Председател: И.Д. ***

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 876/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Л.С. *** срещу Наказателно постановление № 4237/21.05.2009г. на началника на РУМВР към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.3, т.5 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 04.05.2009г. около 22,15 часа, жалбоподателят управлявал таксиметров автомобил марка “Дачия Логан” с ДК№ СА 3625 ВС по бул.”Ришки Проход” в посока -бул.”Мадара” в гр.Шумен. В същото време от П.С.П. и В.В.В. ***, била извършвана проверка за спазване на ЗДП по посочения път, в близост до обект на ТД “Примекс”. Била извършвана проверка на скоростта на движение на моторните превозни средства, при която било установено, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, се движи със скорост 101 км/ч, установена по надлежния ред с техническо средство Трафик-Радар-ТR-4 с фабричен номер 430, при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/ч. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че се движи със скорост над разрешените стойности. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 21.05.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 300,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите П.С.П. и В.В.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Установено е по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата около 22,15 часа същият е управлявал лек автомобил по посочения булевард в гр.Шумен. Съдът счита за безспорно установено, че същият се е движел със скорост от 101 км/ч- скоростта на движение е установена с надлежно техническо средство, показанията на което са демонстрирани на водача. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. От приложения по делото отчет за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост е видно, че в посочения час е регистрирана скорост от 101 км/ч., която според показанията на двамата свидетели е скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС. Показанията на свидетелите П. и В. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Жалбоподателят също така не е направил възражения, нито сочи доказателства, опровергаващи констатациите в акта, поради което съдът намира, че същият действително е управлявал автомобила си с констатираната от свидетелите скорост. Водим от горното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел нарушителят се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с посочената разпоредба. Видно е, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Съдът намира и че наказанието е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.182, ал.3, т.5 от ЗДвП предвижда специално наказание за водач на МПС за обществен превоз на пътници, който превиши разрешената максимална скорост с от 41 до 50 км/ч., какъвто е и конкретния случай. В момента на нарушението жалбоподателят не е превозвал пътници, но това обстоятелство е правно ирелевантно за административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл.182, ал.3, т.3 от ЗДвП визира водачите на моторни превозни средства, предназначени за обществен превоз на пътници, без значение дали при извършването на нарушението са превозвани такива. Доколкото жалбоподателят е управлявал МПС, регистрирано по съответния ред и предназначено за обществен превоз на пътници, същият е следвало да се съобрази с повишените изисквания, установени за този вид автомобили. Съдът намира, че при езиковото тълкуване на посочената правна норма се налага извода, че същата следва да бъде приложена винаги, когато се касае за МПС, предназначено за обществен превоз на пътници, независимо дали е управлявано в това му качество или не.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите от страна на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в АУАН и в НП не са отразени датата и часа, фиксирани от технческото средство. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква посочването на датата, на която е извършено нарушението, като това изискване безспорно е изпълнено. Доколкото липсва твърдяното от жалбоподателя изискване, очевидно е, че правото му на защита не може да се счете за накърнено. Неоснователни са също така доводите, че санкцията не е съобразена с материалното положение на нарушителя, тъй като за процесното нарушение е предвидено административно наказание във фиксиран размер. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 4237/21.05.2009г. на началника на РУМВР към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Д. Л. С., с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 182, ал.3, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: