Р Е Ш Е Н И Е

№ 1075 24.07.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На четиринадесети юли две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 932 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1385/23.02.2009г. на Началник на РУ на МВР при ОДПМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.182, ал.1, т.3, предл.първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат 3 контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В бланкетната си жалба до съда, жалбоподателят излага, че бил дисциплиниран водач, спазващ правилата за движение. По време на засичане на скоростта бил изпреварен от друг автомобил и в действителност засечената скорост била на друг водач. В заключение моли съда да счете наказателното постановление за нищожно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като не изпраща и процесуален представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на изложеното.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Съдът намира, че въпреки формулираното искане за обявяване на нищожност на постановлението, по същество това е искане за отмяната му.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 15.02.2009г. около 19.26 часа в гр.Шумен, по бул.”Симеон Велики”, до спортна зала “Плиска”, посока кв. Тракия, жалбоподателят управлявал МПС – лек автомобил марка “Тойота”, с ДК № В 69 87 РА, като при максимално разрешена скорост за населено място до 50 км./ч. и в зоната на населеното място водача управлявал при скорост 73 км.ч. Скоростта била замерена с техническо средство “Трафик Радар – ТР - 4Д”, с фабричен номер 429 и показана на водача с точен час и дата. Установено било, че водачът превишил определената максимална скорост с 23 км/ч. На нарушителят бил съставен АУАН № 1385 Р/15.02.2009г. Нарушителят при запознаване със съдържанието на акта се е подписал в графа “възражения” и вписал нечетлива сричка. Допълнителни писмени възражения не постъпили и в законоустановения тридневен срок по ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 1385/23.02.2009г. на Началника на РУ при МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3, предл.първо от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат 3 /три/ контролни точки.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. Г.И.Г. – актосъставител, чиито показания се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение по чл.21, ал.1 от ЗдвП по следните правни съображения: В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. В тази насока, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно текста на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съставеният акт ако е редовен от формална страна се ползва с доказателствена сила до доказване на обратното. Установената в акта и НП скорост, с която се е движил жалбоподателят не е опровергана от доказателствата по делото. Свидетелят сочи, че жалбоподателят е бил запознат с отчетената от техническото средство скорост и не я е оспорил. Такова оспорване не е направено и при предявяване и подписване на акта от жалбоподателят. Направеното от жалбоподателят възражение за различна фактическа обстановка от описаната в акта и наказателното постановление, съдът намира за неподкрепено от нито едно от доказателствата по делото. Свидетелят сочи в показанията си, че автомобилът бил единствен на пътя, същевременно радара се включва в работен режим когато липсват други участници в движението, при което да възникне съмнение чия е засечената скорост. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения нито на материалният, нито на процесуалният закон. Жалбоподателя е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият е управлявал МПС, като не е спазил ограниченията на скоростта до 50 км/ч. в населено място, като превишението на скоростта е 23 км/ч. В тази връзка към преписката е приложено писмено доказателство – разпечатка от трафик-радар.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, както и гореизложеното, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението. Водачът е превишил скорост в участък от пътя и през този отрязък от време / 19.26 часа/, който се характеризира не само с движение на превозни средства, но и с пешеходци, предвид, че е в близост до кооперативния пазар и в централната част на града. Видно от справка за нарушител от региона, приложена към делото, на лицето са налагани множество наказания за извършени административни нарушения по ЗДвП, което опровергава изложеното от М., че е дисциплиниран шофьор.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата. Съгласно санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта от 21 км/ч до 30 км/ч се налага “глоба” в размер на 100 лв., като наказанието е наложено именно в този размер.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 1385/17.12.2008год. на Началника на РУ при МВР - гр.Шумен, с което на Н.Б.М. с ЕГН **********,***, на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР се отнемат общо 3 /три/ контролни точки за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: