В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На шести юли две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав

Председател: К. К.

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 764 по описа за 2009 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 2693/14.04.2009год. на Началника на РУМВР към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.2 предл.1 от ЗДвП и чл. 177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 30/тридесет/ лева на първото основание и глоба в размер на 100 /сто/ лв. на второто основание, както и са му отнети 6 контролни точки на основание Наредба № Із-1959 на МВР. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно, изтъква, че неправилно е приложен закона. В съдебно заседание, редовно призован, се явява. Въззиваемата страна редовно призована изпраща представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. По отношение на обжалването на НП в частта му, с която на основание чл. 182 ал.2 т.2 предл.1 от ЗДвП е наказан с административно наказание “глоба” в размер на 30 лева за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, съдът счита жалбата в тази част за недопустима и намира, че за това наказание не следва да бъде разглеждана, тъй като съобразно чл. 189 т.5 от ЗДвП не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 50 лв. включително. В тази си част наказателното постановление е необжалваемо и е влязло в законна сила. Разгледана по същество жалбата в останалата си част е неоснователна, поради следното:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 18.03.2009г.около 08ч. и 12 минути жалбоподателя е управлявал собствения си лек автомобил ”ВАЗ 2104” с рег. № Т 89-31 ХТ. Движил се е по път І-2. На километър 107+197 в посока Русе - Варна е бил спрян за проверка от дежурен автопатрул на РПУ гр. Шумен, защото скоростта му на движение била 105 км. при разрешена в извъннаселено място до 90 км. Скоростта е фиксирана с техническо средство “Радар ТР-4Д” с № 429 с фиксирана дата и час на извършване на нарушението. Съобразно показанието на техническото средство нарушителя е бил спрян за констатиране на нарушението. При проверка на документите на водача проверяващите констатирали, че СУМПС на нарушителя с което той управлявал автомобила си било с изтекъл срок на валидност, като валидността му била до 21.01.2009г. За това нарушение му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2693 от 18.03.2009г., като актосъставителят счел, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл. 150 от същия закон. Жалбоподателят подписал акта, като в графата за забележки не е отразено нищо. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 2693/14.04.2009г. на Началника на РУМВР при ОДМВР – гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.2 предл.1 от ЗДвП и чл. 177 ал.1 т.2 предл.1-во от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административно наказание “глоба” в размер на 30/тридесет/ лева за първото нарушение и глоба в размер на 100/сто/ лева за второто нарушение, както и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 6 контролни точки. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Г.В. – актосъставител и Н.Н. – свидетел – очевидец при констатиране на нарушенията, както и от приобщените към делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият е управлявал МПС, с което е превишил зазрешената в пътния участък скорост с 15 км. в час, както и че е управлявал лекия си автомобил със СУМПС, чийто срок за валидност е изтекъл на 21.01.2009г. Жалбоподателя не оспорва наложеното му наказание за превишена скорост, а оспорва наложеното наказание по чл. 177 ал.1 т.2 предл.1 с аргумента, че наказанието е наложено неправилно. Той имал книжка, а не че въобще няма такъв документ и в тази връзка неправилно е приложен материалния закон. Настоящия съдебен състав не споделя изложените мотиви на жалбоподателя. Съгласно Наредба І-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС в чл. 15 ал.1 т.1 е записано че “Подмяна на свидетелства за управление на МПС се извършва при – изтичане срока за валидност”, какъвто е настоящия случай. Алинея 2 от същия член препраща към чл. 13 т.3 където е посочено, че подмяната става след представяне на карта за медицински преглед на водач на МПС. Не случайно законодателя е предвидил, че документа за правоуправление се издава за определен срок от време, чийто срок е посочен в СУМПС и след изтичането му водача трябва да се провери отговаря ли на медицинските критерии за този вид дейност. Затова и подмяната му не става както при личните карти, а въз основа на проверка на годността на водача, при така изискващите се документи за медицински преглед. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДП действащ към датата на извършване на нарушението се предвиждат административно наказание “глоба” от 100 до 300лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответно свидетелство за управление. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наложеното наказание в минималния размер съобразно чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП и в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2693/14.04.2009год. на Началника на РУМВР при ОДМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.2 предл.1 от ЗДвП и чл. 177 ал.1 т.2 предл. 1-во от ЗДвП на С.К.С. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 130лв. /сто и тридесет/ лева, както и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд на основанията предвидени в глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено

Районен съдия: