В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На шести юли две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кр. К.

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 730 по описа за 2009 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3086/27.04.2009год. на Началника на РУМВР към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.3 т.3 от ЗДП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100/сто/ лева и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/един/ месец, както и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 3 контролни точки. Жалбоподателят не е съгласен с така издаденото наказателно постановление, смята го за неправилно и моли съда да измени постановлението в частта с която му е наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, за него не се явява и редовно упълномощен защитник.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, моли НП да бъде потвърдено и излага подробни доводи в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 29.03.2009г. жалбоподателя е управлявал лек таксиметров автомобил ”Форт Фюжън” с рег. .№ СА 96-53 КК. Движил се е по бул. “Ришки проход” до фирма “Булавто” в посока гр. Бургас. В района непосредствено преди излизането от гр. Шумен до фирма “Булавто” и фирма “Лифтком” е бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РПУ гр. Шумен, защото скоростта му на движение била 72 км. в час при разрешена в населено място до 50 км. Скоростта е фиксирана с техническо средство “Трафик Радар ТР-4” с № 430 с фиксирана дата и час на извършване на нарушението. Съобразно показанието на техническото средство нарушителя е бил спрян за констатиране на нарушението. За това нарушение му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3086 от 29.03.2009г., като актосъставителят счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят подписал акта без възражения, но се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок и е депозирал такива. По така постъпилите възражения е извършена проверка от гл. Инспектор Г.П.Г. обективирана в докладна записка рег. № 5383 от 27.04.2009г. Заключението на проверката е че не се установяват твърденията в жалбата. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 3086/27.04.2009г. на Началника на РУМВР при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.3 т.3 от ЗДП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100/сто/ лева, административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/един/ месец, както и са му отнети 3 контролни точки на основание Наредба № Із – 1959 на МВР. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Г.В. – актосъставител, Н.Н. – свидетел – очевидец при констатиране на нарушението и Г.П. – извършил проверката по жалбата, както и от приобщените към делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият е управлявал МПС, с което е превишил разрешената в пътния участък скорост с 22 км. в час. Неоснователни и правно необосновани са твърденията на жалбоподателя, че му е наложено наказание при условията на чл. 182 ал.3 т.3 от ЗДвП, вместо по чл. 182 ал.1 т.3 от същия закон. Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В. и Н., при спирането на лекия автомобил за проверка той е отговарял на всички изисквания за “Такси”. Знака “Такси” на покрива на автомобила не е бил зачохлен или снет, както и на предното стъкло на автомобила не е била поставена табела “Не работи” съгласно изискванията на чл. 46 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници. В автомобила се е возил пътник. Освен това съгласно легалното определение за “ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ” от §1 т.3 от Закона за автомобилните превози” това е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 182 ал.3 т.3 от ЗДП действащ към датата на извършване на нарушението се предвиждат административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец и административно наказание “глоба” в размер на 100лв. за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници и опасни товари който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализация на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в съответния размер съобразно чл.182 ал.3 т.3 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3086/27.04.2009год. на Началника на РУМВР при ОДМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.3 т.3 от ЗДвП на Й.П.Й. с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1/един/ месец, както и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети 3 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

Районен съдия: