Р Е Ш Е Н И Е

№... Т 00 151 ............,

град Шумен, 20.11.2009г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на двадесети ноември , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова гр.д. № 1181 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “ Водоснабдяване и канализация “ ООД , БУЛСТАТ 837068284 , седалище и адрес на управление : гр.*** , представлявано от С Ц Д срещу С.С.О., ЕГН ********** ***, в която посочва , че през периода 17.10.2003г. до 15.11.2006г. по партида № 634/252 , на която титуляр е ответницата , има консумирана вода в размер на 2 241,44 лева , от които 1 626,74 лева главница и 614,51 лева – мораторна лихва , за посоченият период . Консумираната вода за партидата е за недвижимият имот , находящ се в гр.*** . За дължимата сума на ответника е изпратена покана за доброволно плащане . В указаният срок ответницата не предприела действия по плащане , поради и което дружеството – доставчик , на основание чл.410 от ГПК , във връзка с §15 от ПЗР на ГПК внесло заявление за издаване на заповед за изпълнение , за което заявление , дружеството допълнително заплатило такса от 44,82 лева . Районен съд гр.Шумен по ч.гр.д.№414/2009г. издал Заповед за изпълнение , по силата на която ответницата , в срока по чл.412 ал.2 от ГПК писмено възразила за дължимото , поради и което е депозирана настоящата искова молба , с която дружеството цели за защити имуществения си интерес . Съобразно изложеното , моли да бъде постановено съдебно решение , по силата на което ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата за консумирана вода , по партида №634/252 , в размера посочен по-горе , включително и направените в заповедното производство разноски .

В хода на делото ищецът , на основание чл.214 от ГПК прави намаление на предявеният иск , като моли същият да се счита заведен общо за сумата 1 744,29 лева , от която 1 512,53 лева – главница , за периода от 16.02.2004г. до 15.11.2006г. и мораторна лихва в размер на 115,88 лева , за периода от 15.02.2006г. до 15.11.2006г. , като едновременно с това прави отказ от иска в останалата част. С протоколно определение от 20.10.2009г. съдът е допуснал соченото изменение на иска и е прекратил частично производството .

В срока по чл.131 от ГПК ответникът , чрез назначения му особен представител оспорва иска .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въз основа на депозирано от “ Водоснабдяване и канализация “ ООД гр.Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№414/2009г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №216/10.02.2009г. , по силата на която е разпоредено длъжникът С.С.О. да заплати на заявителя сумата 1 626,74 лева – за консумирана и неплатена вода по партида №634/252 , за имот находящ се в гр.*** , с лихва 614,51 лева – мораторна лихва за периода от 17.10.2003г. до 15.11.2006г. и законна лихва от 06.02.2009г. , до изплащане на вземането , както и направените по делото разноски в размер на 61,13 лева . Следва да се уточни , че във визираната заповед за незабавно изпълнение е посочено , че присъдената сума е за консумирана вода в имот , находящ се в гр.*** . В заявлението и приложената към него Справка – извлечението от счетоводните книги , изрично е посочено , че имотът е в гр.*** , т.е. налице е несъответствие , но доколкото е уточнена партидата на титуляра , намира , че се касае за техническа грешка и следва да се приеме , че настоящият иск касае консумираната вода за имота посочен от ищеца .В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

Съдът приема за доказано , че ответникът е потребител на на ВиК услуги , начинът на възникване на договорни отношения между оператора на В и К услуги и потребителите на вода е уреден основно в Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана по-долу за краткост Наредбата ) . Според чл.8 от посочената наредба получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия , каквито в настоящият случай има изготвени и приети съгласно изискванията на закона . От изложеното се налага изводът , че между страните съществуват валидни облигационни отношения , по силата на които ответникът е задължен да заплаща на ищеца стойността на изразходваната вода .

Ответникът заявява , че вземанията на ищеца са погасени по давност . Съдът като съобрази , че по отношение на присъдената главница за консумирана топлоенергия следва да се приложи давността по чл.110 ЗЗД и течението и е прекъснато с депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК , а именно на 06.02.2009г. , съдът намира , че задължението е погасено за периода 11.2003г. до 01.2004г. , а по отношение на присъдената мораторна лихва периода за който задължението за заплащането и е погасено по давност съобразно чл.111 ал.1 б.”в” ЗЗД е 11.2003г. до 01.2006г. , за които периоди ищецът е направил отказ от предявения иск , т.е. съдът не дължи произнасяне . В останалата част възражението за погасяване по давност на главното и акцесорното вземане се явява неоснователно .

Следващото възражение на ответника е , че задължението за заплащане на консумираната вода не срочно , поради което счита , че длъжникът изпада в забава при наличието на предпоставките по чл.84 ал.2 от ЗЗД или след покана . В този смисъл счита , че кредиторът не е връчил надлежно покана за изпълнение , следователно не е дължимо и обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД . Съдът намира за неоснователно възражението , като в тази насока възприема изцяло доводите на ищеца , а именно , че в чл.31 ал.2 от Общите условия , които са част от договора за „ВиК” услуги е фиксиран срок за заплащане на същите – в 30 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура . Предвид горното и като взе предвид , че ищецът е изпълнил задължението по чл.31 ал.1 от Общите условия , ежемесечно да издава фактури , намира , че ответникът изпада в забава след настъпването на определения срок . В този смисъл съдът намира , че ищецът правилно е възприел началната дата , от която потребителят е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл.86 ал1 от ЗЗД .

Независимо от горното съдът намира , че ответникът дължи на ищеца 1/3 част от процесните суми по следните съображения . От представеният по делото нотариален акт №32 , том ІХ , рег.№15654 , дело №1293/2006г. на Нотариус рег.№024 на НК , с район на действие ШРС е видно , че през 2006г. имотът , за който са присъдени сумите , находящ се в гр.Шумен , ул.”Съединение” №45 , вх.Г , ап.89 е продаден на Р С Г. В тази сделка заедно с ответника , в качеството на продавачи са участвали и лицата Г С. Г и С М Г , за които съдът приема , че са били съсобственици на имота . От факта , че в н.а. не са посочени изрично дяловете на тримата съсобственици , следва изводът , че квотите са били равни . При това положение и като взе предвид , че за задълженията за заплащане на консумативите , което представлява тежест върху имота , съсобствениците не отговарят солидарно (с изключение за имот , който е СИО и разходите са за задоволяване на нуждите на семейството , какъвто не е настоящият случай ) , напротив , всеки отговаря до размера на дела си , следователно задължението на ищеца е за обща сума от 542,81 лева , от които 504,18 лева – главница за периода от 16.02.2004г. до 15.11.2006г. и 38,63 лева – мораторна лихва от 15.02.2006г. до 15.11.2006г.

Относно присъдените по ч.търг.д.№414/2009г. по описа на ШРС разноски , съдът намира , че на първо място същите следва да бъдат редуцирани съобразно намалената претенция за главница и лихва , а именно до размер от 32,57 лева , като от последната сума ответникът дължи 1/3 част , или 10,86 лева .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски , включително и заплатеното възнаграждение на особения представител , съразмерно на уважената част от иска в размер на 99,81 лева .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “ Водоснабдяване и канализация “ ООД , БУЛСТАТ 837068284 , седалище и адрес на управление : гр.*** , представлявано от С ЦД , че С.С.О., ЕГН ********** *** му дължи общо сумата от 553,67 ( петстотин петдесет и три лева и шестдесет и седем ст.) лева , от които 504,18 лева – главница , представляваща консумирана вода по партида №634/252 в имот находящ се в гр.*** , за периода от 16.02.2004г. до 15.11.2006г. , 38,63 лева – мораторна лихва за периода от 15.02.2006г. до 15.11.2006г. и 10,86 лева – деловодни разноски , за които има издадена Заповед №216/10.02.2009г. , по ч.търг.д.№414/2009г. по описа на ШРС .

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част , за разликата от 553,67 лева до пълния предявен размер от 2302,57 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА С.С.О., ЕГН ********** да заплати на “ Водоснабдяване и канализация “ ООД , БУЛСТАТ 837068284 , сумата 99,81 (деветдесет и девет лева и осемдесет и една ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: