Мотиви към присъда по НЧХД № 396 по описа за 2009г. на ШРС

На 18.03.2009г. в Районен съд – гр.Шумен е депозирана частна тъжба от М.А.М. *** срещу Т.К.Г. *** във връзка с извършено от последния престъпление от частен характер наказуемо по чл.129, ал.1 от НК и по чл.146 ал.1 от НК, по която същият ден е образувано наказателно производство от частен характер пред първа инстанция срещу Т.Г.. След извършване на служебна справка съдът е констатирал, че за деянието по чл.129, ал.2 от НК, представляващо престъпление от общ характер има образувано наказателно производство под № 1422/2008г. по описа на РПУ – гр.Шумен срещу същото лице. Поради това при тези доказателства, намерил, че са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като спрямо същото лице /Т.К.Г./ за същото престъпление по чл.129, ал.2 от НК, във връзка с чл.129, ал.1 от НК има незавършено наказателно производство. С оглед на това съдът прекратил производството в тази му част. По отношение на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, тъй като в тъжбата никъде да е казано по какъв начин е нанесена тя - чрез какви изрази и думи, то съдът е дал срок на тъжителя да изправи нередовностите. Това разпореждане на съда било обжалвано в дадения срок пред ШОС, който с Решение № 86 от 12.06.2009г. по ВХЧД № 253/2009г. на ШОС, влязло в законна сила на 03.07.2009г. постановил съдебен акт, с който потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд. Същевременно в срока предоставен от на съда частния тъжител внесъл молба, в която посочил точно обидния израз, който му бил отправен от Г.. Предвид това съдът насрочил делото за разглеждане.

В частната тъжба е посочено, че Т.Г. *** е нанесъл обида на частния тъжител, като с думите които използвал, му е унизил честта и достойнството лично в негово присъствие, с което е осъществил състава на чл.146 ал.1 от НК.

Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частният тъжител – адв. С.Б. при ШАК поддържа предявения с частната тъжба граждански иск, а именно: граждански иск предявен от М. за причинените му от Г. неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146 ал.1 от НК в размер на 500 лева, ведно със законната лихва считано от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Моли доверителят й да бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният от него граждански иск за причинените му неимуществени вреди, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на частният тъжител поддържа така възведеното обвинение, както и гражданския иск, като предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по обвинението излагайки подробно доводите си за това и да му наложи наказание за осъщественото от него престъпление, като предоставя определянето на неговия вид и размер на съда.

Подсъдимият се възползва от законното си право да даде обяснения по възведеното срещу него обвинение, не се признава за виновен, счита, че отношенията между тях са изострени и трайно влошени. В защитната си реч неговия защитник адв. А.Ш. при ШАК моли съда да оправдае напълно нейния подзащитен, като счита че обвинението е недоказано, гражданският иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени разноските по делото. Като алтернативно искане предлага на съда да приложи чл.146, ал.2 от НК и да освободи и двамата от наказателна отговорност.В защитната си реч подсъдимия се присъединява към казаното от неговия авдокат, а в последната си дума моли съда да го оневини.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното: Подс.Т.К.Г. и частният тъжител М.А.М. били съселяни. От преди няколко години отношенията между тях били обтегнати, като имали спорни отношения относно движимо имущество на кооперацията в селото. На 20.09.2008г. М., който извел кравите си на паша, преминал през местността “Коджа чеир” в землището на село Градище. Кравите навлязли в неоградената ливада на подсъдимия и започнали да огазват окосеното от него предния ден сено. Тъжителя започнал да прави опити да ги изведе от там и в този момент пристигнал подсъдимия. Между двамата възникнал спор и били разменени реплики, но не се установява по безспорен начин, че Г. отправил обидна реплика на тъжителя.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели - свид.С. И. М. /внучка на тъжителя/, свид.И. М. А. /син на тъжителя/, свид.С.Т.А./майка на подсъдимия/, свид.Н. К. Я. /приятел на подсъдимия/, както и от огласените писмени доказателства по делото. Твърденията на подсъдимия изложени във възражението и в съдебно заседание са в противоречие с изложеното в частната тъжба. Разпитаните в съдебно заседание свидетели не доказват по безспорен начин нито тезата на подсъдимия, нито тезата на частния тъжител. Съдът не би могъл да кредитира изцяло показанията на отделните групи свидетели, тъй като показанията на свидетелите на частния тъжител изцяло са в противоречие с показанията на свидетелите водени от подсъдимия и неговите обяснения. Никой от свидетелите не е присъствал лично на мястото, където е нанесена обидата и не е бил пряк свидетел на станалото. Следва да се отбележи и очевидната заинтересованост на всички тях от изхода на делото, тъй като са роднини на страните, а единият е приятел на подсъдимия. Безспорно и от техните показания се потвърждава съществуването на влошени междусъседски отношения между подсъдимия и частния тъжител.

Съдът намира, че подсъдимия не е виновен в извършването на повдигнатото срещу престъпление по чл.146, ал.1 от НК и следва да бъде оправдан, поради следното: Не се установява наличие нито на обективната страна на деянието, нито на субективната. Не се доказа, че от субективна страна подсъдимият на визираната в тъжбата дата е извършил действия, с които е да е целял и предвиждал настъпване на каквито и да било обществено-опасни последици. Не се установи от обективна страна и че на визираната в частната тъжба дата е използвал обидни думи - унизителни за честта и достойнството на частния тъжител. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички останали събрани по делото и огласени писмени доказателства. Съгласно чл.103, ал.1 от НПК / обн. ДВ бр.86 от 28.10.2005г., влязъл в сила от 29.04.2006г./ тежестта на доказване на обстоятелствата свързани с обвиненията по дела от частен характер е върху частния тъжител. По отношение на подсъдимия не се доказа съставомерност от обективна и субективна страна за възведеното с частната тъжба обвинение. Предвид на това съдът намира, че обвинението не би могло да бъде прието за доказано, тъй като би почивало на съмнения. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда на основание чл.304 от НПК. След изслушване на подсъдимия и свидетелите и след преценка на така повдигнатото частно обвинение, съдът намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото с частната тъжба частно обвинение, тъй като евентуално постановена осъдителна присъда по отношение на него би била в противоречие с чл.303 ал.1 от НПК, тъй като би почивала на предположения. Именно поради това и на основание чл.304 от НПК следва да бъде признат подсъдимият по така възведеното обвинение за невинен и оправдан.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от частния тъжител неимуществени вреди, съдът счита, че предвид факта, че се постановява оправдателна присъда, същият не следва да бъде уважен, тъй като се отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона и в тази връзка предявеният граждански иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид постановяването на оправдателна присъда следва на основание чл.190 ал.1 от НПК да бъдат присъдени направените по делото разноски на подсъдимия, като бъде осъден частният тъжител да му ги заплати.

Районен съдия: