Председател: К. К.

Секретар : Ив. А.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1229/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен установителен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба предявена от “Т- Ш” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. ***, представлявано от И КИ, ЕГН : **********, срещу К.З.М., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК, ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 1473,52 лева, представляващо – 952,93 лева главница, за дължима цена на топлинна енергия, консумирана от ответника, за периода месец февруари 2003г. до месец април 2007г. и 470,59 лева мораторна лихва, за периода от 04.04.2003г. – 11.02.2009г., както и 50 лева – разноски по ЧТД № 504/09г. на ШРС. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧТД № 504/09г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира да се признае за установено, че ответника му дължи описаната сума, както и разноските, в настоящото производство.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор, в който заявява, че счита иска за не допустим, и неоснователен. Сочи че между него и ищцовото дружество не съществува какъвто и да е договор, от който да произтича претенцията, и че обективно е нямал възможност да ползва “услугите” му, тъй като за периода 1996 – 2008, е пребивавал в затвор, за изтърпяване на наказание. Прави възражение за изтекла погасителна давност, както за част от лихвите, за периода от 02.03г. – 02.06г., така и за част от главницата, за периода 02.03г. – 02.04г..

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищеца изпраща представител, които поддържат иска, така както е предявен, а ответника не се явява и не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

В съответствие с дадените указания касателно доказателствената тежест в производството, представителят на ищцовото дружество твърди, че ответникът е техен абонат – потребител на топлинна енергия, тъй като жилището, за което потребена такава се претендира, се намира в сграда етажна собственост, и топлинната енергия се доставя на абонатите при публично известни общи условия. Действително чл. 153 от ЗЕ, сочи че “...всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция...., са потребители на топлинна енергия”. От представената в съдебно заседание справка по партидата на ответника, от служба по вписванията, е видно че той е собственик на процесното жилище. Това сочи и представеният от него договор от 15.01.91г. /л. 47/. Твърденията на ответника, че поради изтърпяване на наказание не е ползвал реално топлинна енергия, и че имота се ползва от бившата му съпруга, са неотносими към спора, тъй като не влияят върху собствеността, релевантна за наличието на правоотношение. Приложените писмени доказателства и заключението на ССЕ, сочат, че в жилището е потребявана топлоенергия за 952,93 лева. Предвид обаче основателното възражение за изтекла погасителна давност, както за главницата, така и за лихвите, нейният размер следва да бъде намален със сумата от 201,21 лева, за периода месец февруари 2003г. – месец февруари 2004г., предвид датата на подаване на заявлението – месец февруари 2009г.. Размерът на дължимата мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, отчитайки изтеклата погасителна давност е в размер на 377,10 лева.

Изложеното налага уважаване на предявеният иск, предвид наличието на всички предпоставки за това – наличие на валидно правоотношение между страните, от което произтича задължение за ответника, да заплаща количеството консумирана топлоенергия, но до размер от 751,72 лева главница и 377,10 лева мораторна лихва, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.09г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното плащане, съгласно чл. 422 от ГПК и разноските по ЧТД № 504/09г. на ШРС, в размер на 50 лева. В останалата му част до пълният предявен размер следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на задължението, по давност.

На основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 60 лева – разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска, след извършена компенсация на дължимите между тях суми, за разноски, съответно ответника на ищеца – 80 лева, предвид липсата на данни за внасяне на уговореното адвокатско възнаграждение от ищеца, и ищеца на ответника – 20 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на К.З.М., ЕГН : **********,***, че в полза на “Т - Ш” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “С” № 62А, представлявано от И К И, ЕГН : **********, срещу К.З.М., ЕГН : **********,***, съществува вземане, за сумата от 1178,82 лева, представляваща 751,72 лева главница за консумирана топлоенергия за периода месец февруари 2003г. – месец април 2007г., 377,10 лева мораторна лихва върху главницата, за периода 04.04.2003г. – 11.02.09г., в едно със законната лихва върху главницата от 751,72 лева, считано от 11.02.09г., до окончателното плащане и 50 лева разноски по ЧТД № 504/09г. на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Т - Ш” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “С” № 62А, представлявано от ИК И, ЕГН : **********, срещу К.З.М., ЕГН : **********,***, установителен иск, в останалата му част, до пълният предявен размер, за сумата от 201,21 лева главница и 93,49 лева мораторна лихва, поради погасяване на задълженията по давност.

ОСЪЖДА К.З.М., ЕГН : **********,***, да заплати на “Т - Ш” ЕАД със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “С” № 62А, представлявано от И К И, ЕГН : **********, сумата от 60 лева, разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред ШОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: