Р Е Ш Е Н И Е

№ 1084

гр. Шумен, 27.07.2009.г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд в открито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Д.Г.

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №824/2009г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, Л.Г.Ц., с ЕГН ********** *** твърди, че с Наказателно постановление №313/20.05.2009г., издадено от Началник на РУ МВР към ОД МВР гр. Шумен му било наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца на основание чл.182,ал.2,т.5 от ЗДв.П. Жалбоподателят изцяло оспорва наказателното постановление. В жалбата си сочи, че счита наказателното постановление за неправилно и несправедливо, поради обстоятелството, че не бил извършил описаното в него, нарушение на ЗДв.П. В жалбата се твърди още, че административно наказващият орган не бил посочил основанията си за налагане на двете наказания, съобразявайки разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и не е било извършено изследване на семейното му и материално положение. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, за него се явява упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 02.05.2009.г., свидетелите А.Т.Т. и Г.Н.Г. – служители при ГПК РУ МВР гр. Шумен изпълнявайки служебните си задължения, се намирали по път ІV-20048 край гр. Шумен, в дясната страна, където бил паркиран служебния им автомобил, в отбивка. Свидетелите работели по контрол на пътното движение, по-специално контрол за превишение на скоростта на движение, с техническо средство ТR – 4D с фабричен №429, с което установявали скоростта на движение на автомобилите, движещи се от изхода на гр. Шумен към комплекс “Пети километър”, т. е. кръстовището с път І – 2. На техническото средство, с което работели, свидетелите била зададена максимално разрешената скорост за движение извън населено място – 90 км. в час. В 09,59 часа, техническото средство отчело скорост на движение по път ІV -20048 на лек автомобил “Мазда 6” с рег. №Н21 45АХ от 135 км. в час, т. е. 45 км. в час над разрешаната. Свидетелят Т. подал сигнал за спиране на лекия автомобил, след което установил, че водач на същия бил жалбоподателя Л.Г.Ц.. Свидетелят Т. съобщил на водача Л.Ц., повода за спирането му и му показал стойностите фиксирани на техническото средство – дата, час, отчетена скорост на движение, както и максимално допустимата. За установеното и констатирано административно нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДв.П, свидетелят А.Т. съставил на место, АУАН сер. А, бланков №505419 в присъствието на жалбоподателя Ц., предявен му и подписан собственоръчно, без възражение. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник на сектор ПП към ОД МВР гр. Шумен на 20.05.2009г. издал Наказателно постановление №313/09, с което на жалбоподателя Л.Ц. били наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца на основание чл.182,ал.2,т.5 от ЗДв.П, за това, че на 02.05.2009.г. по път ІV – 20048, км. 0+810 м., в посока от Шумен към първ. път №2, управлявал лек автомобил с №Н21 45АХ със скорост 135 км. в час, при ограничение извън населено място – 90 и превишава с 45 км. в час.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

В настоящият случай е установено и доказано – не се оспорва и от жалбоподателя, че именно Л.Ц. е управлявал лек автомобил “Мазда” с рег. №Н21 45АХ по път ІV – 20048, в посока от изхода на гр. Шумен към кръстовището с път І-2. Именно скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил е била отчетена и фиксирана от годно техническо средство – “Трафик радар ТР-4D” с фабричен №429, като превишение на предварително зададената, максимално разрешена скорост на движение извън населено място съгласно чл.21,ал.1 от ЗДв.П. Съдът намира за неоснователни и безпочвени твърденията на жалбоподателя, че не бил управлявал с превишена скорост. В хода на съдебното следствие и двамата свидетели дадоха показания, че спират само и единствено автомобил, за който са абсолютно сигурни, че се движи с фиксираната на техническото средство, превишена скорост. Видно от съдържанието на отчета на техническото средство, между вписания в АУАН и НП, час на извършване на процесното нарушение от жалбоподателя и вписаните в отчета предходно и следващо констатирано нарушение е налице значителен интервал от време.

Съдът намира за напълно неоснователен и довода, сочен в открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, че в самия акт и в НП не били отбелязани датата и часа, фиксирани в съответното техническо средство. От приложения в преписката Отчет за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR – 4D с фабричен №429, е видно, че именно в посочения в АУАН и атакуваното НП, дата и час – 02.05.2009г. в 09,59 часа е регистрирана с изправно техническо средство, скорост на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил – 135 км. в час, извън населено място, при максимално разрешена в чл.21,ал.1 от ЗДв.П – 90 км. в час. По делото е приложено, заверено копие от Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. От справката е видно, че на 09.04.2009г. техническото средство, което е фиксирало скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил “ТР – 4D” с фабричен №429 успешно е преминало извършената последваща проверка и е годно до април 2010г. От субективна страна, деянието е извършено от жалбоподателя виновно, под формата на пряк умисъл. Отговорността на жалбоподателя е правилно ангажирана на основание чл.182,ал.2,т.5 от ЗДв.П от административно наказващия орган.

Съдът намира за неоснователен и довода на жалбоподателя, че при определяне размера на наказанията, АНО не се съобразил със семейното и материално положение на нарушителя и не бил изпълнил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Законодателят е фиксирал размерите на комулативно налаганите две административни наказания при различните стойности на превишение на максимално разрешените скорости за движение и не е предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият случай, при определяне на административните наказания, административно наказващият орган е наложил предвидените абсолютни размери, които не могат да бъдат намалени от съда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И :

Потвърждава Наказателно постановление №313/09 от 20.05.2009.г. издадено от Началник на сектор ПП към ОДП гр. Шумен, с което на Л.Г.Ц. ***, с ЕГН ********** били наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца на основание чл.182,ал.2,т.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДв.П.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХХІІ от Административно процесуалния кодекс.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: