Председател: К. К.

Секретар : Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1225/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

В искова молба ищеца - “Топлофикация - Шумен” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Съединение” № 62А, представлявано от И. К. И., ЕГН : **********, срещу П.Г.Л., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК, сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1125,45 лева, представляващо – 698,43 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец февруари 2003г. до месец юни 2006г. и 402,02 лева мораторна лихва, за периода от 04.04.2003г. – 02.02.2009г., както и 25 лева – разноски по ЧТД № 431/09г. на ШРС. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 431/09г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи описаната сума, както и разноските, в настоящото производство, за които представя списък.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, в който заявява, че счита иска за допустим, но частично основателен. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както за част от лихвите, в размер на 361,48 лева, за периода от 02.04г. – 01.06г., така и за част от главницата, в размер на 222,47 лева, за периода 02.03г. – 04.04г.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца, чрез представител, а ответника, лично, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните в производството, че между тях съществува валидно правоотношение, от което следва задължение за ответника да заплаща, количества потребена топлоенергия, както и количествата на доставената му такава. Възражението на ответника, че не е потребявал топлоенергия през исковия период, предвид приложените неоспорени писмени доказателства, за показанията на индивидуалните прибори и разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, се явява неоснователно. Не такова е обаче възражението за изтекла погасителна давност, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на лихвите. Видно от представената справка на ищцовото дружество, съобразно датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.02.09г. и в съответствие с разпоредбите на чл. 110 и чл. 111, б. “в” от ЗЗД, погасени по давност са вземанията за главница, за периода месец февруари 2003г. – месец януари 2004г., а за лихви за периода 01.04.03 – 01.01.2006г. . Приетото заключение по назначената ССЕ, сочи, че задължението на ответника възлиза на 475,96 лева – главница, 58,46 лева мораторна лихва и 25 лева разноски по ЧТД № 431/09г. на ШРС /л.71-72/.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявеният установителен иск – наличие на валидно правоотношение между страните; задължение, произтичащо от същото, за ответника да заплаща количествата потребена топлоенергия, за съответните периоди; настъпил падеж на тези му задължения и изпадането му в забава, но до посоченият размер, предвид основателното възражение за изтекла погасителна давност. Изложеното налага да се признае за установено, че в полза на ищеца – “Топлофикация - Шумен” ЕАД, срещу ответника - П.Г.Л., съществува вземане в размер на 559,49 лева, сума представляваща 475,96 лева главница, 58,46 лева мораторна лихва и 25 лева разноски по ЧТД № 431/09г. на ШРС, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 06.02.09г. – дата на постъпване на заявлението в ШРС, съобразно чл. 422 от ГПК, до окончателното плащане.

В останалата му част до пълният предявен размер искът следва да се отхвърли поради погасяване на задължението, по давност.

С оглед така посоченият изход на делото, върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, предвид липсата по делото на данни, за извършени от него разноски, следва да се възложи сумата от 49,71 лева, съразмерно уважената част от иска, направени от ищеца /50 лева - държавна такса и 50 лева възнаграждение за вещо лице. Липсват данни, видно от представеният договор за правна защита и съдействие за заплащане на уговореното по него възнаграждение/.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “Топлофикация - Шумен” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Съединение” № 62А, представлявано от И. К. И., ЕГН : **********, съществува вземане срещу П.Г.Л., ЕГН : **********,***, за сумата от 559,49 лева, представляваща 475,96 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец февруари 2003г. до месец юни 2006г., 58,46 лева мораторна лихва, за периода от 04.04.2003г. – 02.02.2009г. и 25 лева разноски по ЧТД № 431/09г. на ШРС, в едно със законната лихва върху главницата от 475,96 лева, считано от 06.02.09г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер (1125,45 лева, представляващо – 698,43 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец февруари 2003г. до месец юни 2006г. и 402,02 лева мораторна лихва, за периода от 04.04.2003г. – 02.02.2009г.), за сумите от 222,47 лева главница и 343,56 лева мораторна лихва, поради погасяването на задълженията по давност.

ОСЪЖДА П.Г.Л., ЕГН : **********,***, да заплати на “Топлофикация - Шумен” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “Съединение” № 62А, представлявано от Иван Кунев Иванов, ЕГН : **********, сумата от 49,71 лева, представляваща разноски в производството, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: