Р Е Ш Е Н И Е

№1702 05.11.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №800 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №688/09 от 11.03.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на С. А. Ю. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание не се явява лично. Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на административно-наказващият орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 25.01.2009 год. жалбоподателят С. А. Ю. управлявал лек автомобил, марка “Мерцедес 124”, с рег.№ Р 0898 РХ, собственост на Н. М.И. с ЕГН**********, като се движил по път І-2, в посока към гр.Варна. На км.112+767, при проверка от органите на РУ на МВР – гр.Шумен било констатирано, че при ограничение на скоростта с пътен знак В-26 до 60 км, водачът управлявал автомобила със скорост 118 км в час. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4Д, с фабричен №429, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 58 км/ч. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №688Р от 25.01.2009 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият е изложил, че има възражения, които ще изложи. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които излага, че преди него се е движел друг автомобил, марка БМВ и смята, че фиксираната скорост е била на този автомобил. Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и подаденото писмено възражение е издадено наказателно постановление №688/09 от 11.03.2009 год., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Я.И.П., на свидетеля А.Т.Т. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, отчасти на свидетелите Д.Н.Т. и Ю.М.Т., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в зоната на действие на пътен знак В-26. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя П. и на свидетеля Т. се установява, че е използвано техническо средство - радар ТR4Д, с фабричен №429, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС в зоната на действие на пътен знак В-26, и съобразно ограничението, въведено от същия, а именно 60 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 118 км/ч., т.е. 58 км/ч. над допустимата. Това обстоятелство се доказва както от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П. и на свидетеля Т., а така също и от представените и приети като писмени доказателства по делото Отчет на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR4, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който не ги е оспорил в момента на подписване на акта. Това е било направено едва с възраженията по акта, представени на 28.01.2009 год.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.Н.Т. и Ю.М.Т. в частта, в която същите свидетелстват, че на разстояние 10-20 метра непосредствено преди автомобила, управляван от жалбоподателя, в района, където е поставен посочения знак В-26 се е движил друг лек автомобил, марка БМВ и че вероятно радара е отразил скоростта на последния, а не на автомобила, в който те са пътували, както и че автомобила на жалбоподателя се е движил с ниска скорост, но не могат да преценят с колко километра в час. В тази си част показанията на посочените свидетели са изолирани и противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. И двамата свидетели в съдебно заседание заявяват, че посочения от тях, неустановен по делото автомобил се е движил преди автомобила на жалбоподателя и се е движел с голяма скорост. В същото време обаче нито един от свидетелите не може да посочи по категоричен начин нито идентификационните номера и точния модел на този автомобил, нито скоростта, с която според тях се е движил автомобила, в който те са пътували. В същото време разпитани в съдебно заседание актосъставителят П. и свидетелят Т. по категоричен начин заявяват, че в момента на засичане скоростта на автомобила на жалбоподателя не е имало други автомобили, както и че не е възможно да е засечена скоростта на друг автомобил. Налице е противоречие в показанията на свидетелите Т. и Т. и тези на двамата полицейски служители, досежно броя на пътуващите в автомобила към момента на извършване на проверката. В тази връзка, разпитан в съдебно заседание свидетелят П. заявява: “В автомобила пътуваха мъж и жена. Водач беше мъжът......Освен водача и пътничката, която седеше на предната седалка, други лица нямаше.” В същата насока са и показанията на свидетеля Т., който свидетелства: “Освен водача в колата имаше една жена на предна дясна седалка.” В абсолютно противоречие на изложеното свидетелката Т. в съдебно заседание заявява, че двамата със съпруга си Т. са пътували в автомобила на жалбоподателя и че са седели на задната седалка. Имайки в предвид посочените по – горе противоречия в показанията на двамата свидетели и тези на двамата полицейски служители съдът намира, че тези на свидетелите Т. и Т. не следва да бъдат кредитирани и че същите не са достатъчно категорични, за да обосноват извода, че проверката на скоростта на жалбоподателя е била извършена по начин, който да поставя под съмнение обстоятелството, че отразената скорост е именно на жалбоподателя, а от тук да бъде прието като установено обратното на отразеното в акта за установяване на административно нарушение. Имайки в предвид, че последният е съставен съгласно изискванията и по предвидения в ЗДвП ред, то съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите П. и Т. и от събраните писмени доказателства – Отчет от 19.05.2009 год. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4 и Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери от 10.04.2008 год.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер на 200 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място с над 51 км./ч. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и смекчаващите отговорността обстоятелства в случая - а именно, че констатираното нарушение е извършено за първи път.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №688/09 от 11.03.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на С. А. Ю., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: