Р Е Ш Е Н И Е

№......974............. 14.07.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На първи юли през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №797 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №2019/09 от 21.03.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Р.Д.Д. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. Същият не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща представител.

За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 02.03.2009 год. жалбоподателят Р.Д.Д. управлявал товарен автомобил, марка “Инфинити FX 35”, с рег.№ А 1881 ВН, собственост на “ПС Инвест” ЕООД, гр.Бургас като се движил в гр.Шумен, по бул. “Ришки проход”, в посока от гр.Шумен към гр.Бургас. В района на фирма “Пътнически автотранспорт”, гр.Шумен при спиране за проверка от органите на РУ на МВР – гр.Шумен било констатирано, че при ограничение на скоростта в населено место до 50 км, водачът управлявал автомобила със скорост 113 км в час. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4Д, с фабричен №430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 63 км/ч. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №2019Р от 02.03.2009 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че ще представи възражения в писмен вид. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които излага, че поради липсата на пътни знаци в този район е бил в невъзможност да прецени дали се намира в населено место или извън него. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, както и депозираното възражение, е издадено наказателно постановление №2019/09 от 21.03.2009 год., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.И.Д. и на свидетеля Н.С.Н. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в района на фирма “Пътнически автотранспорт”, т.е. в рамките на град Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от сега действащия ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя Д. и на свидетеля Н. се установява, че е използвано техническо средство – трафик радар ТR-4Д, с фабричен №430, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС и съобразно ограничението, въведено от чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно на 50 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 113 км/ч., т.е. 63 км/ч. над допустимата, което се доказва както от разпита в съдебно заседание на свидетелите Д. и Н., а така също и от представените и приети като писмени доказателства по делото Отчет от 19.05.2009 год. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4Д, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който не ги е оспорил. Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил подписан от него, като е посочил, че ще представи допълнително възражения. В представените писмени такива също не оспорва показанията на техническото средство.

Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, че поради липсата на пътни знаци не е разбрал, че продължава да се движи в населено место, а е считал, че вече е излязъл извън границите на гр.Шумен. Ноторно известно е, че края на населеното место се обозначава с табела за край на града. Както става ясно от материалите по делото и по-специално от разпита на актосъставителя Д. такава на посочения път се намира след фирма “Лифтком”, на разстояние от около 2 километра след мястото на извършване на проверката. Логично е при липса на пътен знак, доколкото жалбоподателят твърди, че такъв не е видял, да си направи извода, че все още се намира в населеното месо и съответно да съобрази скоростта си със законоустановената такава именно за движение в населено место. Поради изложеното съдът счита направеното от жалбоподателя изявление в тази насока за несъстоятелно, доколкото същото не се подкрепя нито от доказателствата по делото, нито пък от някакви логични твърдения.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 250 лв. и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 3 /три/ месеца за водач, който превиши максимално разрешената скорост с повече от 51 км/ч. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №2019/09 от 21.03.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Р.Д.Д., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: