Р Е Ш Е Н И Е
№.....1471............. 25.09.2009 год. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четвърти септември през две хиляди и девета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Р.Г.
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВНАХД №920 по описа на ШРС за 2009 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №2767-0041652/29.09.2008 год. на Териториалния Директор на ТД на
НАП - гр.Шумен, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ
“Трансконтинентал-Н. Й.” е наложена имуществена санкция в размер на
300 /триста/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в
жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания, а в съдебно заседание излага и допълнителни мотиви в тази
насока.
Процесуалният представител
на ТД на НАП - гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното: На 08.04.2008 год. била извършена проверка от
компетентни длъжностни лица към ТД на НАП – гр.Шумен в търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, а именно Механа
“Шумен”, намираща се в гр.Шумен, пл.”Оборище” №1, стопанисван от ЕТ
“Трансконтинентал-Н. Й.”, гр.Разград. По време на проверката на
наличната в обекта книга за дневните финансови отчети за текущата година било
констатирано, че задълженото лице - ЕТ “Трансконтинентал-Н. Й.”,
гр.Разград не е изпълнило задължението си в седем дневен срок след изтичане на месец
март 2008 год. да отпечата съкратен отчет на фискалната памет от наличното в
обекта фискално устройство модел “Датекс FP 550-40” с ИН на ФУ ДТ138535 и ИН на ФП 02 138535.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка с бланков
№0112784/08.04.2008 год. За констатираното нарушение на 14.04.2008 год. е
съставен акт за установяване на административно нарушение с бланков №0041652,
като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год.
на Министерството на финансите. Актът е бил връчен на упълномощен представител
на нарушителя – И. Н. Н. и подписан от него без възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал и писмени възражения в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №2767-0041652/29.09.2008 год. от
Териториалния Директор на ТД на НАП - гр.Шумен, с което на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ “Трансконтинентал-Н. Й.” е наложена
имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г.Й.Д..
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят
до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, “в
седемдневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл.3 отпечатва
съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период, като съгласно
ал.2 на същия член отчетите се съхраняват в книгата за дневните финансови
отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че към датата на
извършване на проверката – 08.04.2008 год. данъчно задълженото лице не е
отпечатало и съхранило по предвидения ред съкратен отчет от фискалната памет на
наличното в обекта устройство за данъчен период месец март 2008 год. Имайки в
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства срока за
изпълнение на задължението е седемдневен, то същия е изтекъл на 07.04.2008
год., т.е. преди датата на извършване на проверката. В подкрепа на този извод
са показанията на актосъставителя Г.Й.Д., който в съдебно заседание заявява:
“При проверката се констатира, че собственика на фирмата не е изпълнил
задължението си в 7-дневен срок след изтичане на съответния период, в случая на
месец март 2008 год., да отпечата от наличното в обекта фискално устройство
съответния месечен отчет.....Други нарушения нямаше, освен, че през трите
месеца – януари, февруари и март това нарушение се повтаряше....Не беше
отпечатан въобще месечен отчет.” Факта на извършване на нарушението не се
отрича и от самия жалбоподател, а и от неговия процесуален представител.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин
обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно
санкционната норма на чл.185, ал.1 от КТ, доколкото ЕТ
“Трансконтинентал-Н.Й.”, като данъчнозадължено лице не е изпълнило задължението
си в 7-дневен срок след изтичане на съответния месец /в случая м.март 2008
год./ да отпечата и съхрани по предвидения законов ред съкратен месечен отчет
от фискалната памет на касовия апарат, с което е нарушило реда и начина за
отчитане на намиращото се в обекта фискално устройство. Нарушението е
установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина. В
същото време съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Следвало е да бъдат отчетени тежестта на
извършеното нарушение, степента на обществената му опасност и особено
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Наложено е наказание
в размер над предвидения в закона максимум без административно-наказващия орган
да изложи каквито и да е мотиви в тази насока, обуславящи налагането на
наказание именно в този размер. В тази връзка съдът намира за законосъобразно
санкцията да бъде в размер на минималния предвиден в наредбата, а именно 200
лв.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на
жалбоподателя имуществена санкция бъде намалена от 300 на 200 лева.
По отношение становището, изложено от
жалбоподателя в жалбата и от неговия процесуален представител в съдебно
заседание, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН съдът счита същото за неоснователно. Независимо от обстоятелството, че от
нарушението на дружеството не е настъпила щета за фиска, имайки в предвид вида
на нарушението и че същото касае неизпълнение на задължение към държавата, то
съдът намира, че това обстоятелство се явява ирелевантно към настоящия спор.
Нарушението, визирано в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е формално и то е
определено като такова от законодателя, който е отчел степента на неговата
обществена опасност. Следователно за съставомерността на нарушението не се
изисква настъпването на вредни последици и ощетяване на фиска. Поради което и в
настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената разпоредба. В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че както става ясно от разпита на актосъставителя, жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл.41, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства в период от три последователни месеца – януари, февруари и март 2008
год., което от своя страна говори, че нарушението не е инцидентна проява в
неговата дейност.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №2767-0041652/29.09.2008 год. на Териториалния
директор на ТД на НАП - гр.Шумен, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на
ЕТ “Трансконтинентал-Н. Й.”, с ЕИК по Булстат 030129136, със седалище
и адрес на управление: гр.Р*, представляван от
Н. Н. Й., с ЕГН********** е
наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева, като
намалява размера на наложената имуществена санкция от 300 /триста/ лева на 200
/двеста/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: