Р Е Ш Е Н И Е

№ 1117 24.07.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и първи юли две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 825 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 4043/28.05.2009г. на Началник на РУ на МВР при ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185, предл. 1 от ЗДвП са наложени глоби в общ размер на 40 лв. за нарушения по чл.139, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети общо 13 контролни точки. В жалбата си до съда, жалбоподателят счита постановлението за незаконосъобразно и неправилно, тъй като е издадено в грубо нарушение на процесуалните правила. Това било така, защото административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП съдържала множество подточки, всяка от които касаела различно нарушение и не ставало ясно какво точно жалбоподателят бил извършил. Твърди се още, че в момента на засичането на скоростта му бил изпреварен от друг автомобил и всъщност нарушението било извършено именно от водача на този автомобил. В заключение моли съда да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, нито изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като излага мотиви за това пред съда.

Съда с определение от 02.07.2009г. във фазата на действие след приключване на съдебното следствие го е възобновил за събирането на допълнителни доказателства, обосноваващи повторността на извършеното нарушение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, като в частта, в която се обжалват административните наказания “глоба” в размер до 50 лв. включително се явява недопустима. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП /нова, ДВ бр.51 от 2007г., влязла в законна сила на 30.06.2007г./ не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително, поради което и съдът няма да разглежда жалбата в тази й част като недопустима и производството следва частично да бъде прекратено.

По същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 27.04.2009г. около 23.04 часа гр.Шумен, по бул.”Велики Преслав” до дом 198, посока към с.Мараш, жалбоподателят управлявал МПС – лек автомобил марка “БМВ”, с рег. № 428Н303 при скорост 87 км.ч. при максимално разрешена такава за населено място до 50 км./ч. и в зоната на населеното място. Скоростта била замерена с техническо средство “Трафик Радар – ТР - 4Д”, с фабричен номер 430 и показана на водача с точен час и дата. Установено било, че водачът превишил определената максимална скорост с 37 км/ч. При проверката било констатирано също, че превозното средство не било оборудвано с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. На нарушителят бил съставен АУАН № 4043 Р/27.04.2009г. При запознаване със съдържанието на акта нарушителят вписал, че бил управлявал с 55 км/ч и часа е бил 23.11 часа. Писмени възражения постъпили и в законоустановения тридневен срок с Вх.№ 6605/29.04.2009г., в които сочел, че в момента на засичане на скоростта от радара бил изпреварен от друг автомобил. Излага, че бил предупреден от другите участници в движението чрез светлинни сигнали за патрул на КАТ поради това и съобразил скоростта си. Към административнонаказателната преписка е приложена и докладна записка на патрулния екип, в която е изложена фактическа обстановка идентична с тази в акта, както и записка, във връзка с извършено разследване на спорните обстоятелства от началник група “Пътен контрол”. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 4043/28.05.2009г. на Началника на РУ при МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185, предл. 1 от ЗДвП са наложени глоби в общ размер на 40 лв. за нарушения по чл.139, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети общо 13 контролни точки.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и допълнителното представените такива – НП № 1009/24.02.2009г. на Началник на РУ на МВР-Шумен, НП № 6366/09.07.2008г. на Началник РПУ – гр.Разград, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид.Я.П. – актосъставител и свид. Д.Д. – свидетел при установяване на нарушението и на съставянето на акта, чиито показания се подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по чл.21, ал.1 от ЗдвП по следните правни съображения: В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. В тази насока, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно текста на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съставеният акт ако е редовен от формална страна се ползва с доказателствена сила до доказване на обратното. От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат доказателствена сила. По административно-наказателната преписка, както и в хода на съдебното я следствие, са представени и събрани безспорни доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан, както от субективна, така и от обективна страна. Същият е управлявал МПС, като не е спазил максимално разрешената скорост за населено място до 50 км/ч, като е управлявал лекия автомобил със скорост от 87 км/ч, засечена от техническо изправно средство – ТР 4 Д, фабр.№ 430.Установената в акта и НП скорост, с която се е движил жалбоподателят не е опровергана от доказателствата по делото. Свидетелите сочат, че жалбоподателят е бил запознат с отчетената от техническото средство скорост. Направените от жалбоподателят възражения за незаконосъобразност на акта и наказателното постановление, поради различие на действителната фактическа обстановка с описаната в тях са неоснователни. Свидетелите в разпита си сочат, че по време на извършване на проверката е нямало движение на други автомобили по пътното платно, като автомобилът на жалбоподателят е бил единствен на пътя. Това опровергава описаното от него в жалбата, че бил изпреварен от друг участник в движението, чиято скорост била засечена. Още повече, че жалбоподателя не ангажира по никакъв начин доказателства във връзка с твърденията си.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения нито на материалният, нито на процесуалният закон.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, както и гореизложеното, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението. Така също водачът е превишил с почти един път разрешената скорост за движение в населеното място. Видно от справка за нарушител от региона, приложена към делото, на лицето са налагани множество наказания за извършени административни нарушения по ЗДвП – общо тридесет и седем, като само за 2009г. те са общо четиринадесет на брой, като свидетелство за управление Е. има от 2007г. Това води до извода, че Е., като неспазващ правилата участник от движението е с завишена опасност, както за околните така и за себе си.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата. Съгласно санкционната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП за повторно превишаване на скоростта с над 31 км/ч, наказанието е “глоба” в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Видно от приложеното по делото Наказателно постановление № 6366/09.07.2008г. на Началника на РПУ – гр.Разград, влязло в законна сила на 12.08.2008г. на Е. било наложено наказание, поради това че превишил скоростта си в населено място с 43 км/ч., движейки се със скорост от 93 км./ч. Поради това, че настоящото нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което на Е. му е наложено наказание за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, то се явява повторно и законосъобразно му е определено наказанието съобразно чл.182, ал.4 от ЗДвП. Неоснователно е направеното възражение за процесуални нарушения, поради това, че санкционната разпоредба имала множество подточки и нарушителя не бил разбрал какво нарушение е извършил, поради следното: Чл.182 от ЗДвП има четвърта алинея, в която не са изброени точки. Законодателят е посочил точки в предходните три алинеи на разпоредбата. Същевременно, видно от съдържанието както на възражението на Е., така и на жалбата му до съда, е ясно, че разбира за какво точно нарушение е ангажирана неговата отговорност, което води до основателния извод, че по никакъв начин не му е нарушено правото на защита.

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност В случая, наказателното постановление е издадено от Началника на РУ при МРВ – гр.Шумен, който, видно от представената заповед на министъра на вътрешните работи, е упълномощен да издава наказателни постановления във връзка с установени административни нарушения по ЗДвП, т. е. наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, в частта му за кумулативно предвидените наказания на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като в останалата си част производството да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима жалбата, в частта й за наложените на основание чл. 185, предл. първо от ЗДвП четири административни наказания “глоба” в размер на по 10 /десет/ лева, като ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4043/28.05.2009год. на Началника на РУ при МВР - гр.Шумен, с което на Е.А.Е. с ЕГН **********,***, на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв./триста лева/ и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца, както и на основание Наредба № Із-1959 на МВР са му отнети общо 13 контролни точки, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: