Р Е Ш Е Н И Е

№880

17.06.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На седемнадесети юни през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 783 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3306Р/27.04.2009г. на Началника на РУ на МВР – гр.Шумен при ОДМВР – гр.Шумен, с което на И.Д.З. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева на основание чл.315, ал.1, предл. първо, т.1 от Кодекса за застраховане. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В първото съдебно заседание същият не се явява лично, като изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Във второто и последно съдебно заседание по делото отново не се явява жалбоподателя, а само упълномощения от него представител. Последният поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2009г. около 17.10 часа в гр.Шумен по ул. “Драгоман” жалбоподателят И.Д.З. управлявал собствения си лек автомобил, марка “ВАЗ 2108”, с рег. № Н 8453 АМ. При осъществяването на маневра “потегляне” жалбоподателят блъснал паркираният пред дом № 5 на ул. “Драгоман” лек автомобил, марка “Опел Аскона” с рег. № Н 09 71 АН, след което напуснал местопроизшествието без да уведоми дежурния при ОД на МВР – гр.Шумен. Малко по-късно собственикът на лек автомобил, марка “Опел Аскона” с рег. № Н 09 71 АН уведомил РУ на МВР – гр.Шумен. След установяване самоличността на нарушителя, пристигналите на местопроизшествието служители при РУ на МВР – гр.Шумен извършили рутинна проверка. Било установено, че водачът И.Д.З. няма документ за сключена застраховка “гражданска отговорност” за 2009г. за управляваното от него МПС. За констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 3306Р от 02.04.2009г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане във вр. чл.249, ал.1 от Кодекса за застраховане. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Представил е полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” от дата 03.04.2009г., с валидност до 00.00 часа на 02.04.2010г. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 3306Р от 27.04.2009г., с което на жалбоподателя била наложена “глоба” в размер на 450 лева на основание чл.315, ал.1, предл. първо, т.1 от КЗ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.И.Д. и на свидетеля Н.С.Н. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение е длъжно да сключи договор за застраховка “Гражданска отговорност”. От представените по делото писмени доказателства – справка в Централна база - КАТ, Промяна на регистрацията, служебна промяна на регистрацията на МПС, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е собственик на управляваното от него МПС – лек автомобил, марка “ВАЗ 2108”, с рег. № Н 8453 АМ. Както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д. и Н. по време на проверката същият не е притежавал договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя. Както в жалбата, така също и в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя потвърждава обстоятелството, че към момента на проверката не е притежавал договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”.

Съдът счита за ирелевантно към настоящото дело представеното от жалбоподателя ксерокопие на договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, издаден от ЗАД “Булстрад” – Агенция Шумен. Видно от същото полицата е била сключена след извършване на проверката и констатиране на нарушението и има валидност едва от 00.00 часа на 03.04.2009г.

На следващо място, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително в обстоятелствената част на атакуваното Наказателното постановление е посочено, че “с деянието си В. Т. Ге. като автомобилист, притежаващ моторно превозно средство, няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите към момента на проверката, е осъществил от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл.315, ал.1, предл. първо, т.1 от КЗ във вр. чл.259, ал.1, т.1 от същия кодекс”, т.е. административно-наказващият орган е приел, че В. Т. Г. е нарушил цитираните законови разпоредби. Настоящият съдебен състав обаче намира, че допуснатото нарушение, не е от категорията на съществените и не опорочава административно наказателното производство. Това е така, тъй като санкционираният правен субект е посочен както в Акта за установяване на административно нарушение, така и в Наказателното постановление и от съвкупната преценка на материалите по делото не буди съмнение, че на И.Д.З. е наложено административно наказание “глоба”. Досежно отразеното в обстоятелствената част на атакуваното Наказателното постановление, че В. Т. Г. е нарушил разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, съдът счита, че в случая се касае за допусната техническа грешка.

Съдът не кредитира възраженията, направени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният към датата на извършване на проверката и констатиране на нарушението нямал сключена застраховка “Гражданска отговорност”, понеже не управлявал автомобила си от началото на годината. В хипотезата на чл.315, ал.1, предл.1, т.1 от КЗ законът не изисква МПС да е било управлявано – достатъчно е собственикът да не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка, покриваща отговорността за вреди, причинени от ПТП на трети лица. Фактът дали МПС е било управлявано е от значение само в хипотезата на чл.315, ал.1, предл. последно, т.1 от КЗ, в която правна норма субекта на нарушението е водач, който е различен от собственика на МПС.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.315, ал.1, т.1 от КЗ предвижда глоба в размер от 400 до 600 лева за физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер малко над минимума, предвиден в посочената по-горе разпоредба. Административно-наказващият орган е изложил конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, преценявайки тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, съобразявайки обстоятелството, че към момента когато е не е имал валидно застрахователно покритие жалбоподателят е осъществил застрахователния риск – ПТП с причинени вреди.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3306Р от 27.04.2009г. на Началника на РУ на МВР – гр.Шумен при ОДМВР – гр.Шумен, с което на И.Д.З., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева на основание чл.315, ал.1, предл. първо, т.1 от Кодекса за застраховане, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: