Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1019/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от “Т.– Шумен”, гр. Шумен против И.Г.Я., ЕГН-**********, установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че последната дължи като главница за консумирана топлоенергия за периода февруари 2002 г. до април 2005 г. сумата от 586,59 лв., както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 406,50 лв. за периода от 04 април 2002 г. до 11 февруари 2009 г., както и 50 лв. деловодни разноски по ЧГД №501/2009 г. по описа на ШРС. Моли да се изиска и приложи към материалите по делото и посоченото гражданско дело. Направено е искане за съдебно-счетоводна експертиза, за установяване на това какви размери на дължимите суми за потребена топлинна енергия се водят в счетоводството на ищцовото дружество.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него твърди, че иска е неоснователен. Правят се следните възражения: Твърди се ,че става въпрос за периодични плащания, пгасявани с тригодишна давност, поради което всички вземания за лихви и главница са били погасени по давност. Твърди, че през посочения период ответницата не е ползвала топлоенергия или топла вода. Излага, че същото така ответницата не е подписвала договор за топлинно счетоводство. Твърди, че за да е валиден такъв договор по силата на ЗЕЕЕ (отм.) той е трябвал да бъде подписан т всички съсобственици в етажната собственост. Излага, че топлинния счетоводител никога не е поставял топлинни уреди в жилището на ответницата.

Представителя на ищцовото дружество поддържа иска така както е бил предявен. Ответника не се явява и не изпраща представител.

Така разглежданите искови претенции се явяват частично основателни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр. д. №501/09г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 586,59 лева консумирана, но незаплатена топлоенергия за периода от месец февруари 2002 г. до месец април 2005 г., както и за дължимата мораторна лихва върху главницата за периода 04.04.2002 г. – 11.02.2009 г. в размер на 406,50 лева, и 52 лева разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника подал възражение.

От представените от ищеца писмени доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която има апартамент ответника са били ползватели на топлинна енергия за посочения период. Съобразно действащата към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ (отм.) обн. ДВ бр.64/16.07.1999г. – чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и неоспореното обстоятелство че ищеца е собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ищеца се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ, като съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмената форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия, те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. И при сега действащата нормативна уредба, по силата на чл.150, ал.2 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От друга страна не се сочи, нито установява надлежно прекратяване на вече възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ ред, съобразно който при желание на две трети (а до м.09.2006г. – всички) от собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собсвеност, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването, като до датата на прекратяването те се смятат за потребители. Към момента на сключване на договора с топлопреносното предприятие на Общото събрание са присъствали представители на 17 от 21 апартамента в етажната собственост. По този начин е удовлетворен изискуемия по реда на чл.4, ал.2 от ПУРНЕС (отм.) действал към този момент. В тази насока не е от значение обстоятелството, че ответницата не е присъствала на проведеното общо събрание и не е подписала протокола. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са налице валидни облигационни отношения през процесния период за жилището на ответницата, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия. Не на последно място, и съобразно чл.153, ал.6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на направените възражения за изтекла погасителна давност,1 то същите са частично основателни.

С оглед нормата н чл.111, б. “в” от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични плащания. В настоящия случай ищеца третира плащанията за консумирания топлоенергия като периодични такива, но за да имаме периодични плащания същите следва да са установени отнапред като основание и размер. Такива са периодичните плащания по договори за наем, по договор за банков кредит и т.н. Плащанията по доставка на топлинна енергия не са периодични плащания, тъй като те не са определени отнапред като размер, а се определят в зависимост от количеството консумирана топлоенергия за всеки изтекъл месечен период. Поради това те не се погасяват с предвидената в чл.111 от ЗЗД по-кратка погасителна давност. Действително обаче с оглед обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 11.02.2009 г., а последното задължение по претендираните суми е от м. април 2005 г., което означава, че по давност са погасени всички вземания за лихва в общ размер на 406.50 лв. По давност са погасени и част от вземанията за лихва, тъй като за тези до м. февруари 2004 г. е изтекъл и дългия петгодишен давностен срок. Поради изложеното искът се явява основателен единствено по отношение на сумите дължими за главница за периода от м. март 2004 г. до м. април 2005 г., в общ размер на 252.84 лв. В останалата му част същия следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Следва да се признае, че ответницата дължи и направените разноски в заповедното производство съобразно с частта, за която искът е основателен, а именно 13,24 лв.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и направените от ищеца разноски съобразно с уважената част от иска, а именно 25,46 лв. Съдът не признава договорения и записан в типовото адвокатско пълномощно адвокатски хонорар, тъй като същия е вписан в графа договорено възнаграждение, в графа внесена сума няма направено отбелязване.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Т. – Ш." ЕАД със седалище и адрес на управление - гр. Ш*, ул. "С." №62А, представлявано изпълнителния директор И* К* И*, че И.Г.Я., ЕГН-********** *** дължи на търговското дружество сумата от 252,84 лв. (двеста петдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) главница за консумирана топлинна енергия, за периода м. март 2004 г. до м. април 2005 г., и сумата от 13,24 лв. (тринадесет лева и двадесет и четири стотинки) разноски, присъдени по гр. д. №501/2009 г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Г.Я., ЕГН-**********да заплати на "Т* - Шумен" ЕАД, гр. Шумен, сумата от 25,46 лв. (двадесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) представляваща направените по делото разноски, съобразно с уважената част на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: