Р Е Ш Е Н И Е

 

 

      1061                                    16.07.2009г.                                гр.Шумен

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На десети юли  две хиляди и девета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: П.Н.

Секретар: Ц. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 902 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № К - 9921/23.01.2009год.  на Директора на Регионална дирекция за области Варна,  Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП , с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.87 ал.2 и чл.72 от ЗТ на жалбоподателя ООД “ХЪНТЪР ХАУС ВАРНА”- гр.Варна  е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/. В жалбата си до съда жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като несправедливо без да излага доводи за това. В съдебно заседание за жалбоподателят , редовно призован се явява Пламен Янков  Янков – управител. В хода по същество  моли за  отмяна на наказателното постановление като излага доводи за това.

Процесуалният представител на въззиваемата страна моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление , като излага подробно доводите си затова.

            Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

            Жалбата е неоснователна.

            От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 23.09.2008г. компетентни длъжностни лица от РД  към КЗП –  извършили проверка  в търговски обект – заведение за хранене и развлечения, експлоатиран от жалбоподателя,  находящ се в гр.Ш*. Към момента на проверката обектът работел, обслужвал клиенти. Предлагали се топли и студени безалкохолни и алкохолни напитки, съгласно изготвено меню. Било констатирано , че  жалбоподателят извършва туристическа дейност “ресторантьорство” в некатегоризиран обект. Към момента на проверката нямало и подадено заявление за категоризиране. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № К - 36591/23.09.2009г.,  с който било наредено представител на жалбоподателят да се яви  в КЗП и да представи съответните документи. На посочената дата представител не се явил  и не били представени удостоверение за категоризация или временно удостоверение  за отрита процедура по категоризиране на обекта. От изисканата от Община Шумен справка се установява , че обектът няма издадено удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура, а също така няма и постъпили документи  за откриване на такава. За констатирано нарушение на чл.46 ал.2 от Закона за туризма  на жалбоподателят бил съставен акт № К – 9921/03.12.2008г. връчен на  представляващият търговеца, който в законоустановения срок  не е направил писмени възражения съобразно чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка е издадено НП № К - 9921/23.01.2009год.  на Директора на Регионална дирекция за области Варна,  Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП , с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.87 ал.2 и чл.72 от ЗТ на жалбоподателя ООД “ХЪНТЪР ХАУС ВАРНА”- гр.Варна  е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/., тъй като отразеното в акта за нарушение представлява неизпълнение на задължение към държавата по чл.46 т.2 от ЗТ. От приложените в административно – наказателната преписка приходна квитанция и регистрационен индекс е видно, че жалбоподателят е започнал процедура по категоризация на стопанисвания от него обект на 14.03.2009г., т.е. два месеца и половина след издаване на НП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства - свид.В.К.Г. – актосъставител и участник в проверката, свид.Н.И.Й. - свидетел по акта, св. М.Р.В. – свидетел по акта  и участник в проверката.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: : Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че към датата на проверката, жалбоподателят  действително не е изпълнил визираното в НП задължение към държавата. По същество жалбоподателят  не отрича факта, че обекта е работел и че не е имал открита процедура по категоризация към  23.09.08г.. Показанията на свид. В.К.Г. и М.Р.В. съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. От събраните писмени доказателства  писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е извършвал туристическа дейност “ресторантьорство” в некатегоризирано  заведение за хранене. Не е имал и открита процедура по категоризация към датата на проверката – 23.09.2008г. и при това положение съдът намира, че действително от обективна и субективна страна е налице визираното в НП неизпълнение на задължение към държавата. Съдът счита за ирелевантни към настоящия спор обстоятелствата, поради които обектът не е бил категоризиран, поради което  и показанията на св. Любомир Илиев Тодоров съдът намира за несъотносими към предмета на делото.

Съобразно чл.72 от ЗТ който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.. Безспорно е, а и не се отрича от жалбоподателя, че той като стопанисващ обекта към датата на проверката е предоставял туристически услуги по смисъла на ЗТ в некатегоризиран туристически обект. Съобразно чл.3 ал.2 т.2 от ЗТ  ресторантьорството е туристическа дейност, а според ал.3 т.3 туристически обекти са заведенията за хранене и развлечения - ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, и при това положение съдът приема за безспорно, че проверявания обект е туристически и че извършва туристическа дейност. Императивната норма на чл.50 ал.1 от ЗТ предвижда, че на категоризиране подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 , 3,5,6 и 10 независимо от формата на собственост и начина на стопанисване. Административно-наказващия орган правилно се е съобразил с факта, че обществената опасност на този вид деяния е висока и като е взел предвид, че неизпълнението на задължение към държавата в обекта стопанисван именно от жалбоподателя е било установено по безспорен начин, а също така като се е съобразил и с факта, че законодателството в защита на потребителя на туристически услуги е строго и не предвижда маловажен случай, за да бъде евентуално приложен чл. 28 от ЗАНН е наложил на търговеца имуществена санкция в минималния предвиден в чл.72 от ЗТ размер.

Съдът констатира, че в хода на производството по съставяне на акта  са налице процесуални нарушения, които обаче не са от категорията на съществените такива, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателят.  Актът е съставен  в отсъствието на представляващият дружеството, като по делото не са представени доказателства, че е бил поканен за това действие или не е бил намерен , съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН. В последствие обаче АУАН е връчен на представляващият дружеството, който е бил запознат с образуваното срещу дружеството административнонаказателно производство и е имал възможност да се възползва от правото да подаде възражения в законоустановения 3 дневен срок. Това нарушение обаче не опорочава производството и не води до отмяна на НП, тъй като не нарушава правото на защита на жалбоподателят, който видно от настоящото производство го упражнява в пълен обем.

Съдът не констатира други съществени нарушения в процедурата по съставянето на акта и издаването на обжалваното НП, които да го опорочават и да повлекат неговата отмяна само на това основание.

По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

                Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К - 9921/23.01.2009год.  на Директора на Регионална дирекция за области Варна,  Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП , с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.87 ал.2 и чл.72 от ЗТ на жалбоподателя ООД “ХЪНТЪР ХАУС ВАРНА”- гр.Варна  е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

Районен  съдия: