В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на десети септември две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Ем.А.

при секретаря Валя С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 799 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3051/29.04.2009год. на Началника на РУМВР при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.1 т.3 предл.2 и чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в общ размер от 950 /деветстотин и петдесет/ лева и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” в общ размер за срок от 19/деветнадесет/ месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, но не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима в частта , в която се обжалват наложените наказания по пункт първи и пункт втори. По отношение на нарушението визирано в пункт трети на наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 40 лева. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДП/ДВ бр.51 от 26.06.2007г./ не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително/, поради което съдът намира, че жалбата в тази част се явява недопустима, поради което наказателното постановление в тази си част не следва да бъде обсъждано и разглеждано, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП № 3051/29.04.2009г. на Началника на РУМВР при ОДМВР Шумен на жалбоподателя на основание чл.175 ал.1 т.3 предл.2 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за това, че” не спира на посоченото място, при подаден сигнал за спиране от контролните органи”, като е посочено, че по този начин виновно е нарушил чл.103 предл.2 от ЗДП и на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 16 месеца за това, “че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство”, като е посочено че по този начин виновно е нарушил чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 3051Р/31.03.2009г., в който е отбелязано, че жалбоподателят на 31.03.2009г., около 05.10 часа управлявал лек автомобил “Мерцедес 200 Е” по ул.”Васил Левски” – посока ул.”Райна Княгиня” в Шумен и при подаден сигнал за спиране със стоп-палка от униформен полицейски служител, жалбоподателят не спрял , а продължил движението си, като впоследствие след издирвателно мероприятие е спрян на ул.”Боровец” и е отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест 7410”, като съответно му е издаден талон за медицинско изследване /от същия се вижда, че жалбоподателят не се е явил в определеният час за вземане на кръвна проба в МБАЛ Шумен/ . Актосъставителят е посочил, че по този начин, жалбоподателят виновно е нарушил чл.103 и чл.174 ал.3 предл.1 от от ЗДП, като акта е подписан от жалбоподателя с възражения, в които е посочил че сигнал за спиране му бил подаден с ръка. В съдебно заседание, свидетелят по акта и съставил докладна записка по случая Д.А. /актосъставителят П. е напуснал системата на МВР и не се явява в съдебна заседание/ заяви, че заедно с неговите колеги Казаков и Господинов, получили сигнал , че лице в нетрезво състояние се качва и управлява лек автомобил “Мерцедес 200 “ цвят сребрист металик от крайпътно заведение в Шумен. След около 2 часа видели подобен автомобил до х-л ”Мадара” в Шумен, като водачът /жалбоподателят Т.А./- се качил и потеглил. Свид.А. заяви, че те били застанали в непосредствена близост до посочения хотел на ул.”Васил Левски” с униформи и на напълно осветено място и действително му подал сигнал за спиране с ръка, тъй като нямал време да реагира, но неговия колега Казаков подал сигнал със стоп-палка, но въпреки това жалбоподателят напълно невъзмутимо продължил движението си. Това наложило да се обадят на други полицейски екипи , които след около 10 минути спрели автомобила, управляван от жалбоподателя. Тогава установили, че жалбоподателят лъха на алкохол и е видимо пиян, поради което му дали указания а да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест 7410”, но жалбоподателят категорично отказал, като през цялото време се държал изключително арогантно и цинично към проверяващите го полицейски служители.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираните в акта и в НП нарушения, а именно не е спрял на посоченото от контролните органи място при ясно подаден сигнал със стоп-палка и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, като по този начин виновно е нарушил съответно чл.103 предл.2 и чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателна разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП , които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

При индивидуализацията на наказанията административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършените нарушения и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанията в съответния размер съобразно чл.175 ал.1 т.3 предл.2 и чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И : 1492

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №3051/29.04.2009год. на Началника на РУМВР при ОДМВР – Шумен, с което на жалбоподателят Т.А.Т. с ЕГН ** *** на осн. чл.175 ал.1 т.3 предл.2 от ЗДП и е наложена “глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №3051/29.04.2009год. на Началника на РУМВР при ОДМВР – Шумен, с което на жалбоподателят Т.А.Т. с ЕГН ** *** на осн. чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДП е наложена “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шестнадесет месеца.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която е обжалвано наложеното по пункт трети от НП №3051/29.04.2009г. на Началника на РУМВР при ОДМВР –Шумен наказание “глоба” в размер на 40 лева, поради недопустимост на жалбата в тази и част

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.