Председател: И.Д.

***

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НОХД № 739/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.Т. *** срещу Наказателно постановление № 3418/17.04.2009г. на Началника на РУМВР към ОДМВР- гр.Шумен, с което му било наложено административно наказание “глоба” в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет месеца, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.174, ал.3 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 08.04.2009г. жалбоподателят, заедно със съпругата си, посетил питейно заведение в гр.Шумен, където употребил алкохол. Около 03,00 часа двамата напуснали заведението и се качили в своя автомобил марка “Форд Галакси” с ДК№ Н 3537 АР, паркиран на ул.”Съединение”. Жалбоподателят седнал на мястото на водача и потеглил по посочената улица, след което завил по ул.”Петра”. В този момент същият бил спрян за проверка от служители на РУМВР-гр.Шумен, които го поканили да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Т. обаче отказал да бъде изпробван, като също така не се явил за даване на кръвна проба, за което му бил издаден съответен талон. С оглед тази обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен, но последният отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 17.04.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на С.Т. била наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите Д.И.Д., Н.С.Н. и А.С.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Тримата не са били в никакви особени отношения с нарушителя и дори не са го познавали, а и не извличат никакви ползи от твърденията си, поради което същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени. По делото са разпитани и свидетелите А. А. Т. и Е. Х. Х., които твърдят, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, а само е седял вътре. Съдът намира, че техните показанията не следва да бъдат кредитирани, на първо място защото се опровергават от показанията на свидетелите Д., Н. и Д., които са категорични, че жалбоподателят е привел в движение автомобила и го е управлявал известно време, до спирането му за проверка. Отделно от това, св.А. Т. е съпруга на жалбоподателя, а св.Х.- негов близък приятел, при което поначало възниква съмнение в достоверността на показанията им поради тяхната заинтересуваност от отпадането на административнонаказателната отговорност по отношение нарушителя. Свидетелят Х. също така не е очевидец на действията на жалбоподателя, а е научил за случилото се от него и съответно дадените показания не могат да допринесат за изясняването на делото. По изложените съображения съдът прие, че показанията на посочените от жалбоподателя свидетели не отговарят на обективната действителност и не отчете същите при формирането на фактическите си и правни изводи. Самата версия, че жалбоподателят и съпругата му са възнамерявали само да седят в автомобила, докато чакат продължително време св.Х. да пристигне от гр.Варна и да ги откара в дома им в гр.Шумен е крайно недостоверна и нелогична, при положение, че двамата са могли за минути да се приберат с таксиметров автомобил. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП задължава водачите на пътни превозни средства да спрат при подаден съответен сигнал от контролните органи и да изпълняват дадените им указания. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че същият не е изпълнил дадените му указания от полицейски служител, като е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. Съдът намира също и че нарушителят е действал умишлено, тъй като същият е правоспособен водач и като такъв е наясно със задълженията си по ЗДвП. По изложените съображения съдът намира, че с деянието си жалбоподателят действително е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение. При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите за наличие на съществени процесуални нарушения, тъй като жалбоподателят не разбирал български език, а при провеждането на административнонаказателното производство не му бил назначен преводач. От показанията на св.Х. се установява, че жалбоподателят живее в гр.Шумен от около 12-13 години. В същото време свидетелите Д., Н. и Д. са категорични, че са общували с нарушителя на български език, който последният разбирал в достатъчна степен, като изрично заявил, че говори български и се затруднява само с някои думи. На мястото е присъствала и съпругата на жалбоподателя, която е български гражданин и му е обяснила думите, които същият не е разбирал. При това положение съдът намира, че не е налице процесуално нарушение. Според чл.142, ал.1 от НПК следва да се назначи преводач, когато съответното лице не владее български език. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят, макар и неперфектно, но владее български език в достатъчна степен и е разбрал добре какви указания са му дадени, както и за какво нарушение му е съставен процесния акт. Съдът констатира, че както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление не е посочена материалноправната норма, установяваща задължение за водача да изпълнява указанията на контролните органи. В практиката си обаче ШАС приема, че това обстоятелство не представлява процесуално нарушение, когато санкционната норма предписва и дължимо поведение, какъвто е и настоящия случай (Решение№159/11.11.2008г. по КНАД №165/08г.). Съдът счита също и че определянето на наказанието над минималния размер е правилно и законосъобразно, тъй като жалбоподателят е бил видимо повлиян от алкохола (видно от показанията на свидетелите), а и е наказван и за други нарушения на ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 3418/17.04.2009г. на Началника на РУМВР към ОДМВР- гр.Шумен, с което на С.Т. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от петнадесет месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: