Председател: Йордан Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1199/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, включващ обективно съединени искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и от Кодекса на труда.

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от М.Е.Б., ЕГН-**********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.128, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и 3 от КТ. Моли да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от шест месеца по реда на чл.225, ал.1 от КТ, за шест месеца сумата от 3517.80 лв., ведно със законната лихва. Моли ответника да бъде осъден да заплати и дължимо трудово възнаграждение за времето от 01.12.2008 г. до 04.02.2009 г. в размер на 511.20 лв., както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Сочи, че е била уволнена неправомерно, като работодателят не е спазил изискуемата по закон процедура, както и че самото уволнение е неоснователно. Твърди от една страна, че не е запознавана със заповедта за уволнение, същата не и е била връчена, а тя узнала за нея впоследствие и че същата е подписана от двама свидетели, които се подписали, че ищцата е отказвала да получи заповедта. Твърди, че в нарушение на закона заповедта за уволнение не съдържа дата, от която е извършен уволнението. Сочи, че не е извършен претендираното от работодателят нарушение. Основава твърдението си със друга заповед на работодателят по силата на която не се извършва задължителен щатен преглед на МПС управлявани от управители на ООД-та разположени на територията на “Мадара” АД, а изнасянето на стоманата за ресори, поради което на ищцата е наложено наказанието дисциплинарно уволнение е станало от Управителя на “Мадара- Ресори” ООД, което е дъщерно дружество на “Мадара” АД Твърди, че по разпореждане на работодателят пазачите не са покривали с денонощна охрана пост №4, откъдето се твърди, че са изчезнали процесните материали. Отделно от това за част от периода посочен като време на извършване на нарушението ищцата а била в болнични, а за друга част от времето е имало официални празници – неработни дни Твърди, че за работодателят от деянието няма настъпило увреждане, тъй като материалите са били открити и върнато и поради това няма нарушение на чл.187, т.9 от КТ. Намира, че поради невписването в заповедта за уволнение на това какви норми са били нарушени с деянието не може да се приеме, че има нарушаване на чл.187, т.10 от КТ. Намира, че наложеното наказание е прекомерно, тъй като това е първата дисциплинарна простъпка на ищцата. Твърди, че заповедта е немотивирана и това я прави незаконосъобразна. Твърди, че ответника не е изплатил и следващите се на ищцата трудови възнаграждения за периода от декември 2008 г. до 4 февруари 2009 г. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените обезщетения. Моли при оспорване на иска да бъде назначена ССЕ, която да даде заключение за размера на дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.12.2008 г. до 04.02.2009 г., както и за размера на обезщетението по реда на чл.225, ал.1 от КТ за времето през което ищцата е останала без работа, но а не повече от шест месеца.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че искът е неоснователен. Твърди се, че ищцата е била уволнена правомерно и че са спазени всички изисквания във връзка с процедурата по уволнение. Сочи, че на 04.02.2009 г. заповедта за уволнение е била връчена лично на ищцата в присъствието на две свидетелки, които са констатирали направения от ищцата отказ да получи заповедта. Твърди, че заповедта за облекчен режим за преминаване през пропускателните пунктове на предприятието не е издадена от компетентно лице, а от и.д. Изпълнителен директор. Намира, че дори да се приложи тази заповед, то тя не предвижда възможност за безпрепятствено преминаване на МПС-та управлявани от Управители на ООД-та, а заповедта по-специално не важи за Управителя на ООД “Мадара- ресори”. Сочи, че на ищцата са били изплатени и всички следващи и се трудови възнаграждения. Намира отправените претенции за връщане на удържани суми за очила с диоптър в размер на 72 лв. за неоснователно. Моли да бъде назначена ССЕ, която да даде отговор за размера на дължимото от ищцата на работодателят обезщетение по реда на чл.221, ал.2 от КТ. Моли да бъдат допуснати 4-ма свидетели за установяване на твърдените от ищеца факти.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата си молба. По реда на чл.214, ал.1 от ГПК е направено увеличение на петитума на исковете по чл.344, ал.1, т.3 от КТ на 3525.60 лв., а по иска по чл.128, т.2 от КТ на 880.10 лв. Ответникът оспорва съединените искове. Сочи, че процедурата по уволнението е спазена, както и че са изпълнени всички изисквания на закона, твърди, че исковата молба е неоснователна недоказана.

