Р Е Ш Е Н И Е

№ 1781 04.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На трети декември две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 690 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 2163/01.04.2009год. на В. В. – Началник на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя Т.К.Т. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 / триста / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 / три / месеца.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно като излага доводи за това. . В първото съдебно заседание, редовно призован не се явява, изпраща процесуален представител. В последното съдебно заседание се явява лично. В пледоарията си моли НП да бъде отменено.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 05.03.2009г. около 16.18 часа в гр.Шумен жалбоподателят управлявал л.а. «БМВ» с ДК № Н 3729 АР по бул. «Ришки проход».В автомобилът била и св. Н. Б.. По същото време свидетелите Д.С.Д. и Я.И.П. ***, работили по КАТ в района на фирма “Пътнически автотранспорт”. При ограничение на скоростта за движение в населено място до 50км/ч, жалбоподателят управлявал автомобилът с 98км/ч., в резултат на което превишил разрешената скорост с 48 км/ч. Нарушението било установено , чрез техническо средство ТR – 4 с фабр. № 430, посредством което била фиксирана скоростта на движение, както и датата и часа. Показанията на техническото средство били показани на жалбоподателя. За констатираното нарушение му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2163Р от 05.03.2009г.. Жалбоподателят подписал акта като саморъчно отразил в него възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира допълнително писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт било издадено Наказателно постановление № 2163/01.04.2009год. на В. В. – Началник на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182 ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя Т.К.Т. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 / триста / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 / три / месеца.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид.Д.С.Д. – актосъставител, свид. Я.И.П. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта,свид. Г.И.Г., свид. Н. Б. Б., както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения: Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят управлявал МПС в гр.Шумен по бул. “Ришки проход”. Свидетелите Д.Д. и Я.П. са странични лица, които нямат приятелски или роднински отношения с жалбоподателя. Поради тази причина техните показания, съдът приема за най-достоверни и счита, че те следва да бъдат кредитирани изцяло.Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. При установяване на нарушението те са работили по КАТ в района и по – конкретно по спазване на ограниченията на скоростта. Вниманието им е било насочено именно към спазване на забраната за движение със скорост по – голяма от 50 км/ч в населеното място. Свидетелите Г.Г. и Н. Б. в показанията си излагат обстоятелства, които подкрепят версията лансирана от жалбоподателя. Тези свидетели са в приятелски и роднински с жалбоподателя, поради което следва да се преценяват, само доколкото кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Жалбоподателят в депозираната жалба навежда доводи, че фиксирана от техническото средство скорост не е тази, с която се движел той, а скоростта на друг автомобил. Сочи и доказателства за това. Според показанията на св. Б. автомобилът управляван от жалбоподателя се движел в лявата пътна лента на бул. “Ришки проход” в посока автопатрула. На около 100-150 метра от тях, били изпреварени от лек автомобил “Мерцедес”, който се движел в дясната пътна лента. Изпреварилият ги автомобил доста “дръпнал” пред тях. Тъй като те били забелязали автопатрула, жалбоподателят набил спирачки и се изравнили със задната част на “Мерцедеса”. Тези показания на св. Б. съдът намира за противоречиви и нелогични. В случай, че те са били изпреварени от лекия автомобил “Мерцедес” и същият се отдалечил доста пред тях, не би било възможно при употреба на спирачки жалбоподателят да се изравни с него. Според св. Г., който се намирал на около 100 метла след местоположението на автопатрула, автомобилът на жалбоподателят и вторият автомобил “Мерцедес”, малко преди да се изравнят с полицейските служители, са се движили наравно. На около 20 метра преди патрула жалбоподателят намалил, докато “Мерцедеса” продължил. От приложената разпечатка за регистрираните нарушения от техническото средство ТR – 4 с фабр. № 430 на 05.03.2009г., се установява , че радарът е бил настроен на непрекъснат режим на измерване на скоростта /Н/, с максимално разстояние на действие /М/ - 300 метра. Съгласно техническите характеристика селективността на радара по скорост е до 3 км/ч. и позволява да се измери скоростта на лек автомобил без измерването да се смущава от друг автомобил , движещ се до него с по – ниска скорост. Показанията на свидетелите Б. и Г. касаят възприетата от тях пътна обстановка на около 100 – 150 метра от автопатрула. Видно от разпечатката на техническото средство то е било настроено с максимално разстояние на действие /300 метра/, поради което скоростта на движение на жалбоподателя е могла да бъде засечена много преди лекия автомобил “Мерцедес” да изпревари автомобила на жалбоподателя и да приближат автопатрула. Свидетелите Д. и П. са категорични в показанията си, че при спорна обстановка те не предприемат действия по спиране на водачите. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че именно това е скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя. Неоснователно е възражението, че административното нарушение не е доказано. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство , което е било технически изправно видно от представения в съдебно заседание документ за извършена проверка.

В жалбата се изтъкват доводи , че не конкретизиране на разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП, която включвала множество подточки касаещи различни нарушения на правилата за движение съставлява грубо нарушение на процесуалните правила , водещо до нарушаване правото на защита. Нормата на чл.182 ал.4 от ЗДвП предвижда по - тежко наказание за превишаване на скоростта с над 31 км/ч, извършено при повторност. Предпоставките за да бъде ангажирана оотговорността на водача за по – тежко квалифицирано нарушение са превишение на скоростта над 31 км/ч., което да е извършено при условията на повторност.От показанията на свид. Д. и свид.П., както и от приложените писмени доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е превишил максимално разрешената скорост в насено място с над 31км/ч., управлявайки автомобила със 98 км/ч.. Налице е първата предпоставка на чл.182 ал.4 от ЗДвП. Обстоятелството, че жалбоподателят вече бил наказан по административен ред на основание чл.182 ал.2 т.5 от ЗДвП не се оспорва от жалбоподателя, т.е. налице е и втората предпоставка. Правилно административно наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя.По никакъв начин не е нарушено правото му на защита, тъй като същият не е лишен от възможността да узнае в какво се изразява извършеното от него нарушение. Същото е изписано ясно и точно в АУАН и в НП. Съдът намира за неоснователен и доводът, че не посочването в НП на доказателствата също е довело до незаконосъобразност на НП и е ограничило правото на защита , тъй като видно от настоящото производство същият го упражнява в пълен обем.

Въз основа на тези констатации , съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Последното не бе доказано именно, че жалбоподателят се е движел в рамките на ограничението. Жалбоподателят в жалбата си оспорва констатациите в акта , представя доказателства в подкрепа на оспорването, но съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да повлекат неговата отмяна..Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на ЗДвП

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2163 / 01.04.2009год. на В. В. – Началник на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя Т.К.Т. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 /триста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 / три / месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: