Р Е Ш Е Н И Е

гр. Шумен, 07.10.2009.г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Д.Г.

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №994/2009г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

В жалбата си до съда, адвокат К.Б. – Адвокатска колегия гр. Варна, процесуален пълномощник на М.А.А., с ЕГН ********** *** твърди, че с Наказателно постановление №1680/19.03.2009г., издадено от Началник на РУ при ОД МВР гр. Шумен му било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДв.П. Жалбоподателят изцяло оспорва наказателното постановление. В жалбата си сочи, че счита наказателното постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради обстоятелството, че съставения АУАН, с който е поставено началото на АНП не е бил съобразен с изискванията за минимално съдържимо, съгласно чл.42 от ЗАНН, което се е пренесло и в атакуваното НП, в което също липсват данни, касаещи вменените нарушения. Не е била изяснена фактическата обстановка, като АНО е следвало да извърши служебна проверка, с цел установяване налице ли е виновно поведение от страна на наказания и извършено ли е виновно, вмененото нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДв.П. В жалбата се твърди още, че техническото средство не отговаря на изискванията, залегнали в Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол, в случая чл.746,ал.1 от същата, както и не отговаря на изискванията на чл.747, тъй като липсва устройство, отчитащо ъгъла под който превозните средства пресичат радарния лъч /ъгъл на пресичане/ - непозволяващо да се определи селективност на скорост. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, за него се явява упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

По делото е безспорно установено, че на 20.02.2009.г., свидетелите И.А.И. и К.П.К. – служители при ГПК РУ МВР гр. Шумен изпълнявайки служебните си задължения, се намирали по път І-2, на км. 112, в района на комплекс “Пети километър” край гр. Шумен, където бил паркиран служебния им автомобил, след пътен знак В-26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км. в час. Свидетелите работели по контрол на пътното движение, по-специално контрол за превишение на скоростта на движение, с техническо средство ТR – 4D с фабричен №430, с което установявали скоростта на движение на автомобилите, движещи се в посока откъм гр. Варна към гр. Разград. На техническото средство, с което работели, свидетелите задали максимално разрешената скорост за движение, посочена с пътен знак, а именно 60 км. в час. В 07,32 часа, техническото средство отчело скорост на движение по път І -2 на лек автомобил “БМВ Х5” с рег. №В07 97РХ от 96 км. в час, т. е. 36 км. в час над разрешената. Свидетелят И. подал сигнал за спиране на лекия автомобил, след което установил, че водач на същия бил жалбоподателя М.А.А.. Свидетелят И. съобщил на водача М.А., повода за спирането му и му показал стойностите фиксирани на техническото средство – дата, час, отчетена скорост на движение, както и максимално разрешената с пътен знак. За установеното и констатирано административно нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДв.П, свидетелят И.И. съставил на место, АУАН сер. А, бланков №879687 в присъствието на жалбоподателя А., предявен му и подписан собственоръчно от него с възражението “имам”. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник РУ към ОД МВР гр. Шумен на 19.03.2009г. издал Наказателно постановление №1680/09, с което на жалбоподателя М.А.А. били наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.182,ал.2,т.4 от ЗДв.П, за това, че на 20.02.2009.г. по път І – 2, км. 112, “Пети километър”, в посока от гр. Варна към гр. Разград, управлявал лек автомобил “БМВ Х5”с рег. №В07 97РХ със скорост 96 км. в час, по пътен участък, в който скоростта е ограничена до 60 км. в час с пътен знак В-26, като превишава скоростта с 36 км. в час.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетел.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

В настоящият случай е установено и доказано – не се оспорва и от жалбоподателя, че именно М.А. е управлявал лек автомобил “БМВ Х5” с рег. №В07 97РХ по път І – 2, в посока от гр. Варна към гр. Разград. Именно скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил е била отчетена и фиксирана от годно техническо средство – “Трафик радар ТР-4D” с фабричен №430, като превишение на предварително зададената, максимално разрешена скорост до 60 км. в час, с пътен знак В-26, съгласно чл.21,ал.2 от ЗДв.П.

Съдът намира за неоснователни твърденията, посочени в жалбата, че съставения Акт за установяване на административно нарушение не е съобразен с изискванията за минимално съдържимо, съгласно чл.42 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставяне и съдържа законоустановените реквизити. При обикновен прочит на приложения по делото АУАН бланков №879687от 20.02.2009г. се установяват, както трите имена и длъжността на съставителя, така и датата на съставяне, датата на извършване на нарушението, неговото описание и обстоятелствата, при които е извършено, нарушените законови разпоредби и надлежна идентификация на нарушителя, както и неговите обяснения и възражения.

Съдът намира за неоснователни и безпочвени твърденията на жалбоподателя, че техническото средство не отговаряло на изискванията, залегнали в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. С въпросната Наредба се определят техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол и тяхното използване по предназначение, редът и методите за извършване на контрол на тези средства и редът за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, както и знаците, удостоверяващи резултатите от контрола на средствата за измерване, но не й каквито и да било задължения към органите, които само ги използват да преценяват техните конструктивни особености, наличие или липса на елементи, отчитащи ъгъла на пресичане. И двамата свидетели дадоха показания в открито съдебно заседание, че техническото средство, с което е фиксирана скоростта е притежавал мерник, който е бил насочен в конкретна посока – към приближаващите се към тях МПС –та.

В хода на съдебното следствие и двамата свидетели дадоха показания, че спират само и единствено автомобил, за който са абсолютно сигурни, че се движи с фиксираната на техническото средство, превишена скорост. Видно от съдържанието на отчета на техническото средство, между вписания в АУАН и НП, час на извършване на процесното нарушение от жалбоподателя и вписаните в отчета предходно и следващо констатирано нарушение е налице значителен интервал от време. В настоящият случай не се спори, че скоростта е измерена с техническо средство “Трафик радар ТР-4D” с фабричен №430, а от приложената по делото разпечатка от същия е видно, че на посочените в АУАН и атакуваното НП, дата и час на нарушението е засечен автомобил, движещ се със скорост 96 км. в час, при ограничение на скоростта с пътен знак до 60 км. в час. Видно от приложения Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка СИ /л.13/ е, че радарът, с който е измерена скоростта на движение на автомобила е преминал успешно последваща проверка на 10.04.2008г. и е със срок на валидност от 12 месеца – до 09.04.2009г. Безспорно “Трафик радар ТР-4D” съставлява “средство за измерване” по смисъла на параграф 1,т.27 от ДР на Закона за измерванията. От друга страна, радарните скоростомери като одобрен тип средства за измерване са регламентирани в чл.745 и сл. от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и именно в чл.745 е предвидено, че радарния скоростомер е предназначен за контрол на скоростта на МПС чрез възпроизвеждане ефекта на Доплер. Единствените изисквания, които Наредбата поставя към радарните скоростомери с оглед възможността за възпроизвеждане на данните от записванията са установени с разпоредбата на чл.752, а именно – за радарните скоростомери, регистриращи резултатите от измерване, регистрацията трябва да съдържа: 1. датата и времето на измерването; 2. измерената скорост и посока на движение на превозните средства. Не е поставено изискване последните да могат да записват и регистрационния номер на автомобила. Следва да се има предвид, че след като радарният скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, управляван от А., съставлява средство за измерване от одобрен тип от една страна и от друга страна – е преминал метрологична проверка, то записаните от същият данни съставляват годно доказателствено средство, тъй като съгласно чл.764,ал.1,т.3 от Наредбата и първоначалната и последващата проверка включват и проверка за точност при измерване на скорост чрез симулиране но Доплеров сигнал. Ето защо, съдът намира, че разпечатката от техническото средство, с което е измерена скоростта в настоящия казус представлява годно веществено доказателствено средство, с което може да се установи скоростта на движение на управлявания от М. Атаносов, лек автомобил.

От субективна страна, деянието е извършено от жалбоподателя виновно, под формата на пряк умисъл. Отговорността на жалбоподателя е правилно ангажирана на основание чл.182,ал.2,т.4 от ЗДв.П от административно наказващия орган.

Законодателят е фиксирал размерите на комулативно налаганите две административни наказания при различните стойности на превишение на максимално разрешените скорости за движение и не е предоставил никакви възможности за определяне на по-ниски или по-високи наказания. В настоящият случай, при определяне на административните наказания, административно наказващият орган е наложил предвидените абсолютни размери, които не могат да бъдат намалени от съда.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в административно наказателното производство е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И : 1532

Потвърждава Наказателно постановление №1680/09 от 19.03.2009.г. издадено от Началник на РУ към ОДП гр. Шумен, с което на М.А. ***, с ЕГН ********** били наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец на основание чл.182,ал.2,т.4 от ЗДв.П за нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДв.П.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХХІІ от Административно процесуалния кодекс.