Председател: К. К.

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1487/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 50 и чл. 49 от ЗЗД, евентуално вторият и 86 ЗЗД.

В исковата си молба, предявена пред СРС, изпратена по подсъдност в ШРС от “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : 030269049, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, срещу Община Шумен, ЕИК : 000931721, с адрес – гр. Шумен, бул. “Славянски” № 17, с посочено правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, и обща цена от 824,65 лева, от които 704,65 – главница и 120 лева мораторна лихва, ищеца сочи, че имал сключен застрахователен договор, за имуществена застраховка “Каско”, със собственик на ЛА “Рено Канго”, с ДКН : Н4171АН. Последният движейки се по ул. Софийско Шосе в гр. Шумен, попаднал в дупка и претърпял вреди, на 08.06.2007г.. За събитието бил съставен протокол за ПТП, от органите на КАТ – ПП – Шумен. Ищецът в изпълнение на договора изплатил застрахователно обезщетение на застрахования в размер на 658,65 лева, с ПН от 12.07.07г.. За определяне на застрахователното обезщетение извършил разноски – обичайни в размер на 46 лева. Считайки, че на основание чл. 213 от КЗ е встъпил в правата на увредения, срещу причинителя на вредата – Община Шумен, като собственик на пътната мрежа, претендира осъждането и да му заплати сумата от 824,65 лева – общо, от които 704,65 лева главница – изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски по определянето му, и 120 лева – лихва за забава, считано от 12.07.07г., до 10.09.2008г. – дата на завеждане на исковата молба в СРС и разноските в производството, за които представя списък.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, взема становище, както по допустимостта и основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той се основава. Сочи, че липсват доказателства за наличието на ПТП, на посочената в ИМ дата, с посоченият автомобил и че той е претърпял описаните в протокола за ПТП вреди, както и че липсва причинна връзка, между ПТП и вредите. Счита, че водача на МПС е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като не е спазил чл. 20, ал. 2 и чл. 47 от ЗДвП, като моли за намаляване на обезщетението.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца не изпраща представител, но депозира молба, в която поддържа исковете, така, както са предявени, а ответника, чрез представител, поддържа заявеното в отговора, не претендира разноски.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните за съществуването на твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение между ищеца и третото лице, както и по отношение собствеността на ответника на пътният участък. От приложеният, неоспорен като документ протокол за ПТП, съставен на 08.06.07г. от служител на ОДМВР – Шумен е видно че на посочената дата, водачът на застрахован в ищцовото дружество автомобил е претърпял ПТП, за което причина е било дупка в пътното платно. Според същият протокол, водачът на застрахованият автомобил, не е извършил нарушение на правилата за движение, и по отношение на него не е взето административно отношение /л. 16 от ГД № 27531/08г. на СРС/. Приетите заключения на САТЕ и ССЕ сочат, че размерът на причинените, при ПТП вреди, възлизат на сумата от 624 лева, като те са в причинно-следствена връзка, с произшествието и могат да се получат при движение на МПС, със скорост по ниска от ограничението и, за населено място, а мораторната лихва, върху сумата от датата на плащането, до предявяване на ИМ е 108,65 лева. Според приложение № 1, към молба от 08.10.08г. на СРС /л.43 от ГД № 27531/08г. на СРС/, ищцовото дружество е извършило разноски по определяне на застрахователното обезщетение в размер на 46 лева.

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявеният регресен иск, а именно – наличие на застрахователен договор; възникване на застрахователно събитие- покрит риск по застрахователният договор; изплащане на застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона; установяване причинителя на вредата и размера на същата; противоправно поведение на причинителя на вредата и причинна връзка между последното и вредите. Неоснователни са възраженията на ответника, за липса на доказателства, за факта на ПТП, както и това, за съпричиняване на вредата, от водача на МПС, във връзка с искането, за намаляване на обезщетението. Касателно първото следва да се отбележи, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, и като такъв се ползва с присъщата му доказателствена сила, която съдът следва да зачете, при липса на доказано оспорване, което да я разруши. Действително съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на ППС, са длъжни при избиране на скоростта за движение да съобразяват ...състоянието на пътя..., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, но според чл. 22 от същият закон, водачът на ППС, не трябва да се движи, без основателна причина с твърде ниска скорост. Както се посочи, водачът, не е извършил нарушение на правилата на движение. От друга страна наличието на дупка в пътното платно не може да се прецени като предвидимо препятствие, обратното би значело водачите да се движат със скорост създаваща предпоставки за ПТП, и винаги в нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗДвП, което в случая би нарушило основен принцип в правото, за невъзможност да се черпят права от неправомерно поведение, в случая от не поддържането на пътната настилка от ответника, в законоустановеното състояние – чл. 3 от ЗДвП – нарушаващо принципа прогласен в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП. Поради изложеното, настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за намаляване на обезщетението по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като въпреки дадените указания, не се посочиха, съответно събраха доказателства, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите.

Изложеното налага уважаване на иска с правно основание чл. 213 от КЗ, но до размер, от 670 лева – 624 лева главница и 46 лева обичайни разноски по определяне на застрахователното обезщетение, като в останалата му част, до пълният предявен размер, следва да се отхвърли, като неоснователен.

По предявеният иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД – Въпреки дадените указания, в доклада по делото, касателно доказателствената тежест в производството, не събраха доказателства, за необходимата, за уважаването му забава. Не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Дори и да може поведението на ответника, при процесното ПТП, да се квалифицира, като непозволено увреждане, то той би имал парично задължение, към пострадалият, а не към застрахователя. За суброгацията на същия, при липса на покана, от негова страна, за изпълнение, ответника, не може да се приеме за уведомен, което да определи и дата на забавата му. Липсата на посоченото уведомление /покана/, макар и да не е принципно необходимо при суброгация, предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, сама по себе си – последната не обосновава основателност, на предявения иск, с посоченото правно основание, поради липса на забава, предвид липса на изискуемост, налагайки отхвърлянето на този иск, като неоснователен, поради недоказването му.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 243,74 лева, от извършените разноски, в размер на 300 лева, представляващи – 100 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 100 лева – депозит за вещо лице.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК : 000931721, с адрес – гр. Шумен, бул. “Славянски” № 17, да заплати на “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : 030269049, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, сумата от 670 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, по щета № 87828/07г., по застрахователна полица № 120307007420/15.05.07г., в едно със законната лихва върху главницата от 670 лева, считано от 10.09.08г., до окончателното и изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : 030269049, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68 срещу Община Шумен, ЕИК : 000931721, с адрес – гр. Шумен, бул. “Славянски” № 17, иск, с правно основание чл. 213 от КЗ, в частта му, за сумата от 34,65 лева, до пълният предявен размер от 704,65 лева, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК : 030269049, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68 срещу Община Шумен, ЕИК : 000931721, с адрес – гр. Шумен, бул. “Славянски” № 17, иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски Окръжен Съд, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

На основание чл. 80 от ГПК, ответника няма право да обжалва решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: