Председател: И. Д. Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 873/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.Д.С. *** срещу Наказателно постановление № 3619/12.05.2009г. на началника на РУМВР към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 12.04.2009г. около 16,38 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с ДК№ Н 3070 АР по бул.”Симеон Велики” в гр.Шумен, в посока от ул.”Г.Делчев” към ул.”Тракия”. В същото време от Г.И.Г. и М.И.Р. ***, била извършвана проверка за спазване на ЗДП по посочения булевард. Била извършвана проверка на скоростта на движение на моторните превозни средства, при която било установено, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, се движи със скорост 94 км/ч, установена по надлежния ред с техническо средство Трафик-Радар-ТR-4 с фабричен номер 429, при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че се движи със скорост над разрешените стойности. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 12.05.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за повторно извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите Г.И.Г. и М.И.Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Установено е по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата около 16,38 часа същият е управлявал процесния лек автомобил по посочения булевард. Съдът счита за безспорно установено, че същият се е движел със скорост от 94 км/ч- скоростта на движение е установена с надлежно техническо средство, показанията на което са демонстрирани на водача. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. От приложения по делото отчет за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост е видно, че в посочения час е регистрирана скорост от 94 км/ч., която според показанията на двамата свидетели е скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС. Показанията на свидетелите Г. и Р. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. В жалбата се твърди, че непосредствено преди спирането от контролните органи автомобилът на жалбоподателя е бил изпреварен от друг такъв, който се е движел много по-бързо, като се изразява становище, че засечената от техническото средство скорост е била именно на този втори автомобил. Липсват обаче доказателства в подкрепа на тези твърдения, като не са направени и доказателствени искания за събиране на такива. В същото време двамата разпитани свидетели са категорични, че в близост до управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало други такива. Предвид това и с оглед липсата на основания за съмнение в дадените от свидетелите показания съдът намира, че жалбоподателят действително е управлявал автомобила си с констатираната от свидетелите скорост. Водим от горното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел нарушителят се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с посочената разпоредба. Видно е, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Съдът намира и че наказанието е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП предвижда специално наказание за водач на МПС, който повторно превиши разрешената максимална скорост с над 31 км/ч., какъвто е и конкретния случай- от приложеното по делото копие от НП №1873/07.12.2007г. на началника на РПУ- Угърчин, влязло в законна сила на 26.01.09г. е видно, че жалбоподателят е бил наказан с посоченото наказателно постановление за превишаване на максимално разрешената скорост с над 31 км/ч. С обжалваното наказателно постановление нарушителят е санкциониран също за превишение с над 31 км/ч на разрешената скорост. Процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №1873/07.12.2007г. на началника на РПУ- Угърчин, поради което същото се явява повторно по смисъла на §6, т.33 от ДР към ЗДР и следователно обуславя налагането на санкция по реда на чл.182, ал.4 от ЗДП. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът счита за неоснователни доводите за наличие на съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН не е посочена повторността като квалифициращо по-тежко деянието обстоятелство. Според разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа законните разпоредби, които са нарушени. В случая това безспорно е направено. В съставения АУАН изрично е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП. Признакът “повторност” се въвежда едва със санкционната разпоредба, която според чл.57, т.7 от ЗАНН следва да бъде посочена в наказателното постановление при определянето на вида и размера на наказанието. Липсват обаче изисквания санкцията и съответно разпоредбата, на която същата се основава, да бъдат посочени в акта за установяване на административно нарушение. При това положение съдът намира, че не е налице нарушение на процесуалните правила.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 3619/12.05.2009г. на началника на РУМВР към ОДМВР-гр.Шумен, с което на С.Д.С., с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: