Р Е Ш Е Н И Е

№…559.....

гр. Шумен 24.11.2009г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и девета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №1606 по описа за 2005 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.) и чл.108 от ЗС.

Депозирана е искова молба от С.Н.Б. , ЕГН-********** *** и В.Н.Б. , ЕГН-********** *** срещу Община Шумен , представлявано от К К – Кмет и З.М.Ч. , ЕГН-********** *** , в която посочва , че на основание нотариален акт за покупко-продажба №13 , рег.№246 , дело №51 от 23.01.1919г. на Шуменски нотариус , наследодателят им Б В Д придобива правото на собственост върху недвижим имот , находящ се в гр.*** , представляващ застроено място от 500 кв.м. , заедно с построената в него къща . През годините общият им наследодател се е разпоредил с половината от закупеното дворно място . Другата част от него е било отчуждено за път , а останалият имот е означен с кадастралния план като имот пл.№2657 в кв.126. За този имот е бил отреден парцел V-жилищно строителство по плана на гр.Шумен , одобрен със Заповед №922/1979г. на Председателя на ИК на ОбНС Шумен . С друга Заповед №РД-25-1153/02.11.1994г. на Кмета на Община Шумен е одобрено ЧИЗРП. Със заповед №922/1979г. е одобрен регулационния и застроителен план , съгласно който имот пл.№2657 в кв.126 по кадастралния план на града – собственост на наследниците на Б. В. Д. е бил отреден за комплексно жилищно строителство . Този имот с площ от 238 кв.м. е бил отчужден със Заповед №РД-25-352/23.03.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС Шумен . Процедурата по отчуждаване и обезщетяване на собствената на М Х В ½ ид.ч. от имота са завършени . По отношение на останалата ½ ид.ч. от същия имот , собственост на наследодателя им , процедурата , към момента на подаване на исковата молба не е завършена . Излага подоробни съображения относно наличието на основания по смисъла на §9 от ЗУТ за прекратяване на отчуждителното производство . Община Шумен провела търг за учредяване на право на строеж върху собственото им дворно място и отстъпила такова на втория ответник . Предвид изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което , по отношение и на двамата ответници да бъдат признати за собственици 119/6 700 ид.ч. от дворно място в гр.*** , представляващо УПИ ХІV- за КЖС и КОО в кв.126 по плана за регулация на града , цялото с площ от 6 700 кв.м. , при граници : от север – улица *** , от юг- *** , от запад – УПИ ІІ-2661 и УПИ ХІІІ-2560, на изток – улица и да бъдат осъдени да им предадат владението върху същия , както и да им бъдат присъдени извършените деловодни разноски .

В хода на делото ищците , на основание чл.116 от ГПК (отм.) преминават от осъдителен към установителен иск спрямо първият ответник

Първият ответник – Община Шумен , заявява , че искът е недопустим , алтернативно неоснователен .

Вторият ответник З.М.Ч. оспорва иска , оспорва активната материално –правна легитимация на ищците . В условията на евентуалност , ако съдът приеме , че предявеният спрямо него ревандикационен иск е основателен , заявява възражение за признаване на правото на задържане върху недвижимия имот , до заплащане от страна на ищците на направените подобрения в размер на 843 000 лева , по реда и при условията на чл.72 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗС .

Съдът въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

В исковата молба са наведени доводи за наличието на процесуалните и материално-правни предпоставки за приложението на §9 ал.2 от ПР на ЗУТ , а именно , че по отношение на процесният имот е започнала процедура по отчуждаване , но недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., поради което следва заповедта за отчуждаване и за обезщетяване да се отмени и производството да се прекрати от Кмета на общината , със заповед . В течение на настоящия процес , по адм.д.№102/2005г. по описа на ШОС е постановено Решение от 17.01.2008г. , с което е отменен отказа на Кмета на Община Шумен с Писмо №94-С-466/01.06.2005г. за отмяна на отчуждаването на имот пл.№2657 , кв.126 по плана на гр.Шумен , постановено със Заповед №РД 25-352/23.03.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС Шумен , в частта му относно ½ ид.част от имота , бивша собственост на Н В Б. . Със същият съдебен акт преписката е върната на Кмета на Община Шумен с указание за отмяна на по реда на §9 ал.2 от ПР на ЗУТ на отчуждаването на имот пл.№2657 кв.126 по плана на гр.Шумен , постановено с цитираната заповед , в частта му относно ½ ид.ч. от имота , бивша собственост на Н В Б. и прекратяване на отчуждителната преписка . На основание влязлото в сила на 05.03.2008г. съдебно решение е издадена Заповед №РД-654/29.04.2008г. , с която Кметът на Община Шумен отменя Заповед №РД-352/23.03.1989г. на Председателя на ИК на ОбНС , относно описаната ½ ид.ч. от недвижимия имот и е прекратена отчуждителната преписка в посочената част . От друга страна от Удостоверение за наследници №001307/30.04.2005г. на Община Шумен се установява , че ищците са законни наследници на Н В Б. , отразен като собственик на имота . В настоящото производство не са наведени доводи за нищожност на съдебното решение , с което е постановено издаването на административния акт по §9 от ПР на ЗУТ. Доводи за липсата на материално-правните изисквания за прекратяване на отчуждителната преписка на посоченото основание , които могат да се релевират само от вторият ответник , който не е бил страна в административната , съответно съдебна процедура , също не са изразени . В резултат на горното и като взе предвид разпоредбта на чл.188 ал.3 от ГПК (отм.), изискваща съда да се съобрази с настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за

спорното право се налага извода , че е налице валиден административен акт , по силата на който е възстановено правното положение , преди откриване на процедурата по отчуждаване на ½ ид.ч. от имот пл.№2657 кв.126 по плана на гр.Шумен .

Независимо от горното съдът намира , че от доказателствата по делото не може да се приеме , че с прекратяване на отчуждителната преписка ищците , като наследници на Н В Б. са станали собственици на процесният недвижим имот . От назначената по делото СТЕ , приета като доказателство по делото , се установява по категоричен начин , а това не е спорно между страните , че към момента на издаване на Заповед №РД-654/29.04.2008г. на Кмета на Община Шумен , имот пл.№2657 кв.126 по плана на гр.Шумен не съществува във вида в който е бил обособен към момента на откриване на отчуждителното производство . Същият изцяло е включен в УПИ ХІV-„КСЖ и КОО” в кв.126 по плана на гр.Шумен , одобрен със Заповед №РД-25-71/23.01.1997г. и Заповед №РД-25-1153/1994г. на Кмета на Община Шумен , като регулационните граници на отчуждения имот са напълно заличени , освен уличната към ул***”.При описаната фактическа обстановка съдът възприема изцяло изложените в тази насока правни доводи на ответниците , а именно , че когато към момента на прекратяване на отчуждителната преписка , поради извършени промени в ЗРП , какъвто е настоящият случай , заповедта за отмяната на отчуждаването е необходимо да бъде последвана от процедура , с която да бъде определен реално съществуващ имот , който да се върне в патримониума на ищците . Действително в §9 ал.2 от ПР на ЗУТ не е уредена подобна процедура , поради което са налице условия за прилагане на закон по аналогия - § единствен от ЗВСНОИ . Съществува подобие в съществените и различие в несъществените елементи на случаите които урежда посочената разпоредба и анализираният казус . Съгласно този параграф , след отмяната на отчуждаването , собствениците на отчуждени имоти отправят искания за изменение в ЗРП . В този смисъл съдът намира , че правоимащите лица , не стават автоматично собственици на механично изчислена ид.ч. от новообразувания имот , каквато теза застъпват ищците , а следва да инициират процедура с която на имотът им да бъде придаден определен градоустройствен статут . Поради изложеното по-горе съдът намира за недоказано , че ищците са собственици на 119/6 700 ид.ч. от дворно място в гр.***” , представляващо УПИ ХІV- за КЖС и КОО в кв.126 по плана за регулация на града , следователно исковете по чл.97 ал.1 от ГПК (отм) и чл.108 от ЗС се явяват изцяло неоснователни .

Поради заявеното в условията на евентуалност възражение за право на задържане и подобрения от втория ответник и приетата на неоснователност на предявеният спрямо него ревандикационният иск , съдът счита , че не е налице необходимост от произнасяне по него .

На основание чл.64 ал.2 от ГПК (отм.) ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на вторият ответник извършените деловодни разноски , в размер на 1 000 лева

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.Б. , ЕГН-********** *** и В.Н.Б. , ЕГН-********** *** иск за признаване за установено по отношение на Община Шумен , представлявано от К К – Кмет , че са собственици на следният недвижим имот : 119/6 700 ид.ч. от дворно място в гр.***” , представляващо УПИ ХІV- за КЖС и КОО в кв.126 по плана за регулация на града , цялото с площ от 6 700 кв.м. , при граници : от север – улица *** , от юг- бул*** , от запад – УПИ ІІ-2661 и УПИ ХІІІ-2560, на изток – улица , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Н.Б. , с посочените данни и В.Н.Б. , с посочените данни , иск за признаване за установено по отношение на З.М.Ч. , ЕГН-********** *** , че са собственици на описания недвижим имот и осъждането му да им предаде владението върху него , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА С.Н.Б. , ЕГН-********** и В.Н.Б. , ЕГН-********** , да заплатят на З.М.Ч. , ЕГН-********** , сумата от 1000 (хиляда) лева – извършени деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :