Р Е Ш Е Н И Е

 

 

      № 1584.                        15.10.2009г.                            гр.Шумен

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На втори октомври  две хиляди и девета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №624 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №1139/20.03.2008год. на Началника на РПУ към ОДП  - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП  на жалбоподателя Ц.Б. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 2 / два / месеца.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

 Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно , като излага доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован не се явява. Не изпраща и процесуален представител.

 Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си затова.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 21.02.2008г. около 07.48 часа жалбоподателят управлявал л.а. «Фолксваген пасат » с рег. № В 8855 СТ по гл.път I -2 / Русе – Варна / км.108+548м., в посока гр.Шумен. При наличие на знак «В-26», ограничаващ  максималната скорост на движение на МПС до 60 км/ч., жалбоподателят управлявал лекия автомобил  със скорост 104 км/ч., в зоната на действие на знака, в резултат на което превишил разрешената скорост с 44 км/ч. Нарушението било установено от полицейските служители  М.С.К. и К.П.К. , чрез техническо средство   Трафик радар ТR – 4Д  с фабр. № 431, посредством което била фиксирана скоростта на движение, както и точната дата и час. Показанията на техническото средство били показани на жалбоподателят. За констатираното нарушение му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1139Р от 21.02.2008г.. Жалбоподателят подписал акта като саморъчно  отразил в него  , че няма възражения. Не се е възползвал и от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт  Началника на РПУ към ОДП  - Шумен издадал Наказателно постановление №  1139/20.03.2008год., с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП  на жалбоподателя Ц.Б. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 2 / два / месеца.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид. М.С.К. – актосъставител, свид. К.П.К.   – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения: Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в посоченият пътен участък. Показанията на свидетелите, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. При установяване на нарушението те са работили по КАТ в района и по – конкретно по спазване на ограниченията на скоростта. Вниманието им е било насочено именно към спазване на  забраната за движение със скорост по – голяма от 60 км/ч . От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че именно това е скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя, т. к. не е имало по това време други участници в движението. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона  техническо средство , което е било технически изправно видно от представения в съдебно заседание документ за извършена проверка. Жалбоподателят в  депозираната жалба оспорва констатираното нарушение , но без да сочи доказателства за това.

Въз основа на тези констатации , съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.21 ал.2  от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.  Последното не бе доказано, а именно, че жалбоподателят  се е движел в рамките на  ограничението. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган.   Съдът намира, че  нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и  е наложил съответното наказание, чийто  размер е  строго фиксиран от закона. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да повлекат неговата отмяна. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на ЗДвП.

            Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1139/20.03.2008год. на Началника на РПУ към ОДП  - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП  на жалбоподателя Ц.Б. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 2 / два / месеца.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.