Р Е Ш Е Н И Е

№ 1534 30.09.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и трети септември две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Н.

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 964 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 403/09.06.2009год. на Началника на РУ на МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.270 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя Г.Н.Н. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 110 / сто и десет/ лева .

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно като излага доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично. В хода по същество моли НП да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното административно наказание.

За административно наказващият орган редовно призован представител не се явява. В депозирана молба преди даване ход на делото процесуалният представител на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 02.06.2009г. около 21.00 часа свидетелите – П.М.М. и И.Н.И. – служители в ГООР при РУ на МВР – Шумен били изпратени от ОДЧ на адрес – гр.Шумен, ул. «Ген. Драгомиров» № 54 по повод постъпил сигнал за нарушение на общественият ред. Сигналът бил подаден от св. К.С.Р. , тъй като жалбоподателят в нетрезво състояние влизал в пререкания със живущите в блока, а също така не допускал малолетният му син до асансьора, за да се прибере Пристигайки на място полицейските служители заварили жалбоподателя във видимо нетрезво състояние , седлал на пейка пред блока и консумирал алкохол. Говорел на висок тон, влизал в словостни пререкания с околните. Пред блокът заварили и сина на св. Р., който бил видимо уплашен. Жалбоподателят се държал грубо и към органите на реда като на зададените му от тях въпроси отговарял с репликите « гледайте си работата», « вие нищо не можете да ми кажете». Полицейските служители предупредили жалбоподателя, че с тези си действия нарушавава общественият ред, след което го придружили до асансьора, за да се прибере в домът си. Докато разговаряли отвън с живущите в блока , жалбоподателят се върнал, седнал на пейката , продължил да консумира алкохол и да говори на висок глас. Предвид възрастта и състоянието на жалбоподателя , полицейските служители с уговорки го придружили този път до входната врата на апартамента, където му разпоредили да не нарушана общественият ред и да не притеснява живущите в блока. След като жалбоподателят влязъл в домът си и заключил вратата полицейските служители си тръгнали. В момента, в който излезли от входа , жалбоподателят отново слязъл пред блока. Видимо ядосан от намесата на полицейските служители заявил, че ще прави каквото си иска и продължил с действията си да нарушава обществения ред. Предвид създалата се обстановка и поведението на жалбоподателят се наложило да бъдат използвани физическа сила и помощни средства с цел същият да бъде отведен в РУ на МВР – Шумен. В сградата на РУ на МВР – Шумен му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №403 от 02.06.2009г. като актосъставителят е приел , че с действията си жалбоподателят е нарушил чл.270, във вр. с чл.55 ал.1 от ЗМВР. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който при предяваването му не отразил възражения по същество. Не се е възползвал и от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка наказващия орган Началника на РУ на МВР – Шумен издал наказателно № 403/09.06.2009год. , с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.270 ал.1 от ЗМВР на Г.Н.Н. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 110 / сто и десет/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид.П.М.М. – актосъставител, свид. И.Н.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, свид. К.С.Р. , свид. В.В.И., както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно. Съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е бил на посоченото място. Съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на 02.06.2009г. след употреба на алкохол жалбоподателят е извършил действия, с които е нарушил общественият ред и не е изпълнил устно разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите, а именно - да не нарушана общественият ред и да не притеснява живущите в блока. Показанията на свидетелите, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. Жалбоподателят в депозираната жалба оспорва констатираното нарушение , но без да сочи доказателства за това. Съдът приема от правна страна ,че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.270 ал.1 от ЗМВР, поради което обосновано е бил санкциониран със съставеният му акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. На Главна дирекция "Охранителна полиция" като национална специализирана охранителна и контролна структура на МВР, е възложено опазването на обществения ред и противодействие на престъпността. Както предвижда чл. 52а ЗМВР, в изпълнение на тези задачи ГДОП извършва дейности по опазване на обществения ред и предотвратява, разкрива и разследва престъпления. Разпорежданията, които изхождат от полицейски органи, по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР, издадени в изпълнение на възложените им функции могат да бъдат писмени, устни или с действия, чиито смисъл е разбираем за лицата, до които се отнасят. Но всички те изхождат от държавен служител в служба "Полиция", който разпоредбата на чл. 53 ЗМВР приравнява на административен орган с властнически функции и разпореждането е в кръга на неговата компетентност. В процесният случай с издаването на разпореждането е било упражнено правомощие, насочено към опазване на обществения ред. Въз основа на тези констатации , съдът намира че жалбата е неоснователна , досежно направеното искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.270 от ЗМВР. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Жалбоподателят в жалбата си оспорва констатациите в акта , без да представя доказателства в подкрепа на оспорването. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗМВР като се е съобразил с разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП , които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието обаче административно-наказващия орган не е посочил основанията си за да го наложи в съответния размер предвиден от закона , в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.. Съгласно административно наказателната разпоредба на чл.270 ал.1 от ЗМВР , който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му , се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. На жалбоподателят е наложено наказание малко над минималния размер предвиден от закона. По делото не бяха представени доказателства жалбоподателят да е бил санкциониран и друг път за нарушения на ЗМВР, поради което съдът приема , че нарушението е извършено за първи път. По изложените съображения съдът намира, че справедливо и съответно на извършеното нарушение, съгласно наличните данни в преписката ще бъде наказание в минималния размер и в този смисъл наложеното от административно-наказващия орган административно наказание "глоба" следва да се намали до минималния предвиден от закона размер за това нарушение, а именно – 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. Второ от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 403/09.06.2009год. на Началника на РУ на МВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.270 ал.1 от ЗМВР на жалбоподателя Г.Н.Н. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 110 / сто и десет/ лева като НАМАЛЯВА размера на административното наказание “глоба” на 100 / сто / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: