Р Е Ш Е
Н И Е
№
445
25.06.2009г., гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет
и втори юни 2009 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар:
Д. Х.
като разгледа
докладваното от съдията ГД № 1470/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 59 от КТ .
В исковата си молба С.К.К., ЕГН : **********,***, срещу поделение 26910 – Радко
Димитриево. Ищеца сочи, че се намирала в трудово
правоотношение, с ответника, през периода от 01.08.01г. до 28.05.2008г., за
длъжността “старши експерт по Пожарна безопасност като гражданско лице,
придобило право на пенсия, съгласно ЗОВС, прекратено със заповед №
149/28.05.08г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата.
Излага, че съгласно чл. 70 от КТД в МО, при прекратяване на трудовото
правоотношение следвало да получи обезщетение в размер на две брутни заплати,
на основание и чл. 222 от КТ. Работодателят му заплатил само една брутна
заплата и отказал заплащането на цялото обезщетение. Позовавайки се на
неизпълнение на колективния трудов договор, който имал действие по отношение на
него, ищеца претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 570 лева,
в едно със законната лихва върху нея, считано от 14.04.09г. – дата на завеждане
на исковата молба, сума представляваща едно брутно месечно възнаграждение и
разноските в производството.
В срока за отговор на ИМ,
ответника, редовно уведомен, подава отговор, вземайки становище, както по
допустимостта и основателността на предявените искове, така и по фактите на
които се основават. Сочи, че няма основание да заплаща това обезщетение, тъй
като то имало социална функция, да гарантира на останалият без работа работник,
средства за елементарни нужди, а ищецът получавал пенсия, позовавайки се на
аналогия с чл. 54а КСО – касателно обезщетения при безработица.
В открито съдебно заседание
страните, редовно призовани – ищеца – лично, поддържа иска, така както е
предявен, а ответника, чрез представител, поддържа становището си за
неоснователност на иска, поради социалният характер на търсеното обезщетение.
Не представят списък на разноските, съобразно чл. 80 от ГПК.
Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните,
а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, за посоченият в исковата молба
период и длъжност, прекратено на посоченото основание – съкращаване на щата, съществуване
на колективен трудов договор в МО, който се прилага за ищеца, плащане на сумата
от 568,81 лева – обезщетение при прекратяването на трудовият договор. Приетото
заключение по назначената ССЕ, сочи че последното брутно трудово възнаграждение
на ищеца, е било в размер на 568,81 лева, а следващото се обезщетение при
прекратяване е в размер на 1137,62 лева. От представените в съдебно заседание
писмени доказателства е видно, че ищецът не се е намирал в трудово
правоотношение, през двата месеца следващи уволнението /л. 34-41/.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :
За уважаване на предявеният
иск, с правно основание чл. 59 от КТ, следва да са налице следните предпоставки
- съществуването на КТД, който се прилага спрямо страните; прекратяване на
трудовото правоотношение, на основанията посочени в КТД, при които се дължи
претендираното обезщетение; оставане без
работа през периода, за който те се претендират. В настоящият случай,
изброените са налице – Със заповед № ОХ -802/18.12.2007г., на министъра на
отбраната, е бил обявен колективен трудов договор в Министерство на отбраната.
Същият е действал, към датата на уволнението на ищеца – 01.06.2008г./чл. 54,
ал. 2 от КТ/, като в чл. 70 от него, е предвидено, че при уволнение поради
съкращаване на щата, гражданското лице има право на обезщетение, което е в
размер на брутното му трудово възнаграждение, за времето през което е останал
без работа, но не повече от два месеца. С оглед разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
от ЗЗД, неоснователно се явява възражението на ответника, че не дължи заплащане
на уговореното в КТД обезщетение, поради това, че то имало социална функция –
да осигури средства за задоволяване на основни жизнени потребности на
останалият без работа работник, а ищецът получавал пенсия. Позоваването по
аналогия на разпоредбата на чл. 54а от КСО – т. 2 на ал. 1, от която се черпят
аргументи за неоснователност на претенцията, не може да бъде споделена, поради
не относимостта и към случаи на задължение, произтичащо от неизпълнение на КТД,
какъвто е настоящият. Отделно от това, в коментираният чл. 70 от КТД, липсва
изключване на правоимащите граждански лица, според това дали са придобили право
на пенсия или не. Изложеното налага уважаване на предявеният иск, като доказан
по основание и по размер, но до сумата от 568,81 лева, като в останалата му
част, за сумата от 1,19 лева, до пълният предявен размер от 570 лева, следва да
се отхвърли, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, ответника следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 115 лева,
представляваща – 50 лева държавна такса и 65 лева – възнаграждение за вещо лице.
Поради липса на данни, по
делото, за извършени от ищеца разноски, въпреки искането му, такива не се присъждат.
Bим
от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Поделение *** – с. Радко Димитриево,
представлявано от подп. Р Т Р, да заплати на С.К.К.,
ЕГН : **********,***, на основание чл.
59 от КТ, сумата от 568,81 лева (петстотин
шестдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение
по чл. 70, ал. 1 от КТД в МО, обявен със заповед № ОХ-802/18.12.2007г., на министъра
на отбраната, за периода 01.06.2008г – 01.08.2008г, в едно със законната лихва
върху нея, считано от 14.04.09г., до окончателното плащане .
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.К.К., ЕГН : **********,***, срещу Поделение 26910 – с.
Радко Димитриево, представлявано от подп. Р Т Р, иск, с правно основание чл. 59 от КТ, в частта
му, за сумата от 1,19 лева, до пълният предявен размер от 570 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Поделение *** – с. Радко Димитриево,
представлявано от подп. Р Т Р, да заплати по сметка
на Районен съд - гр. Шумен, сумата от 115
лева (сто и петнадесет), представляваща държавна такса по уважените искове, в
размер на 50 лева и заплатени възнаграждения на вещи лица, в размер на 65 лева.
Решението подлежи на обжалване,
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Страните нямат право да
обжалват решението в частта му за разноските, на основание чл. 80, изр. второ ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: