Р Е Ш Е Н И Е

№1025 14.07.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На осми юли през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 875 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 4213/09 от 21.05.2009г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на А.А.Т. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. В първото съдебно заседание същият не се явява лично, както и не изпраща упълномощен представител. Във второто и последно съдебно заседание по делото жалбоподателя се явява лично. Последният поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.05.2009г. в 21.59 часа в гр.Шумен жалбоподателят А.А.Т. управлявал лек автомобил, марка “Тойота Ланд Круизер”, с рег. № Н 7090 АР, като се движил по бул. “Симеон Велики”, в посока ул.”Гоце Делчев”. В близост до бл. № 15 при спиране за проверка от органите на ГПК - РУ на МВР – гр.Шумен било констатирано, че при ограничение на скоростта в населено место до 50 км, водачът управлявал автомобила със скорост 91 км в час. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4D, с фабричен № 429, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 41 км/ч. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4213Р от 03.05.2009г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 4213/09 от 21.05.2009г., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.А.И. и на свидетеля И.Й.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано по бул. “Симеон Велики”, в близост до бл. № 15, т.е в рамките на град Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя И.А.И. се установява, че е използвано техническо средство – трафик радар ТR-4D, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС и съобразно ограничението, въведено от чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно на 50 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 91 км/ч., т.е. 41 км/ч. над допустимата, което се доказва както от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.А.И. и И.Й.И., а така също и от представените като писмени доказателства по ВНАХД № 875/2009г. по описа на ШРС, материалите от което са приобщени по реда на чл.283 от НПК като доказателства по настоящото дело, Отчет от 10.06.2009г. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя.

Съдът не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение, че отчетената с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4 скорост на управляваният от него лек автомобил “Тойота Ланд Круизер” не е точно засечена, тъй като при засичане на скоростта контролното техническа средство било поставено на таблото на полицейския автомобил, но не било ясно дали същото е било неподвижно или в ръката на пътния контрольор. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. От друга страна обратното на неговите твърдения се доказа по безспорен начин от разпита в съдебно заседание на свидетелите И.И. и И.И., които са категорични, че по това време не е имало други автомобили и е невъзможно използваното от тях техническо средство да е отчело скоростта на друго моторно превозно средство. Освен това цитираните свидетели сочат, че по време на засичане на скоростта, техническото средство се е намирало в полицейския автомобил на неподвижна стойка, монтирана над таблото на автомобила. Скоростта на движение на жалбоподателя е била отчетена и фиксирана на радара и същата е конкретизирана в издадения на същия Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява също, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита тези данни и с регистрираната с него скорост жалбоподателят е бил запознат непосредствено след това, без да направи възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в АУАН. В него изрично е вписано, че жалбоподателят няма възражения по акта и това изявление е удостоверено с неговия подпис, т.е. жалбоподателят е бил запознат с отчетената от техническото средство скорост и не я е оспорил. Също така следва да се посочи, че към момента на засичане на скоростта от показанията на двамата свидетели – очевидци е видно, че техническото средство е било закрепено, в статично положение, макар и върху таблото на полицейския автомобил, но това не противоречи на техническите изисквания, визирани в инструкцията за експлоатация, поради което съдът счита, че няма повод за никакви съмнения за достоверността на неговите данни. Освен това по делото е приложен документ, удостоверяващ, че към момента на деянието използваното техническо средство скоростомер “ТR-4Д” е било годно и използвано по начин, съгласно установените от производителя правилата. Още повече от приложеното по делото техническо описание и инструкция за експлоатация на техническо средство скоростомер “ТR-4Д” става ясно, че не е налице забрана същото да се държи в ръка.

Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите И.И. и И.И. и от събраните писмени доказателства – Отчет от 10.06.2009г. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4 и Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери от 09.04.2009г.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” 150 /сто и петдесет/ лв. и 1 /един/ месец “лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 4213/09 от 21.05.2009г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на А.А.Т., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: