Р Е Ш Е Н И Е

№ Т 00- 135

гр. Шумен, 04.11.2009 г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на шести октомври , през две хиляди и девета година, в състав :

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 1184 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.232 ал.2 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Община Шумен , БУЛСТАТ 000931721 , представлявана от К Б К - Кмет срещу ЕТ”***” , БУЛСТАТ 127062543 , седалище и адрес на управление : гр.*** представлявано от Н Г Б, ЕГН-********** , в която е посочено , че между него и ответника е сключен Договор за наем за общински недвижим имот рег.№25-01-796/28.06.2004г. По силата на посочения договор на ответника е предоставен за ползване терен в кв.643А , по плана за регулация на гр.*** , като общата ползвана от наемателя площ възлиза на 500 кв.м. Договора е сключен за срок от три години , считано от 01.07.2004г. , при първоначална наемна цена в размер на 115 лева , без включен ДДС . Дължимият месечен наем е актуализиран със сключения между страните Анекс , като считано от 01.02.2005г. наемателя се задължава да заплаща месечен наем от 119,60 , без ДДС . Ответникът бил нередовен в задължението си да заплаща наемната цена и е изявил желание договора да бъде перкратен , считано от 13.01.2006г. С анекс №15-01-525/28.06.2006г. договора за наем е прекратен , като ответника се е задължил да заплати неиздължените наемни вноски с ДДС и лихви , до 01.07.2006г. , но до настоящия момент не били постъпили плащания по договора . Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 088лева , представляваща наемна цена , за периода от 11.03.2005г. до 11.12.2005г. , ДДС върху горната сума в размер на 217,64 лева , сумата от 548,93 лева – законна лихва за забава за същия период , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба , както и направените деловодни разноски .

В първото съдебно заседание ищецът , на основание 214 ал.1 от ГПК прави намаление на исковете . Същият заявява , че ответникът е изплатил доброволно част от процесните суми , поради което моли искът да се счита заведен за сумата от 478,40 лева – наем за периода от 11.09.2005г. до 11.12.2005г. , ДДС за същия период в размер на 95,68 лева и обезщетение по чл.86 от ЗЗД за визирания период в размер на 343,66 лева . Съдът е допуснал с протоколно определение от 06.10.2009г. , постановено в открито съдебно заседание соченото намаление на иска , като е прекратил производството в останалата част .

Ответникът в срока за отговор по чл.131 от ГПК не взема становище по иска . След изтичането му депозира молба в която заявява , че е платил част от дължимите суми .

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по съществото на правния спор.

След като се запозна със събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: Не е спорно между страните и се установява от представения и приет като доказателство Договор за отдаване под наем на недвижим общински имот рег.№25-01-269/28.06.2004г. , че между страните , считано от 01.07.2004г. е възникнало валидно облигационно правоотношение , по силата на което ищецът , в качеството на наемодател се е задължил да предостави на ответника , като наемател , за временно и възмездно ползване , собствения си недвижим имот , представляващ Терен в кв.643а (бившето ТКЗС) по плана на гр.*** , с площ от 500 кв.м. Съгласно т.1 , раздел V от договора , същият е има срок на действие – три години , считано от 01.07.2004г. , като наемателят се е задължил за заплаща месечна наемна цена от 115 лева , платим до 10- то число на месеца , чрез платежно нареждане по банкова сметка на наемодателя или в брой , в касата на Общината . С анекс от 01.02.2005г. страните са изразили общата си воля за промяна на наемната цена , която считано от 01.02.2005г. е в определена в размер на 119,60 лева . Следва да се посочи , че ищецът заявява , че претенцията му , относно дължимата главница обхваща периода 11.08.2005г. до 11.12.2005г. , които дати представляват падежа на задължението за заплащане на наем за съответния месец , но по същество не са началната ,съответно крайната дата , за които се дължи наемна вноска . В този смисъл съдът възприема , че периодът за който се претендират наемни вноски е 01.09.2005г. до 30.12.2005г. , т.е. четири наемни вноски по 119,60 лева . Като взе предвид , че ответникът не е представил доказателства , че до датата на постановяване на решението ги е заплатил , намира , че искът по чл.232 ал.2 от ЗЗД , се явява изцяло основателен за предявения размер от 478,40 лева . Съобразно горното и разпоредбите на чл.1 , чл.6 , чл.9 , чл.28 и чл.29 ал.1 т.3 от ЗДДС (отм. ДВ бр.63/04.08.2006г) , съдът намира , че претенцията за заплащане на ДДС върху дължимите суми за наем в общ размер на 95,68 лева , се явява изцяло основателна .

Предвид посоченото по-горе , а именно , че страните , във визирания по-горе договор за наем са предвидили , че наемната вноска следва да се заплаща до 10-то число на текущия месец , намира , че ответникът изпада в забава след посочения момент . При това положение , върху непогасеното задължение за м.09.2005г. е дължимо обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД , за периода от 10.09.2005г. до датата на подаване на исковата молба – 01.04.2009г. , което е в размер на 59,03 лева , за месец 10.2005г. , законната лихва , изчислена на същия принцип е в размер на 57,83 лева , за месец 11.2005г. , в размер на 56,59 лева , за периода от 10.11.2005г. до 01.04.2009г. и за м.12.2005г. – 55,39 лева , или общо 228,84 лева , в какъвто размер се явява основателен искът . За разликата , до пълния предявен размер от 343,66 лева , същият подлежи на отхвърляне .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски , съразмерно на уважените искове , в размер на 64,91 лева .

Съдът констатира , че при завеждане на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 74,20 лева . Съгласно чл.72 ал.1 от ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск , която според т.1 от Тарифата за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 4% върху цената на иска , но не по малко от 50 лева . В настоящия случай по всеки от двата предявени иска е следвало да бъде внесена ДТ по 50 лева , или общо 100 лева , т.е. съдът е пропуснал да събере дължимият остатък от 25,80 лева . Предвид посоченото и с оглед изхода от делото , за посочената разлика ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на ШРС .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ”***” , БУЛСТАТ 127062543 , седалище и адрес на управление : гр.***, представлявано от Н Г Б , ЕГН-********** *** , БУЛСТАТ 000931721 , представлявана от К БК - Кмет , сумата от 574,08 (петстотин седемдесет и четири лева и осем ст.) лева , от която 478,40 лева - наемни вноски за общински имот , по Договор за отдаване под наем на недвижим общински имот рег.№25-01-269/28.06.2004г., за периода от 01.09.2005г. до 30.12.2005г. и 95,68 лева – ДДС върху наемните вноски , за същия период , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2009г. , до окончателното и изплащане .

ОСЪЖДА ЕТ”***” , с посочените данни , да заплати на Община *** , сумата от 228,84 (двеста двадесет и осем лева и осемдесет и четири ст.) лева – обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , върху посочената главница , считано от датата на изискуемост на съответните наемни вноски – 10-то число на текущия месец, до завеждане на исковата молба – 01.04.2009г.

ОСЪЖДА ЕТ”***” ,с посочените данни , да заплати на Община *** , сумата 64,91 (шестдесет и четири лева и деветдесет и една ст.) лева – извършени деловодни разноски , съразмерно на уважената част от исковете .

ОСЪЖДА ЕТ”***” , с посочените данни , да заплати по сметка на ШРС сумата 25,80 (двадесет и пет лева и осемдесет ст.) лева – остатъка от дължимата държавна такса за водене на делото .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :