Р Е Ш Е Н И Е

№......Т 0052..............

гр. Шумен, 09.07.2009г.

Шуменски районен съд, в публичното двадесет и осми април , през две хиляди и девета година, в състав

Съдия :З.И.

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1626 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 и чл.294 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от “*** “ ООД , седалище и адрес на управление : гр.*** , представлявано от Я ДЖ , ЕГН-********** срещу “***”ООД , седалище и адрес на управление : гр.*** “ , представлявано от И П Д, ЕГН-********** , в която ищецът посочва , че в периода 30.12.2006г. до 13.05.2007г. е продал на ответника 2 825 килограма мляно месо , на обща стойност 8 310 лева . Тази стока е закупена от ответното дружество , получена от неин представител , съответно на 30.12.2006г. , 31.01.2007г. и 10.07.2007г. По искане на купувача и съгласно чл.321 от ТЗ ищецът издал данъчни фактури №69,19 и 150 за получената от купувача стока , като в тях е отразено , че заплащането ще се извърши по банков път . Посочва , че до настоящият момент сумите по тези фактури не са заплатени . С данъчна фактура №69/30.12.2006г. ищецът продал на ответника 1 000 килограма мляно месо , на обща стойност с ДДС в размер на 3 000 лева , която сума следвало да бъде преведена по банков път , но това не е сторено , поради и което купувачът е изпаднал в забава и съгласно чл.294 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД дължи лихва за забава за периода от 02.01.2007г. до 09.06.2008г. в размер на 181,23 лева . С фактура №19/31.01.2007г. са продадени и фактурирани 1 000 килограма мляно месо , чиято стойност от 3 000 лева също не е заплатена от купувача , поради което за периода от 03.02.2007г. до 09.06.2008г. дължи и лихва от 172,38 лева . Във фактура №150/10.05.2007г. е посочено , че са предадени на ответника общо 825 килограма кайма , на обща стойност от 2 310 лева , върху която сума , поради незаплащането и в срок е дължима лихва в размер на 109,58 лева , за периода от 13.05.2007г. до 09.06.2008г. Предвид изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 8 310 лева , представляваща цената на получената и незаплатена стока , заедно с мораторна лихва , на основание чл.294 ал.1 от ТЗ възлизаща на 463,19 лева , заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба , както и направените съдебни и деловодни разноски .

Ответникът оспорва частично исковете , заявява , че е извършено плащане на дължимите суми в размер на 1 268 лева .

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства , преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: От представените от ищеца фактури №69/30.12.2006г. , фактура №19/31.01.2007г., фактура №150/10.05.2007г., които притежават всички необходими реквизити на първичен счетоводен документ , съгласно чл.7 ал.1 от Закона за счетоводството , съдът приема за доказано , че между страните са осъществени търговски сделки , по силата на които ищецът е продал на ответника 2 825 кг. мляно месо на обща стойност 8 310 лева с ДДС . От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Н. и С.С. и заключението на назначената по делото ССЕ се установява , че стоката е предадена на купувача , поради което за него съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ е възникнало задължение да плати цената . Съдът като съобрази горните документи , разпределението на доказателствената тежест в процеса установена от разпоредбата на 154 от ГПК и указана от съда в доклада по чл.146 от ГПК приема за доказано , че към момента на предявяване на иска , ответникът не е заплатил дължимата цена по продажбите . Той твърди , че в хода на делото е заплатил част от дължимата сума в размер на 1 268,03 лева . Последното обстоятелство не се оспорва от ищеца и се потвърждава от представената Вносна бележка от 16.01.2009г. и следва да се прецени от съда , съобразно разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК .Видно от съдържанието на вносната бележка , длъжникът не е заявил изрично кое задължение погасява и доколкото се установява , че са налице няколко еднородни задължения , следва да се приложи правилото на чл.76 ал.1 от ЗЗД . В настоящият случай според съда най-обременително е и най старото задължение , а именно това по фактура №69/30.12.2006г., поради което приема че със сумата от 1 268,03 лева е извършено погасяване на дълга по тази продажба , следователно остатъкът е в размер на 1 731,97 лева , до която сума искът се явява основателен .

По отношение на сделките , за които са издадени фактури №19/31.01.2007г. и фактура №150/10.05.2007г , исковете за заплащане на продажната цена в размер на 3000 лева и съответно 2 310лева , се явяват изцяло основателни .

Съдът намира за изцяло основателни акцесорните претенции по чл.294 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД . Както беше посочено по-горе единият от главните искове се явява частично основателен , поради извършено частично плащане в хода на процеса .Доколкото претенцията за мораторна лихва касае период преди частичното погасяване на главницата , същата следва да бъде начислена върху целия размер на дълга. С оглед горното и Заключението на назначената ССЕ съдът намира исковете за изцяло основателни . В експертизата е посочено , че дължимата мораторна лихва е в размер на 472,74 лева , но т.к. ищецът не е направил надлежно увеличение на исковете , същите следва да се уважат в предявения размер от 463,19 лева

Предвид обстоятелството , че частичната основателност на единият от обективно предявените искове се дължи на извършено плащане , но след предявяване на исковата молба , съдът намира , че и по този иск ответникът дължи деловодни разноски в пълен размер , т.е. общия размер на разноските които следва да се присъдят на основание чл.78 ал.1 от ГПК е в размер на 1 947 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “***”ООД , седалище и адрес на управление : гр.*** , представлявано от И П Д , ЕГН-********** да заплати на “*** “ ООД , седалище и адрес на управление : гр.*** , представлявано от Я Д Ж , ЕГН-********** , сума в размер на 7 041,97 (седем хиляди четиридесет и един лева и деветдесет и седем ст.)лева , от която 1 731,97 лева – дължимия остатък от цената на 1 000 кг мляно месо , по фактура №69/30.12.2006г. , 3 000 лева – цената на 1 000 кг. мляно месо , по фактура №19/31.01.2007г. и 2 310 лева – цената на 825 кг. мляно месо по фактура №150/10.05.2007г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба 10.06.2008г. , до окончателното изплащане на сумата , както и законна лихва върху сумата от 1 268,03 лева- заплатена част от задължението по фактура №69/30.12.2006г., считано от датата на предявяване на исковата молба 10.06.2008г. до датата на плащането – 16.01.2009г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “*** “ ООД , с посочените данни срещу “***”ООД , иск , за разликата от 7 041,97 лева , до пълния предявен размер от 8 310 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА “***”ООД , с посочените данни да заплати на “*** “ ООД , с посочените данни , сумата от 463,19 (четиристотин шестдесет и три лева и деветнадесет ст.)лева - представляваща обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , върху главницата от 8 310 лева , за периода от датата на издаване на посочените фактури до предявяване на исковата молба 10.06.2008г.

ОСЪЖДА “***”ООД , с посочените данни да заплати на “*** “ ООД , сумата от 1 947 (хиляда деветстотин четиридесет и седем )лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :