Р Е Ш Е Н И Е

№..T0045...., гр. Шумен, 30.07.2009 г.

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. И.

***, като разгледа докладваното от районният съдия търг.д. № 1463 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.124, ал.1 от ГПК.

Депозирана е молба от ЕТ ” Д. Х. – Д.” – гр. Шумен, с ЕИК 127019008, със съдебен адрес : гр. Шумен, ул. “Средец“ № 6, ет.2, ап.6, чрез представляващия Д. П. Х., в която излага, че през 2002г. “Топлофикация Шумен” ЕАД – гр.Шумен се снабдило с изпълнителен лист против ищцата, по който било образувано изп.д. № 20043630302039 на ШРС, което било прекратено на основание чл.330, ал.1, б.”д” от ГПК /стара редакция/. Впоследствие ответника образувал ново дело с № 20088760400214 по описа на ЧСИ рег. № 876, район на действие ШОС. По този изпълнителен лист се претендирала сума в размер на 6 972.25 лв., от които 2 698.14 лв. главница, 1 815.41 законна лихва, 1 701.61 лв. мораторна лихва, 15 лв. разноски по изп.лист и 742.09 лв. разноски по изпълнителното дело. Ищцата счита, че не дължи на ответника така претендираната сума. От представените документи предполагала, че сумата е за обект – кафе-аперитив “Д.”, което обаче се намирало в помещение, собственост на “Инвест-Шумен” ЕООД – гр.Шумен, находящо се в сграда на ул.”Цар Иван Александър” в гр.Шумен. За ползването на помещението между страните бил сключен договор за наем, прекратен през 2000г., като при прекратяването му ищцата изплатила всички дължими разходи по него, като бил изготвен и протокол между страните. В помещението нямало топла вода и парно. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено, по отношение на “ Топлофикация – Шумен “ ЕАД, гр. Шумен, че ищецът не дължи в полза на ответното дружество сума в размер на 6 972.25 лева, от която 2 698.14 лева – главница, 1 815.41 законна лихва, 1 701.61 лева – мораторна лихва, 15 лв. разноски за изпълнителен лист и 742.09лв. разноски по изпълнителното дело за периода м.01.1997 г. до м.03.2000г., както и да бъде спряно изпълнителното дело до приключване на настоящото производство. Моли да й бъдат присъдени направените деловодни разноски по настоящето дело. В определения от съда срок не са представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на ищцата.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба, в който се сочи, че се оспорва исковата молба. Иска е допустим, но по същество неоснователен. Счита, че търговеца дължи сумата, като потребител на топлоенергия през процесния период, като за целта е подписвал и ангажиращи документи. Ответника, редовно призован, чрез процесуалния си представител моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищцата, като безсъмнено доказан и моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски. В срока предоставен от съда е депозирана писмена защита.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното : с определение от 11.08.2008г. съда е допуснал представените и приложени с молбата писмени доказателства, като относими. Допуснал е и приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства. Изискал да се приложат цитираните в молбата изпълнителни дела. По ч.гр.д. № 2486/2002 г. по описа на ШРС, по реда на чл.237, б. “ з “ от ГПК / отм. /, ищеца по настоящото дело е бил осъден да заплати на ответника сумата от 4 399.75 лв., от която 2 698.14 лева – главница за незаплатена консумирана топлоенергия за периода м.ноември 1997г. – м.март 2000г. и 1 701.61 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2002г. до окончателното изплащане на сумата. Впоследствие въз основа на така издадения изпълнителен лист и подадена молба от взискателя е образувано изп.д. № 214/2008 г. по описа на ЧСИ Д. З. с район на действие ШОС. По делото е приложена покана за доброволно изпълнение до ЕТ ”Д. Х.-Д.” – гр.Шумен, видно от която ищеца дължи 2 698.14 лева - главница, 1 815.41 лева – законна лихва, 1 701.61 мораторна лихва, 15 лева разноски по изпълнителния лист и 742.09 лева – разноски по изп. дело. Получена е на 11.03.2008г., като в дадения 14-дневен срок от връчването й не е изпълнено доброволно задължението си, поради което е пристъпено към принудително изпълнение. Наложен е запор върху сметките на ищцеца в “Прокредит банк” АД – клон Шумен до сумата на вземането, като е приведена сума от банката в размер на 6.51 лв. от сметката на ЕТ по сметка на съдия изпълнителя. В последствие въз основа на представена обезпечителна заповед от 30.04.2008г. за допуснато обезпечение на предявен отрицателен установителен иск от ЕТ”Д. Х.-Д.” срещу “Топлофикация” ЕАД – Шумен изп. дело е спряно. По отношение на твърдяното от ищеца, че в процесния период не е била ползвана топла вода и парно в помещението, стопанисвано от него, поради което и не дължи суми, съда го намира за неоснователно. Съобразно действащата към възникване на облигационните отношения между страните Наредба №1 за ползване на топлинна енергия /отм./ обн. ДВ бр.49/27.06.1975г., както и ЗЕЕЕ /отм./ обн. ДВ бр.64/16.07.1999г. – чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, ищецът се явява потребител на топлинна енергия. Съгласно чл. 106, ал.1, т.2 от закона продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие, в случая “Топлофикация” ЕАД – гр.Шумен и потребителите, извършващи стопанска дейност. В § 1 от Допълните разпоредби на ЗЕЕЕ е дадено легално определение на понятие “потребител”, а именно "Потребител" е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди. Между страните са налице валидни облигационни отношения през процесния период за обекта, стопанисван от ищеца, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия. Видно от представено писмено доказателство – молба вх.№ 5418/28.07.1997г. ЕТ”Д. Х. – Д.” – гр.Шумен е посочила, че иска промяна на името на платеца и адреса, като от физическото лице партидата следва да се прехвърли на ЕТ “Д. Х.-Д.” – гр.Шумен на адрес гр.Шумен, ул.”*, като плащането ще се извършва на каса. Представени са по делото списък с абонати на абонатна станция 78, след които фигурира и името на ищеца, представени са и фактури за консумирана топлоенергия, касателно процесния период. Съда намира за ирелевантно представеното доказателство Служебна бележка № 25 от 26.03.2008г. на “Инвест-Шумен”ЕООД, тъй като той касае обстоятелства за уредени задължения между наемателя и наемодателя. В хода на делото е открито производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК по оспорване истинността на фактура № 0000014420/28.11.1997 г.; фактура № 0000014725/30.12.1997 г.; фактура № 0000015039/30.01.1998 г.; фактура № 0000015346/27.02.1998 г.; фактура № 0000015675/31.03.1998 г.; фактура № 0000015968/30.04.1998 г.; фактура № 0000016367/30.11.1998 г.; фактура № 0000016669/30.12.1998 г.; фактура № 0000016977/29.01.1999 г.; фактура № 0000017294/26.02.1999 г.; фактура № 0000017907/30.04.1999 г.; фактура № 0000018351/30.11.1999 г.; фактура № 0000018667/30.12.1999 г.; фактура № 0000018992/31.01.2000 г.; фактура № 0000019312/29.02.2000 г. и фактура № 0000019626/31.03.2000 г., досежно положения подпис на получател. Допусната е съдебно – графологична експертиза, като вещото лице не е изготвило заключение, поради невъзможност да изпълни поставените задачи, предвид факта, че ищцата не е представила изисканите от съда оригинали на фактури, представляващи годен сравнителен материал, или същите писмени доказателства не следва да се изключват от доказателствения материал по делото. Позовавайки се на изнесената фактическа обстановка, разпределението на доказателствената тежест в процеса, съдът приема предявеният отрицателно установителен иск, както и оспорването на визираните по-горе данъчни фактури, по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, за изцяло недоказани и неоснователни, което предпоставя отхвърлянето им.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 940.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ “ Д. Х. – Д. “, със седалище и адрес на управление : гр. Шумен, ул. “*, представляван от Д. П. Х., ЕГН **********, срещу “ Топлофикация – Шумен “ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “ *, представлявано от изпълнителния директор И. К. И., ЕГН **********, отрицателно установителен иск, че не дължи на дружеството сумата от 6 972.25 лева, от които 2 698.14 лева – главница за изразходваната топлинна енергия за периода м. ноември 1997 г. – м. март 2000 г., 1 701.61 лева – мораторна лихва за периода м. ноември 1997 г. – м. март 2000 г., 1 815.41 лева – законна лихва върху главницата, 15.00 лева – разноски по издаване на изпълнителен лист и 742.09 лева – разноски по изп.д. № 20088760400214 по описа на ЧСИ – Д. З., рег. № 876, район на действие ШОС, като изцяло неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването от ищецът на представените от ответника фактура № 0000014420/28.11.1997 г.; фактура № 0000014725/30.12.1997 г.; фактура № 0000015039/30.01.1998 г.; фактура №0000015346/27.02.1998 г.; фактура № 0000015675/31.03.1998 г.; фактура № 0000015968/30.04.1998 г.; фактура № 0000016367/30.11.1998 г.; фактура № 0000016669/30.12.1998 г.; фактура № 0000016977/29.01.1999 г.; фактура № 0000017294/26.02.1999 г.; фактура № 0000017907/30.04.1999 г.; фактура № 0000018351/30.11.1999 г.; фактура № 0000018667/30.12.1999 г.; фактура № 0000018992/31.01.2000 г.; фактура № 0000019312/29.02.2000 г. и фактура № 0000019626/31.03.2000 г.

ОСЪЖДА ЕТ “ Д. Х. – Д. “, гр. Шумен, с посочените по – горе данни да заплати на “ Топлофикация – Шумен “ ЕАД, гр. Шумен, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 940.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :