Р Е Ш Е Н И Е

№...841................ 23.06.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На десети юни през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: И.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №676 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №2159/09 от 01.04.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на В.И.Т. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление, като намали размера на втората глоба до минималния предвиден в закона размер, като в жалбата излага конкретни доводи. Същият не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща представител. Съдът, като съобрази обстоятелството, че жалбоподателят не е бил открит на посочения в жалбата адрес, а след изискана справка от ТЗ “ГРАО” при Община Шумен се установява, че именно това е единствения постоянен и настоящ адрес на лицето, съобрази, че са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН и даде ход на делото, въпреки отсъствието на жалбоподателя.

За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2009 год. в 16.56 часа в гр.Шумен жалбоподателят В.И.Т. управлявал собствения си лек автомобил, марка “Ауди А4”, с рег.№ Н 9226 АН, като се движил по бул. “Ришки проход”. В близост до фирма “Пътнически автотранспорт” в посока с.Дибич при спиране за проверка от органите на РУ на МВР – гр.Шумен било констатирано, че при ограничение на скоростта в населено место до 50 км, водачът управлявал автомобила със скорост 79 км в час. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4Д, с фабричен №430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 29 км/ч. По време на проверката било констатирано и че водачът няма свидетелство за управление на МПС. За констатираните нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №2159Р от 05.03.2009 год. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №2159/09 от 01.04.2009 год., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Я.И.П. и на свидетеля Д.С.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

По отношение на наказанието, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът установи от правна страна следното:

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в района на фирма “Пътнически автотранспорт”, т.е. в рамките на град Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от сега действащия ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото се установява, че е използвано техническо средство – трафик радар ТR-4Д, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС и съобразно ограничението, въведено от чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 79 км/ч., т.е. 29 км/ч. над допустимата, което се доказва както от разпита в съдебно заседание на свидетелите Я.П. и Д.Д., а така също и от останалите представени по делото писмени доказателства и по-специално Отчет от 08.05.2009 год. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4Д, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя. Нарушението не се оспорва и от страна на самия нарушител, който в жалбата си признава, че е превишил максимално разрешената скорост, но обяснява причините, които са го подтикнали да извърши и двете нарушения.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително е осъществил от обективна и субективна страна визираното в пункт първи на наказателното постановление нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в размер на 100 лв. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

По отношение на описаното в пункт втори от наказателното постановление административно нарушение, съдът установи следното: Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението на пътищата, отворени за обществено ползване трябва да се управлява от правоспособен водач. От доказателствата по делото – разпита на актосъставителя П. и на свидетеля Д. се установява по безспорен начин, че по време на проверката Т. не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС. От извършената служебна проверка е установено, че същото му е било отнето със Заповед №995/06.02.2009 год., издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бланкетен №А-879752, което обстоятелство е отразен и в издаденото наказателно постановление. Фактът на нарушението не се оспорва и от страна на жалбоподателя, който в жалбата си посочва мотивите, подтикнали го да извърши деянието.

Ето защо, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и това нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба. В същото време обаче, съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Имайки в предвид, че разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер от 100 до 300 лева за водач, който управлява МПС без да притежава съответно свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4, на жалбоподателя е било наложено наказание в размер на максимума, предвиден в посочената разпоредба, без да бъдат изложени конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. Представянето на справка за нарушител от региона и то едва в настоящото производство по обжалване на наказателното постановление не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление в частта по пункт втори да бъде изменено, като наложеното на Т. административно наказание “глоба” бъде намалено от 300 на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2159/09 от 01.04.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт първи, в която на В.И.Т., ЕГН**********,*** на основание чл.182, ал.1, т.3, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева,

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление№2159/09 от 01.04.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен , в частта по пункт втори, в която на В.И.Т., ЕГН**********, на основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. второ от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева, като намалява размера на наложената “глоба” от 300 /триста/ на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: