Р Е Ш Е Н И Е

№1465 28.09.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На трети септември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №493 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №574/09 от 20.02.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Г.С.С. *** са наложени две административни наказания, съответно “глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 /петнадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима в частта, в която се обжалват наложените наказания “глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 /петнадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл.първо от ЗДвП и недопустима, в частта в която се обжалва наложеното наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.02.2009 год. вечерта жалбоподателят Г.С.С., заедно с други свои приятели посетил дискотека “Колизеум” в гр.Шумен. До заведението пристигнали с управлявания от С. лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с английски регистрационен № W 938 HNV, който бил паркиран пред входа към дискотеката. Въпреки, че в заведението употребил значително количество алкохол, около 02.05 часа жалбоподателят поел управлението над описания по-горе автомобил. При движението му по бул.”Симеон Велики”, в близост до дискотека “Колизеум” бил спрян от служители при РПУ - гр.Шумен за извършване на рутинна проверка. На жалбоподателя му били поискани документи за самоличност, но последният не представил свидетелство за управление на МПС, издадено в Република България. По време на извършване на проверката било установено, че в действителност С. притежава такова свидетелство, но отказва да го предостави. Водачът лъхал на алкохол и бил в явно нетрезво състояние, но отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”, с фабр. №0049. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0215440, но същият отказал да го получи и не се явил за даване на кръвна проба за изследване. Отказът му да получи талона е удостоверен с подписа на свидетеля К.Г.К.. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение №574Р от 24.01.2009 год., който бил връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише без да изложи възражения. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля З.И.З.. Впоследствие С. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. На жалбоподателя била издадена и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №574/2009 от 16.01.2009 год., с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е било временно отнето свидетелството за управление на МПС на С. до решаване на въпроса за отговорността. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №574/09 от 20.02.2009 год., с което на жалбоподателя били наложени следните административни наказания – “глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 /петнадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Й.И., на свидетеля Г.И.Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, на свидетелите З.И.З. и К.Г.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По делото като свидетел е разпитано и лицето С.Й.С., но съдът счита, че показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани само частично, досежно обстоятелството, че в посочения ден и в посоченото време жалбоподателят се е намирал в района на дискотека “Колизеум” и че е употребил значително количество алкохол. В останалата си част показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. В тази връзка свидетелят С.С. заявява, че когато е излязъл от заведението, за да търси приятеля си С., той се е намирал до автомобила, а последния е бил паркиран на първоначалното му место. Тези негови твърдения противоречат изцяло на показанията на свидетелите И. и Г., които пряко са възприели движението на жалбоподателя и управлявания от него автомобил по бул.”Симеон Велики”, непосредствено преди неговото спиране. В тази насока са и показанията на свидетеля К., който в съдебно заседание заявява, че след пристигането на техния екип на местото, автомобилът се е намирал на бул.”Симеон Велики” и в него е имало още едно лице, освен водача. Съдът счита, че показанията на свидетеля С. не следва да бъдат кредитирани и поради обстоятелството, че както става ясно от неговите показания, той е излязъл да търси жалбоподателя след период от 10-15 минути, което говори, че той не е имал пряко наблюдение върху действията на С. от момента, в който е излязъл от заведението до момента, в който свидетеля вече се е намирал в района пред дискотеката.

Освен това съдът намира основание да не кредитира показанията на посочения свидетел и поради близките му отношения с жалбоподателя. В този смисъл свидетелят С. в съдебно заседание заявява, че се познава с Г. от 6-7 години и че двамата се намират в приятелски отношения помежду си. Това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката Г.С. е лъхал на алкохол и е бил във видимо нетрезво състояние. От показанията на свидетелите Г., И., З. и К. става ясно, че същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и че е отказал да получи издадения му талон за медицинско изследване, което се удостоверява и с подписа на свидетеля К.. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.103, предл. трето от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни указанията на контролните органи, а именно да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП., съгласно която “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба в размер от 500 до 1000 лева. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в размер около средния, предвиден в закона без да изложи никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушения на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и глоба в размер на 500 лева. При определяне размера на тези наказания съдът съобрази и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си.

По отношение на нарушението по пункт втори от наказателното постановление на жалбоподателя е наложена “глоба” в размер на 10 лв., а съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗАНН не подлежат на обжалване наказателните постановления, с който е наложена глоба в размер на 10 лв. включително, поради което съдът намира, че жалбата в тази част се явява недопустима, поради което наказателното постановление в тази си част не следва да бъде обсъждано и разглеждано, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи - да бъде изменено, като наказанието “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” да бъде намалено от 15 месеца на 12 месеца, а наказанието “глоба” от 700 на 500 лева, а в останалата си част производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №574/09 от 20.02.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт първи, с която на Г.С.С., с ЕГН **********,*** на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 15 /петнадесет/ месеца, като намалява размера на наложената “глоба” от 700 /седемстотин/ на 500 /петстотин/ лева, а размера на наказанието “лишаване от право да управлява МПС” от 15 /петнадесет/ на 12 /дванадесет/ месеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която е обжалвано наложеното по пункт втори от наказателно постановление №574/09 от 20.02.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, поради недопустимост на жалбата в тази й част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: