Председател: Й.Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1228/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от “***”, гр. *** против Д.К.Т., ЕГН-**********, установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последния дължи като главница за консумирана топлоенергия за периода февруари 2004 г. до септември 2005 г. сумата от 231,69 лв., както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 130,40 лв. за периода от 01.04.2004 г. до 27.01.2009 г., както и 25 лв. деловодни разноски по ЧГД №361/2009 г. по описа на ШРС. Моли да се изиска и приложи към материалите по делото и посоченото гражданско дело. Направено е искане за съдебно-счетоводна експертиза, за установяване на това какви размери на дължимите суми за потребена топлинна енергия се водят в счетоводството на ищцовото дружество.

От страна на ответника е депозирано възражение, оформено по бланка на възраженията по реда на чл.414 от ГПК. Същото следва да бъде прието за писмен отговор. В него се сочи, че през процесния период радиаторите в жилището били затапени. Поради това счита ,че не дължи суми на ищцовото дружество, тъй като не е бил потребявал електроенергия.

Представителя на ищцовото дружество поддържа иска така както е бил предявен. Ответника не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр. д. №361/09 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 231,69 лева консумирана топлоенергия, за дължимата мораторна лихва върху главницата – 130.40 лв. за периода 01.04.2004 г. – 27.01.2009 г., и 50 лева разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника е подал възражение. В него се сочи, че по отношение на сумата от 130,40 лв. за мораторни лихви е изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Твърди, че не дължи и останалите суми тъй като към блока не е била подавана топла вода.

От представената от ищеца справка, както и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът дължи претендираната сума.

Във възражението подадено по заповедното производство по реда на чл.414 от ГПК има наведено твърдение, че част от дължимата сума за мораторни лихви е погасена по давност, но такова възражение няма в подаденото по настоящото дело възражение, което съдът приема за писмен отговор. Подаването на възражението за изтекла давност по отношение на лихвите е станало в рамките на друго производство. От друга страна разпоредбата на чл.133 от ГПК следва да се тълкува в смисъл не само, че с изтичането на месечния срок по реда на чл.131 от ГПК се преклудират правата за правене на възражения, а че такива правно валидно в рамките на процеса не могат да се правят преди реално да е било образувано производството по делото. Поради това възражението за давност направено във възражение от 04.03.2009 г. по заповедното производство не може да бъде взето предвид в рамките на настоящото производство.

Направените с писмения отговор възражения са неоснователни, тъй като видно от назначената експертиза по делото сумите, които се претендират са за такса мощност и за топла вода, но не и за консумирана топлоенергия.

Исковете следва да бъдат уважени изцяло, а ответника да бъде осъден да заплати процесните суми. Доколкото ССЕ дава заключение, че дължимата мораторна лихва за процесния период е по-голяма от претендираната, то осъждането следва да е само до претендирания размер.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и сумата от 50 лв., представляваща направените от ищеца разноски за държавна такса и 50 лв. – разноски за назначената ССЕ. Не следва да се осъжда ответника за направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в типовото адвокатско пълномощно е записан само уговорен хонорар, но няма данни сумата реално да е била платена.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.Т., ЕГН-********** ***, че същия дължи на "***" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр. ***, представлявано изпълнителния директор И К И сумата от 362,09 лв. (триста шестдесет и два лева и девет стотинки), от които сумата от 231,69 лв. (двеста тридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки) топлоенергия, топла вода и такса мощност за периода от февруари 2004 г. до септември 2005 г., както и мораторни лихви върху тези суми в размер на 130.40 лв. (сто и тридесет лева и четиридесет стотинки) за периода от 01.04.2004 г. – 27.01.2009 г., както и сумата от 25 (двадесет и пет) лева, представляващи търсените от ищеца разноски по Заповедното производство – ч. гр. д. №361/2009 г. по описа на ШРС

ОСЪЖДА Д.К.Т., ЕГН-**********да заплати на "Топлофикация - Шумен" ЕАД, гр. Шумен, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: