Председател: И.Д. ***

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 701/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.К.В. ***, срещу Наказателно постановление № 3652/29.04.2009г. на началника на РУМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за петнадесет месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДП, както и “глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за петнадесет месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 15.04.2009г., след като употребил алкохол, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Сузуки Витара” с ДК№ Н 9184 АР по улиците на гр.Шумен. Около 18,30 часа същият се отбил до бензиностанция “Лукойл”, намираща се на ул.”Ген. Драгомиров”, заредил бензин и се насочил към сградата, за да заплати съответната сума. Същевременно в сградата на бензиностанцията се намирали свидетелите П.Д. и М.М.-***. Същите забелязали, че В. е във видимо нетрезво състояние и се насочили към него. Междувременно нарушителят бил излязъл от сградата и отново седнал в автомобила на мястото на водача. Двамата свидетели се представили и извършили проверка на документите на В., след което извикали друг полицейски служител, компетентен да извършва проверки за употреба на алкохол. На мястото пристигнал св.Т.Т. и поискал да изпробва жалбоподателя с техническо средство “Алкотест Дрегер”, но последният отказал категорично. След това В. бил отведен в районното полицейско управление, където отново му било предложено да бъде изпробван за употреба на алкохол, но същият отказал. Бил му издаден талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, който В. също отказал да вземе. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и за това, че е отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но същият отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 29.04.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 700,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за петнадесет месеца за извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДП, както и глоба в размер на 700,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за петнадесет месеца за извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпитът на свидетелите В.А.В., П.Н.Д., М.Х.М., М.В.М. и Т.З.Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в никакви особени отношения с нарушителя и дори не са го познавали, а и не извличат никакви ползи от твърденията си, поради което същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени. Доводите от страна на защитата, че показанията на свидетелите Д. и М. не следва да се кредитират, тъй като същите били засегнати от поведението на жалбоподателя, следва да бъдат счетени за неоснователни, най-малкото защото твърденията на двамата се подкрепят от показанията на останалите посочени свидетели. По делото са разпитани и свидетелите В. М. Г. и С. Г. С., като първият твърди, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, а вторият- че през витрината, до която са стояли свидетелите Д. и М. не се вижда почти нищо. Съдът намира, че показанията на св.Г. не следва да бъдат кредитирани, на първо място защото се опровергават от показанията на свидетелите Д. и М., които са категорични, че жалбоподателят е управлявал автомобила при пристигането му на бензиностанцията, а и от показанията на св.Т., който е констатирал това обстоятелство, като е прегледал записът от охранителните камери (макар и посоченият запис да не е годно доказателствено средство, тъй като не е събран по реда на НПК, няма пречка показанията на свидетеля за това, което е видял на записа да бъдат ценени по делото). В сведението, изготвено от лицето И. Д. Л., приложено по НАХД №662/09г. на ШРС, приобщено като писмено доказателство по делото, също се посочва, че водач на автомобила е бил жалбоподателя. Отделно от това, св.Г. е близък приятел на жалбоподателя, при което поначало възниква съмнение в достоверността на показанията му поради неговата сърпичастност и заинтересуваност от отпадането на административнонаказателната отговорност по отношение нарушителя. Изложените съображения поставят под съмнение и показанията на св.Стефанов. Дори и да бъдат кредитирани показанията на посочения свидетел обаче, същите не биха могли да допринесат за изясняването на делото, тъй като касаят възприятията на свидетеля за един момент, значително отдалечен във времето от датата на нарушението, но не и процесния момент. По изложените съображения съдът прие, че показанията на посочените от жалбоподателя свидетели не отговарят на обективната действителност и не отчете същите при формирането на фактическите си и правни изводи. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че при извършване на проверка от полицейски служители, същият е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като също така е отказал да получи талон за медицинско изследване и по този начин не е изпълнил предписанието за такова. В. твърди, че не е управлявал МПС и не е следвало да бъде изпробван за употреба на алкохол. По изложените по-горе съображения съдът приема, че тези твърдения не отговарят на действителността и представляват защитна версия на жалбоподателя, неподкрепена с никакви достоверни доказателства. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В практиката си ШАС приема, че посочената норма освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г.), при което съдът намира, че с деянията си жалбоподателят действително е извършил посочените в наказателното постановление нарушения. Съдът счита също, че правилно и законосъобразно на нарушителя са наложени две отделни наказания. Според разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая чл.174, ал.3 от ЗДП предвижда два варианта на противоправно поведение- отказ на водач да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване. Касае се за формални нарушения, които не са обвързани с конкретен противоправен резултат, като всяко от деянията осъществява поотделно състава на процесното нарушение. Макар и да няма установена практика от наказващия орган в тази насока, това се дължи на обективни затруднения при обикновените случаи, а не на нормативна пречка. При това положение съдът не намира основания да се съгласи със становището на жалбоподателя, че е наказан два пъти за едно нарушение (извършването на което същият поначало отрича), а в действителност са налице две отделни нарушения, осъществени с две отделни действия на нарушителя- отказ за изпробване с техническо средство от една страна и неизпълнение на предписание за медицинско изследване от друга.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като актът за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствието на нарушителя, като на последния наличието му дори не било известно. Тези твърдения се опровергават по несъмнен начин от показанията на свидетелите В., Т. и М.. Съдът счита също и че определянето на наказанието над минималния размер е правилно и законосъобразно, тъй като жалбоподателят е бил видимо повлиян от алкохола (видно от показанията на свидетелите), а и е наказван и за други нарушения на ЗДвП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 3652/29.04.2009г. на началника на РУМВР-гр.Шумен, с което на П.К.В. ***, с ЕГН : **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за петнадесет месеца, както и “глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за петнадесет месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: