Р Е Ш Е Н И Е

№ 1073 28.07.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети юли две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 798 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3658/12.05.2009г. на Началник на РУ на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец и на основание Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат 7 контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата си до съда, жалбоподателят излага, че не е доволен от издаденото срещу него НП. Сочи, че липсва поставен знак за населено място, с който да съобрази поведението си на пътя. По време на проверката не му била показана снимка на лекия автомобил. Поради това, че свидетелството му за управление не било българско, то било неправилно отнето. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в първото по делото съдебно заседание лично. Поддържа жалбата на същите основания, като прави и нови доказателствени искания.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на изложеното.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 15.04.2009г. около 21.26 часа в гр.Шумен, по бул.”Велики Преслав”, до кръстовище с ул. “Отец З.Заимов” в посока гр.Шумен, жалбоподателят управлявал МПС – лек автомобил марка “Ланд Роувър”, с ДК № Н 30 82 АХ, като при максимално разрешена скорост за населено място до 50 км./ч. и в зоната на населеното място водача управлявал при скорост 84 км.ч. Скоростта била замерена с техническо средство “Трафик Радар – ТР - 4Д”, с фабричен номер 430 и показана на водача с точен час и дата. Установено било, че водачът превишил определената максимална скорост с 34 км/ч. На нарушителят бил съставен АУАН № 3658 Р/15.04.2009г. Нарушителят не направил възражения при предявяване съдържанието на акта, такива не били направени и в законоустановения тридневен срок по ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 3658/12.05.2009г. на Началника сектор РУ на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/, лишен е от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец и на основание Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат 7 /седем/ контролни точки.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от даказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид.Н.С.Н. – актосъставител и свид. Я.И.П. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, чиито показания се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение по чл.21, ал.1 от ЗдвП по следните правни съображения: В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. В тази насока, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно текста на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съставеният акт ако е редовен от формална страна се ползва с доказателствена сила до доказване на обратното. Установената в акта и НП скорост, с която се е движил жалбоподателят не е опровергана от доказателствата по делото. Свидетелите сочат, че жалбоподателят е бил запознат с отчетената от техническото средство скорост и не я е оспорил. Такова оспорване не е направено и при предявяване и подписване на акта от жалбоподателят. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения нито на материалният, нито на процесуалният закон. Жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият е управлявал МПС, като не е спазил ограниченията на скоростта до 50 км/ч. в населено място, като е управлявал лекия автомобил със скорост от 84 км/ч., скорост която превишава почти с един път ограничението.

По отношение на направения в жалбата довод за незаконосъобразност на постановлението, поради липса на знак за населено място, съдът ги намира за неоснователни, поради следното: Съгласно §49 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП “населено място” е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Видно от приложената по делото схема на пътния участък, където е извършено нарушението, Д. ***, където има множество застроени сгради, постройки, къщи и други, за да бъде сигурен, че преминава през населено място. Дори и липсата на една от табелите /в случая обозначаваща началото на населеното място/ не променя факта, че това е населено място /квартал на гр.Шумен/ и водачът е бил длъжен да съобрази скоростта на движението си с това. По време на проверката служителите на КАТ не са били длъжни да показват снимков материал на заснетия автомобил на жалбоподателя, тъй като не разполагат с такъв, а скоростта е засечена с радар. По отношение на обстоятелството, че свидетелството за управление е издадено от друга държава, затова и не следва да се изпълни тук, съдът намира същото за неоснователно, тъй като санкционната норма не предвижда едно от кумулативно дадените наказания – лишаване от право да управлява МПС - да се налага единствено спрямо свидетелства за управление, издадени в РБ.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, както и гореизложеното, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата. Съгласно санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за превишаване на скоростта над 31 км/ч до 40 км/ч се налага “глоба” в размер на 150 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец и кумулативните наказания са наложени именно в този размер.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 3658/12.05.2009год. на Началника на сектор РУ при МВР - гр.Шумен, с което на Е.М.Д. с ЕГН **********,*** на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/, “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР се отнемат общо 7 /седем/ контролни точки за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: