Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Шумен, 16.12.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Валентина Тонева

при секретаря Й.К. , като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №625 по описа на ШРС за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №823/20.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр. Шумен, с което на Л.Д.Л. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Същият се явява в съдебно заседание с процесуален представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР -гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и в моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: С Наказателно постановление №823/20.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр. Шумен, на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП . А именно за това, че на 01.02.2009 год. около 17,21 часа по път I-7 в с. Панайот Волов в близост до разклона за с. Белокопитово посока към гр . Шумен, управлявал лек автомобил ”Опел Астра ” с № Н 1527 АР при максимално допустима скоростта до 50 км за населено място , водача управлява с 115км/ч – превиш. 65 км/ч . Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на радар ТР 4Д, с фабричен №430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 65 км. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 823Р/01.02.09г с бланков № 508738. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като същият е посочил: „нямам възражения „.

Нарушителят се е възползвал от законното си право и е депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в които сочи, че при навлизане в населеното място, след табелата се е движел със скорост 50 км . Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя П. и на свидетеля – К. и от св. Б. О. .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава , е различна от посочената в ал. 1 , това се сигнализира с пътен знак.

Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в населено място. От разпита на актосъставителя П. и на свидетеля – К. се установява, че е използвано техническо средство - радар ТР 4Д, с фабричен №430. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 115 км/ч., т.е. 65 км/ч. над допустимата. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който не ги е оспорил. Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил подписан от него.

Жалбоподателят с жалбата си оспорва констатацията по акта и НП, да се е движил с посочената съгласно АУАН и НП скорост 115 км , като процесуалният му представител твърди че , всъщност радарът е засякъл скоростта на МПС -то на жалбоподателя преди действието на пътна табела начало “Панайот Волов”, както и че скоростта е засечена неправилно с оглед посоченото в т.4 на Инструкцията за експлоатация и техническото описание на трафик радар .

Съдът не споделя тези възгледи на процесуалния представител на жалбоподателя поради следното :

В хода на делото се установи от показанията на актосъставителя П. и на свидетеля – К., както и не се спори от жалбоподателя , че полицейският автомобил и респ. трафик радарът, е бил позициониран на около 15 метра след кръстовището за с. Белокопитово при посока на движение от Силистра към Шумен. Техническото средство е било настроено на максимален режим на действие -300м. Установи се също, че от мястото, на което са стоели полицейските служители, не са имали пряка видимост към пътна табела начало “Панайот Волов”, както и че пътят има лек завой .

Видно от приложената по делото схема / писмо из. № 1026/04.12.09 / на пътен участък, разстоянието от пътна табела начало “Панайот Волов” до разклона за с. Белокопитово е 260м , а градусът на завоя е 10 градуса /отразен на схемата като 190 градуса/.

Съгласно т.3.1.4 от Техническите характеристики на трафик радар “Разстоянието на действие / обсег/ за лек автомобил- не по-малко от 300м”, като е допустимо при необходимост оперативно да бъде намалено до два пъти, което кореспондира с показанията на двамата свидетели.

За яснота следва да се отбележи, че този параметър всъщност означава обсега на техническото средство, в който се замерва скоростта, а не пределно разстояние, от началото на което това е невъзможно, поради което релевираното възражение на процесуалния представител на жалбоподателя е необосновано. Съобразявайки отразеното в Инструкцията за експлоатация и техническото описание на трафик радар относно предназначението на радара, а именно, че е “предназначен за контрол превишението на ограничението на скоростта от МПС при пряка видимост”, както и показанията на свидетелите, съдът приема , че радарът е засякъл скоростта на МПС- то на жалбоподателя, когато служителите на реда са имали видимост към автомобила, а това логично е станало, когато автомобилът е бил вече навлязъл в зоната на действие на пътната табела, именно след нея.

Направеното възражение относно ъгъла на извършеното замерване съдът намира също за неоснователно. От материалите по делото се установи, че платното има лек завой –отразен на схемата по делото. Действително, съгласно отразеното в т.4 - Принцип на действие от Инструкцията е посочено, че радарът се “използва за измерване на скоростта на фронтално движещи се към него МПС с максимално отклонение от фронтално движение до 8 градуса. При по-голямо отклонение действителната скорост се определя от измерената скорост разделена на косинуса от ъгъла между посоката на излъчване и направлението на движение” .

Косинусът на ъглите от 0 до 90 градуса е число вариращо от 0 до1/справка всеки електронен калкулатор поддържащ функция за изчисляване на косинус/. Косинусът от ъгъл 8 градуса е 0,99027, а косинусът на ъгъл от 10 градуса, както е и в конкретния случай е число 0,9840775. При спазване на посоченото правило в указанията на Инструкцията за трафик радар, действителната скорост следва да бъде определена като измерената скорост /115км/ч/ бъде разделена на косинуса от ъгъла на отклонението от фронталното движение-0,9840775, или в случая действителната скорост се получава 116,77км/ч, тоест по-голяма от засечената с радара .

Ето защо при измерена скорост 115 км /ч може да се приеме за установено по несъмнен начин, че действителната скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил е била равна или по голяма от 115 км/ч. При това положение съдът приема за установено по несъмнен начин, че превишението на скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил над максимално разрешената за населено място е била поне 65 км/ч, поради което същият е осъществил състава на чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Административно -наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И: 2039

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №823/20.03.2009 год. на Началника на РУ МВР - гр. Шумен, с което на Л.Д.Л. ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.