Р Е Ш Е Н И Е

№......1026............. 09.07.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На осми юли през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 952 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 26-35/10.06.2009г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол” към Териториално звено - гр.Шумен на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София към Министерство на земеделието и храните, с което на А.Б.А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, във вр. чл.32, ал.1 от ЗРА. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

За Териториално звено - гр.Шумен към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено становище от Началника на отдел “Рибарство и контрол” в Териториално звено - гр.Шумен към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, с което се оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробно съображения за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят А.Б.А. заедно със свои приятели – свидетелите Дочко Иванов Дочев и Пламен Д.Г. на 16.05.2009г. посетили язовир “Дибич”, находящ се край гр.Шумен, с оглед извършването на любителски риболов. Обедните часове на посочената дата – около 11.30 часа, в района на същият била извършена проверка по спазване на забраната за улов на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване от компетентни длъжностни лица в Териториално звено - гр.Шумен към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София съвместно с представители на ОД на МВР – гр.Шумен. При проверката, било установено, че жалбоподателят А.Б.А. осъществявал любителски риболов чрез въдица, поставена в работно положение, в срока на постановената от Министъра на земеделието забрана за улова на пролетно - лятно размножаващите се риби във вътрешните водоеми съобразно т.2 от Заповед № РД – 09 – 332/15.04.2009г. За констатираното нарушение на 16.05.2009г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 0000 - 201350 за това, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов във водите на язовир “Дибич” чрез въдица в работно положение по време на забраната, като нарушението е извършено на 16.05.2009г. в 11.30 часа, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.32, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите. Актът е бил връчен на нарушителя и подписан от него с възражение. Като възражения е изложил, че като е пристигнал на водоема е имало и други риболовци, както е имал и информация от рибарските магазини, че водоема е бил отдаден под наем на частно лице. Впоследствие, жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 26-35/10.06.2009г. от Началника на отдел “Рибарство и контрол” към Териториално звено - гр.Шумен на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София към Министерство на земеделието и храните, с което на основание чл.91, ал.4 от ЗРА, във вр. чл.70, ал.1 от ЗРА, във вр. чл.32, ал.1 от ЗРА на А.Б.А., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Г.Т.Г., на свидетелите Б.Д.Б. и Г.Й.Г. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелите Йордан Параскевов Филчев, Дочко Иванов Дочев и Пламен Д.Г., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съдът намира, че НП е било издадено от компетентния за целта орган –упълномощен от министъра на Министерство на земеделието и продоволствието, съгласно чл.91, ал.1 и ал.4 от ЗРА е Началника на отдел “Рибарство и контрол” в Териториално звено – гр.Шумен към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, видно от приложеното по делото заверено копие от Заповед № РД 09-192/11.04.2008г. на министъра на Министерство на земеделието и продоволствието и Заповед № ЧР 178/26.03.2009г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, поради следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на § 1, т.27 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите "Риболов - любителски" е улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно - състезателен характер, организиран по определени за това правила. От посочената разпоредба, а и от други разпоредби на ЗРА може да се направи извода, че жалбоподателят е осъществявал любителски риболов чрез въдица, поставена в работно положение, във водите на язовир “Дибич”. При извършената проверка на 15.05.2009г. е било установено по безспорен начин, че към момента на проверката жалбоподателят е осъществявал любителски риболов в срока на постановената от министъра на земеделието забрана за улова на пролетно - лятно размножаващите се риби във вътрешните водоеми съобразно т.2 от Заповед № РД – 09 – 332/15.04.2009г., приложена към материалите по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че гореизложените факти и обстоятелства се признават и не се оспорват и от самия жалбоподател.

В хода на административното производство, жалбоподателят посредством отразените в акта за установяване на административно нарушение възражения, прави опит да избегне наличието на признаците на субективната страна на констатираното нарушение – умисъл при извършването му, излагайки доводи за това, че въпросният водоем е бил от категорията на разрешените за риболов, защото към датата на извършването на нарушението е бил отдаден под наем на частно лице. Същите обаче не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно са израз на изградена защитна теза от страна на жалбоподателя, доколкото същата не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗРА, когато даден обект е определен за стопански риболов, каквото е твърдението на жалбоподателя, за същия следва да бъде издадено и съответното разрешително /хипотезата на чл.17, ал.4 и ал.5 от ЗРА, във вр. чл.3, ал.1, т.3 от цитирания закон/. Съобразно разпоредбата на чл.17б от ЗРА и Заповед № 173/09.05.2008г. на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, това разрешително се издава от Териториално звено – гр.Шумен на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София. Видно от приложените по делото писмени доказателства – Извадка от регистъра на разрешителните за стопански риболов за обекти на територията на Област Шумен, в регистъра на Териториално звено – гр.Шумен на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София, язовир “Дибич” не е записан и същият не се води като обект, определен за отдаден за извършване на стопански риболов, в който може да се извършва риболов през време на забранителния период. От изложеното по-горе следва извода, че въпросния водоем – язовир “Дибич” съгласно разпоредбите на ЗРА е от категорията на водните обекти, посочени в чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА, за които важи и забранителната заповед № РД – 09 – 332/15.04.2009г. на Министъра на Земеделието и храните в частта й касаеща област Шумен.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение, визирано в разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗРА. Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, но същевременно съдът намира, че по същество описаното нарушение представлява маловажен случай, тъй като към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на издадено НП, да обсъди всички основания за обжалване на атакуваното наказателно постановление, дори и да не са наведени такива, вкл. и да подложи на съдебен контрол преценката на административнонаказващия орган относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото /в този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящият съдебен състав приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, вкл. и по чл.32, ал.1 от ЗРА, следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Като от съдържанието на разпоредбата на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от съда конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че "маловажен случай" ще е налице, само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Настоящият съдебен състав, в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай", предвид незначителното количество уловена риба, незабавно предприетите от нарушителя мерки за отстраняване последиците от нарушението /уловена риба е била върната впоследствие в язовира/, липсата на вредоносни последици от нарушението, обстоятелството, че нарушителят не е практикувал риболов със забранени средства, че същият е член на Ловно-рибарския съюз, като до настоящият момент няма наложени административни наказания за такъв вид дейност, с чисто съдебно минало е, т. е. нарушението е изолирано, а не системно, както и че наложеното наказание не съответства на степента на обществената опасност на извършеното административно нарушение. Освен това нарушителят е с доходи около минималната установена в страната работна заплата и административно – наказателна санкция в размер на 500 лв. ще премине границата на съотносимост между нарушение и наказание. Налагането й би изиграло в случая отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Действително, че са нарушени правно защитени обществени отношения, но в случая тяхното засягане е незначително, което не може да обуслови такава тежка санкция. Съдът приема, че не са засегнати съществено целите на ЗРА и нарушението е с незначителна степен на обществена опасност. Вярно е, че обществените отношения, които регулира ЗРА са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил административнонаказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

В тази връзка, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № № 26-35/10.06.2009г. на Началника на отдел “Рибарство и контрол” към Териториално звено - гр.Шумен на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – гр.София към Министерство на земеделието и храните, с което на основание на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, във вр. чл.32, ал.1 от ЗРА на А.Б.А. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: