Председател: И.Д. ***

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 951/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.Д.Г. *** срещу Наказателно постановление № 26-34/10.06.2009г. на Началника на отдел към териториално звено на ИАРА-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.91, ал.4 от ЗРА. Жалбоподателят в основни линии не оспорва констатациите в акта, но твърди, че нарушението не е извършено виновно, като сочи също, че не е имало уловена риба, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е дългогодишен риболовец, с редовен риболовен билет. През м.май 2009г. същият се заинтересувал от статута на яз. “Дибич”, като в магазин за риболовни принадлежности бил уведомен, че язовирът е “частен”, т.е.- че може да се извършва спортен риболов срещу заплащане. На 16.05.2009г. жалбоподателят, заедно със свидетелите А. А. и Д. Д., отишъл до язовира, като тримата се приготвили да ловят риба. На мястото имало и други риболовци, което затвърдило убеждението им относно статута на язовира. Малко след това на мястото пристигнали служители на Териториално звено- гр.Шумен към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, които извършвали проверка по спазване на забраната за улов на риба през периода на размножаването, установена за пролетно-лятно размножаващите се видове. Проверяващите констатирали, че жалбоподателят извършва спортен риболов чрез въдица в работно положение. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва спортен риболов по време на забраната за такава дейност. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 10.06.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 500,00 лв за извършено нарушение на чл.32, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите А. Б. А., Д. И. Д. и Й. П. Ф., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на §1, т.27 от ДР на ЗРА, любителският риболов представлява улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно- състезателен характер. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата около 11,30 часа същият се е намирал в района на язовир “Дибич”, с намерение да извършва такъв любителски риболов, с поставена в работно положение въдица. Посоченият язовир представлява рибностопански обект по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА, като не се спори по делото, че по отношение същия към процесния момент е действала забраната за улов на пролетно- лятно размножаващ се риби, установена със Заповед № РД-09-332/15.04.2009г. на министъра на земеделието. Предвид изложеното съдът намира, че правилно е констатирано наличието на административно нарушение, извършено от жалбоподателя. Твърденията на последния, че е имал грешна представа за статута на язовира, сами по себе си не могат да доведат до отпадане на административнонаказателната му отговорност- Г. е следвало да положи дължимата грижа и да получи актуална информация от надлежните органи, а не от служители в магазин за риболовни принадлежности. При това положение следва да се приеме, че е налице нарушение, макар и извършено по непредпазливост, а не умишлено. В същото време съдът намира, че в конкретния случай са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед личността на нарушителя, който е дългогодишен риболовец, но няма никакви нарушения и предвид липсата на улов и на каквито и да е вредни последици, съдът намира, че извършеното административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В подкрепа на този извод са и особеностите на субективната страна на деянието, а също и обстоятелството, че и минималния размер на санкцията е значителен, при което налагането й би довело до последици, несъразмерно тежки с извършеното деяние.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Отменя изцяло Наказателно постановление № 26-34/10.06.2009г. на Началника на отдел към териториално звено на ИАРА-гр.Шумен, с което на П.Д.Г. с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.70, ал.1, вр. с чл.32, ал.1 от ЗРА, е наложено административно наказание “ глоба” в размер на 500 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: