Р Е Ш Е Н И Е
№ 970 15.07.2009г. гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На първи юли две хиляди и девета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.Н.
Секретар: И. Велчева
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ВНАХД № 823 по описа за 2009г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №4121/2009год. на Началника на РУна МВР - Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП, на И.Д.И. ***,
са наложени административно наказание
"глоба" в размер на 80 /осемдесет/
лева и лишаване от право да управлява
МПС за 2 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно
като излага доводи за това. В съдебно
заседание, редовно призован не се явява, изпраща процесуален представител. Процесуалният представител на
жалбоподателя в пледоарията си моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно
като излага доводите си за това. Алтернативно пледира и за приложението на
чл.28 от ЗАНН, а именно – маловажност.
Процесуалния представител на
въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно, като излага подробно доводите си затова.
Жалбата
е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 30.04.2009г.около 12.25 часа свидетелите Д.И.Д. и Н.С.Н. – мл. автоконтрольори в ГПК при РУ на МВР – Шумен работили по КАТ на бул.”Ришки проход” в гр.Шумен, в близост до сградата на Пътнически автотранспорт – Шумен. Забелязали движещ се по булеварда, в посока с. Дибич, товарен автомобил “Рено Канго”, без поставени регистрационни табели, поради което го спрели. В хода на проверката констатирали още и , че тов.автомобил “Рено Канго” с рама № VF1FC0EAF18841767, управляван от жалбоподателката, не е регистриран по надлежният ред в Р България. При проверката И. не оспорила нарушението и обяснила , че само тества автомобила. По – късно същият ден същият бил закупен и регистриран от лицето Н. И. Б.. За констатирано нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №4121Р от 30.04.2009г.. Жалбоподателката подписала акта като саморъчно отразила в него, че е съгласна и няма възражения. Не се е възползвала и от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 4121/2009год. на Началника на РУ на МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП, на И.Д.И. ***, са наложени административно наказание "глоба" в размер на 80 /осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид.Д.И.Д. – актосъставител, свид.Н.С.Н. – свидетел при съставяне на акта и установяване на нарушението, чиито показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателката
е извършила визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения: Безспорно е установено от доказателствата
по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателката
е управлявала нерегистриран по
надлежният ред за Р България. тов.автомобил “Рено Канго” с
рама № VF1FC0EAF18841767 в гр.Шумен по бул.
Ришки проход.
Показанията на свид. Д.И.Д. и
на свид.Н.С.Н.,съдът
кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още
повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма
индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по
делото писмени доказателства и не са противоречиви. Съгласно разпоредбата на
чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този
закон, се считат за доказани, до доказване на противното. Последното не бе
доказано, именно, че жалбоподателта се
е движела с регисрирано в Р България МПС. В съставеният
акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти
и обстоятелства, относно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Представените
в съдебно заседание писмени доказателства – свидетелство за регистрация,
предварителен договор за покупка продажба, пълномощно не оборват
доказателствената сила на акта, доколкото визираният автомобил е бил
регистриран същият ден, но след като е било констатирано нарушението, факт
който не се оспорва от страна на жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи , че констатираното в
АУАН нарушение е консумирано виновно от
лицето , посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното НП законови разпоредби. Съдът намира за
неоснователен доводът на процесуалният представител на жалбоподателя за
неправилно приложение на материалният закон, тъй като чл.140 ал.1 от ЗДвП била
обяснителна и не забранителна и не формира фактически състав на административно
нарушение. Визираната разпоредба съдържа
правило за поведение , а санкцията за неспазването му е уредена в чл.175 ал.1
от ЗДвП. Двете разпоредби не си противоречат, а взаимно се допълват.
Съдът намира, че
нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна.
Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка .Извършеното
от жалбоподателката деяние е съставомерно
и е основание за реализирането на адмнистративно – наказателната й
отговорност. По делото не съществува спор относно личността на административно
– наказателно отговорното лице И.Д.И., в
качеството й на водач на МПС. От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл, като обстоятелствата поради които същата е
управлявала нерегистрираното МПС са ирелевантни. От обективна страна
осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство, в частта му
за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата.
Настоящият
съдебен състав намира че, фактическите обстоятелства, свързани с
настоящият случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
особено, като се има предвид характерът на този вид нарушения
и евентуалните последици, които биха могли да настъпят.
Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.1 предл. първо от ЗДвП, съгласно която се
наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не
е индивидуализирал правилно наказанието. В този смисъл, въпреки, че по
отношение и на двете кумулативно предвидени наказания е наложил наказания в размер над минималния
посочен в закона, не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази
насока. Видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона
жалбоподателката до този момент е била
наказвана само веднъж за едно нарушение
на ЗДвП,и то преди около 6 години. Това обстоятелство не води автоматично до
налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало
е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения,
поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта
на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е
било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е
мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на
нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона
размер по отношение и на двете кумулативно дадени наказания, а именно “глоба” в
размер на 50 лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата
отмяна само на това основание.
Поради всичко изложено по-горе
съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде
изменено, като наложените на И.И. наказания бъдат намалени съответно на “глоба”
в размер на 50 лева и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №4121/2009год.
на Началника на РУ на МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175
ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП, на И.Д.И. ***, са наложени административно наказание "глоба" в
размер на 80/осемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 2
месеца, като
намалява размера на същите, съответно на “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева
и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: