Р Е Ш Е Н И Е

№......1243............ 27.08.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и шести август през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 872 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 3168/09 от 27.04.2009г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Н.Г.Х. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 /триста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни доводи. В проведените по делото съдебни заседания същият не се явява лично, а изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържат жалбата на изложените в нея съображения, като в последното съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.03.2009г. в 08.34 часа в гр.Шумен жалбоподателят Н.Г.Х. управлявал лек автомобил, марка “Мерцедес С 320”, с рег. № Н 6969 АС, като се движил по бул. “Ришки проход”, в посока изхода на града. В близост до “Пътнически автотранспорт - Шумен” при спиране за проверка от органите на ГПК - РУ на МВР – гр.Шумен било констатирано, че при ограничение на скоростта в населено место до 50 км, водачът управлявал автомобила със скорост 95 км в час. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4D, с фабричен № 430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 45 км/ч. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3168Р от 30.03.2009г. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е посочил “имам възражения”, но без да ги конкретизира. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като е посочил, че показанието на радара не отговаря на показанието на скоростомера на управляваното от него МПС, считайки, че е това не е неговата скорост на управление. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 3168/09 от 27.04.2009г., с което на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 /триста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, тъй като повторно е нарушението за превишена скорост с над 31 км/ч, понеже жалбоподателят е бил санкциониран с НП № 24609/14.01.2008г. на ОД на МВР – гр.Варна.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.С.Н. и на свидетеля Г.П.В. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч. Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в района на “Пътнически автотранспорт - Шумен”, т.е в рамките на град Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от сега действащия ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя Н.С.Н. се установява, че е използвано техническо средство – трафик радар ТR-4D, като същият е бил настроен по начин да отчита скоростта на движение на ППС и съобразно ограничението, въведено от чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно на 50 км/ч. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 95 км/ч., т.е. 45 км/ч. над допустимата, което се доказва както от разпита в съдебно заседание на свидетелите Н.С.Н. и Г.П.В., а така също и от представените като писмени доказателства по ВНАХД № 872/2009г. по описа на ШРС, материалите от което са приобщени по реда на чл.283 от НПК като доказателства по настоящото дело, Отчет от 08.06.2009г. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4D, който от своя страна е преминал успешно последваща проверка в Лабораторията за проверка на СИ ГД “Полиция”-гр.София, видно от приложения като доказателство по делото Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя.

Съдът не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение, че отчетената с помощта на техническо средство – трафик радар ТR-4D скорост не е на управляваният от него лек автомобил “Мерцедес”, а е на мотоциклета, който го е подминал. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. От друга страна обратното на неговите твърдения се доказа по безспорен начин от разпита в съдебно заседание на свидетелите Н.Н. и Г.В., които са категорични, че по това време не е имало други автомобили и е невъзможно използваното от тях техническо средство да е отчело скоростта на друго моторно превозно средство. Скоростта на движение на жалбоподателя е била отчетена и фиксирана на радара и същата е конкретизирана в издадения на същия Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява също, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита тези данни и с регистрираната с него скорост жалбоподателят е бил запознат непосредствено след това, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в АУАН. В него изрично е вписано, че жалбоподателят има възражения по акта, но без да ги конкретизира и това изявление е удостоверено с неговия подпис, т.е. жалбоподателят е бил запознат с отчетената от техническото средство скорост и въпреки това не е изложил подробно своите възражения.

По делото като свидетели е разпитано и лицето Х. Ш. Х., но съдът счита, че показанията му не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това съдът намира основание да не кредитира показанията на посоченият свидетел и поради родствените отношения на същият с жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията и на последният прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя. Също така следва да се отбележи, че същият не е пряк свидетел – очевидец на случилото се по време на извършване на проверката.

Отразената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите Н.Н. и Г.В. и от събраните писмени доказателства – Отчет от 08.06.2009г. на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от ТR-4D и Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери от 10.04.2008г.

Съдът не кредитира възраженията, направени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание и защо наказващия орган приема същите за неоснователни. Освен това разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава проверка, за което е изготвена и докладна записка от гл. инсп. Г. Панчев Г..

Шуменският районен съд намира за неоснователен доводът на процесуалния представител на жалбоподателя относно липсата на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение, доколкото от представената разпечатка не се установявало регистрационния номер на МПС, което се е движило с тази скорост, на тази дата и час. Съдът счита, че с разпоредбата на чл.189, ал.7 от ЗДвП законодателят регламентира за първи път като веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство снимки, видеозаписи и разпечатки. С тази разпоредба е уредено въвеждането на нови технически средства и възможност за тяхното използване, но същата не може да се тълкува като забрана за използването на другите, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията технически средства, сред които е и използваният при проверката трафик радар ТR-4D, с фабричен № 430. Несъмнено с нововъведените технически средства, заснемащи или записващи и регистрационния номер на автомобила, се усъвършенства процесът на установяване и доказване на нарушението, тъй като с разпечатката от него се индивидуализира нарушението почти в неговата цялост - вкл. и конкретизиране на МПС, с което е извършено нарушението. Последното е невъзможно с използваното в конкретния случай техническо средство, записващо само скоростта, датата и часът на нарушението. Затова за доказването му служат съставеният АУАН, както и останалите допустими в административно-наказателния процес доказателства - писмени и гласни. Настоящият състав счита, че административнонаказващият орган е изпълнил задължението си да събере относимите доказателства за установяване на конкретното моторно превозно средство, с което е извършено нарушението, личността на нарушителя, другите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Разпитаните по делото свидетели – актосъставителя Н.С.Н. и свидетеля по акта Г.П.В. - очевидец са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, както и засечената скорост от радара. Същите съдът възприема за достоверни, тъй като са безпротиворечиви и се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Липсват доказателства, установяващи различни от посочените факти. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на жалбоподателя и вината му. Наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното наказателно постановление е неоснователно.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение, предвид обстоятелството, че жалбоподателят като водач на МПС повторно превишава скоростта на движение с над 31 км/ч, за което е бил наказан с НП № 24609/14.01.2008г. на ОД на МВР – гр.Варна, влязло в законна сила на 26.03.2008г., административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” 300 /триста/ лв. и 3 /три/ месеца “лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Съдът, имайки в предвид материалите по делото /изисканото от ОД на МВР – гр.Варна заверено копие от НП № 24609/14.01.2008г., влязло в законна сила на 26.03.2008г./ счита, че може да се направи извод, че е налице “повторност”, тъй като жалбоподателят като водач на МПС повторно превишава скоростта на движение с над 31 км/ч, за което е бил наказан с цитираното наказателно постановление. Това е така, защото съгласно т.33 на § 6 от ПЗР от ЗДвП, “повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване. От приложеното по делото заверено копие от НП № 24609/14.01.2008г. на Началник група в сектор ПП – КАТ към ОДП – гр.Варна, е видно, че същото е влязло в законна сила на 26.03.2008г. и на жалбоподателят са наложени две административни наказания: “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че с цитираното наказателно наказание освен наказание “глоба” е наложено и наказание “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство” преценката за наличие на “повторност” се осъществява след изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. От посоченото наказателно постановление става ясно, че процесното нарушението е извършено в едногодишен срок от изтърпяване на наложеното с НП № 24609/14.01.2008г. на Началник група в сектор ПП – КАТ към ОДП – гр.Варна наказание “лишаване от право да се управлява моторно превозно средство” доколкото последното е изтърпяно на 26.04.2008г. Ето защо, съдът от правна страна приема, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочената разпоредба, като се е съобразил, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 3186/09 от 27.04.2009г. на Началника на РУ към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Н.Г.Х., ЕГН **********,***, са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 /триста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: