Председател: К. К.

Секретар: Ив. А.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1192/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба, предявена пред ШРС, от И.В.К., ЕГН : **********,***; Т.П.К., ЕГН : **********,***, “Ц О” № 12, ап. 68 и В.Д.В., ЕГН : **********,***, срещу Г.П.Й., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, ищците сочат, че били съсобственици на поземлен имот с идентификатор 83510.666.533, с площ от 347 кв. м., находящ се в гр. Шумен, ул. “Х К” № 5. Имотът по действащият план на гр. Шумен, представлявал УПИ X-3413, в кв. 145. Ищците били съсобственици на сграда, построена в имота и 2699/2895 ид. ч. от дворното място, а ответницата била собственик на сграда от 80 кв. м., построена в западната част на имота и на 196/2895 ид.ч. от дворното място. Тъй като в НА № 114, по НД № 553/1988г. на ШРС, с който бил дарен имота на ответницата, било записано, вместо идеални части, квадратни метра, след цифрата 196/2895, а и тя претендирала, че е собственик на 196 кв.м. от дворното място, ищците претендират да бъде признато за установено, че те са собственици на 2699/2895 ид. ч. от дворното място, а ответницата на 196/2895 ид.ч., както и присъждане на разноските в производството. При уважаване на иска, желаят изменение на НА № 114, по НД № 553/1988г. на ШРС.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, единствено по допустимостта на иска. Счита го за недопустим и желае прекратяване на производството и присъждане на разноски. Заявява, че никога нито е твърдяла, нито е желаела да ползва реално 196 кв.м. от дворното място, сочейки че е собственик на 196/2895 ид.ч. от него.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца, не се явява и не изпраща представител, като депозира писмена молба, с която завява, че поддържа изложеното в исковата молба и желае постановяване на решение при признание на иска. Ответника, лично и с представителя си, заявява, че признава иска, но счита искането за изменение на нотариалният акт, за дарение, за недопустимо. Страните не представят списък на разноските, съобразно чл. 80 ГПК.

Така предявеният иск е допустим, разгледани по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът, основавайки решението си на признание на иска, следва да уважи така предявеният иск, предвид наличието на предпоставките за постановяване на такъв вид решение. Не представлява пречка, за това и категоричното оспорване, от ответника, на искането за изменение на НА № 114, по НД № 553/1988г. на ШРС. Съгласно трайната съдебна практика, то не представлява отделен иск, а е последица от уважаването на предявен такъв, за собственост. Независимо от това, предвид разпоредбата на чл. 537, ал. 2, изр. трето от ГПК, и съгласно задължителните указания дадени с ТР № 178/86г. на ОСГК на ВС, отменя се, или се изменя, нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка, при уважаване на иск за собственост. Процесният акт, не е такъв, а за правна сделка – дарение, и уважаването изцяло на предявеният иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, не може да има за последица, неговото изменяване, което би представлявало изменение волята на страните, по материализирана, в него правна сделка, каквато възможност, съдът няма. Поради това и заявеното искане в тази насока, следва да се отхвърли. В този смисъл и определение № 152/26.02.09г. на ВКС, I г.о. .

При така посоченият изход на делото, независимо от искането на ищците за присъждане на разноски, предвид признанието на иска от страна на ответника и липсата на доказателства за негово поведение, дало повод за завеждането му, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските в производството следва да се възложат, върху ищците.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Г.П.Й., ЕГН : **********,***, че И.В.К., ЕГН : **********,***; Т.П.К., ЕГН : **********,***, “Ц О” № 12, ап. 68 и В.Д.В., ЕГН : **********,***, са собственици на 2699/2895 ид. ч. от дворното място, поземлен имот с идентификатор 83510.666.533, с площ от 347 кв. м., находящ се в гр. Шумен, ул. “Х К” № 5, а Г.П.Й., ЕГН : **********,***, е собственик на 196/2895 ид.ч. от дворното място, в същият поземлен имот.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.В.К., ЕГН : **********,***; Т.П.К., ЕГН : **********,***, “Цар Освободител” № 12, ап. 68 и В.Д.В., ЕГН : **********,***, за изменение на НА № 114, по НД № 553/1988г. на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред ШОС.

На основание чл. 80 от ГПК, страните нямат право да обжалват решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: