Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Шумен, 30.09.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и девета година, в състав:

Председател: В.Т.

при секретаря Й.К. , като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №751 по описа на ШРС за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №2595/27.04.2009 год. на Началника на РУ към ОД МВР - гр.Шумен, с което на И.Д.И. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Същият не се явява в съдебно заседание като изпраща представител адв. Христова.

Процесуалният представител на ОД на МВР -гр.Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и в моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: С Наказателно постановление №2595/27.04.2009 год. на Началника на РУ към ОД МВР - гр. Шумен на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. А именно за това, че на 16.03.2009 год. около 20,33 часа по четвъртокласен път път № 20048 на км0 +810 м в посока гр . Шумен първокласен път № 2,, управлявал лек автомобил ”БМВ ” с № с 7667 НА при максимално допустима скоростта до 90 км извън населено място , водача управлява с 207км/ч – превишение 117 км/ч . Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на радар ТР 4D, с фабричен №429, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 117 км. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 2595Р/16.03.09г с бланков № 079534. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като същият не е посочил възражения .

Нарушителят се е възползвал от законното си право и е депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в които сочи, че има уважителна причина за това че е управлявал с висока скорост , а именно телефонно обаждане за заболяване на близък . Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя В. и на свидетеля – М. .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места съгласно таблицата е 90 км с пътно превозно средство от категория В . Съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва за да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано извън населено място. От разпита на актосъставителя В. и на свидетеля – М. се установява, че е използвано техническо средство - радар ТР 4D, с фабричен №429. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 207 км/ч., т.е. 117 км/ч. над допустимата. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който не ги е оспорил. Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил подписан от него.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Административно -наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно на посочената разпоредба.

Твърдението на процесуалния представител и казаното от разпитаните при режим на довеждане двама свидетели , а именно, че майката на жалбоподателя е била в тежко състояние извън гр. Шумен, което обстоятелство всъщност не се оспорва по делото, съдът намира за ирелевантно относно извършеното нарушение .

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И: 1564

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №2595/27.04.2009 год. на Началника на РУ към ОД МВР - гр.Шумен, с което на И.Д.И. ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.