Така депозираната искова молба се явява основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Ищцата в производството е работила по трудов договор при ответното дружество на длъжност “Началник служба Охрана” . На 29.01.2009 г. от страна на служител в дружеството била констатирана липса на около 1500 кг. ресорна стомана 50 ХГ-65х10. При извършено вътрешно разследване се установило, че Ц. Ц. – Управител на “Мадара - ресори” ООД – дъщерно на дружеството ответник е изнесъл посочената стомана на няколко пъти с автомобил “Форд транзит” (пикап). При проверка на територията, където “Мадара - ресори” ООД осъществява дейността си било открито част от липсващото количество ресорна стомана и при проведен разговор Ц. Ц. посочил, че той е получил стоманата, но нямал придружителен документ (л.43 по делото). От представения по делото инвентаризационен опис (л.44-л.45) се установява, че общата стойност на установената липса е 77.39 лв. Въз основа на така констатираните липси на ищцата в качеството на Началник на охраната на 30.01.2009 г. били поискани обяснения, която тя дала (л.12) на същата дата. Впоследствие и било наложено наказание дисциплинарно уволнение, обективирано в Заповед №12/03.02.2009 г. Заповедта била връчена на 04.02.2009 г., но ищцата отказала да я подпише, като тя била приподписана от двама свидетели на отказа. Така описаната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от всички събрани в производството доказателства – представените писмени такива, разпитаните по делото свидетели. Назначената по делото ССЕ установява, че дължимото обезщетение на ищцата по реда на чл.225, ал.1 от КТ е в размер на 3525.60 лв. за шестмесечен период. Сочи се, че от трудовото възнаграждение на ищцата е удържана сумата от 587.60 лв.

С оглед на приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи. В съдебния процес за оспорване законността за уволнението доказателствената тежест е винаги върху ответника - работодател. Към това разбиране се придържа изцяло установената у нас практика – Р №577/1998-ІІІ ГО, Р №344-99-ІІІ ГО, Р №607/1999 г. на ІІ ГО, Р №1/2000 г. – ІІІ ГО и др. В настоящото производство ответника не доказа законността на проведеното уволнение.

Неоснователни са възраженията на ищцовата страна, че не е спазена процедурата за уволнение, тъй като на ищцата са поискани обяснения, както е изискуемо по закон, а освен това при връчване на заповедта същата е отказала да я подпише, обстоятелство, което е документирано с подписите на двама свидетели, което е пак свързано с предвидената законова процедура. Не се споделят и изводите, че в заповедта липсват реквизити ли че посоченото в текста и основание по чл.187, т.10 от КТ е неправилно упоменато, тъй като деянието не може да се субсумира в тази хипотеза. Поради изложеното съдът намира, че от процедурна гледна точка уволнението е правилно проведено.

Уволнението обаче е наложено неоснователно. Според теорията при дисциплинарно уволнение преценката за тежестта на наложеното наказание не може да бъде произволна. Тя е въпрос на приложение на закона и затова подлежи на съдебен контрол. –“Трудов договор”, второ издание, проф. Кругер Милованов – стр.380. Към това мнение се придържа и практиката - Р №608/1994 г. на ІІІ ГО на ВКС. Мотивационната част на Заповедта за уволнение съдържа в себе си твърдение, че с бездействието си ищцата е допуснала разпиляване на имущество на Дружеството, като е нарушила изрично издадени заповеди на работодателя регламентиращи организацията на охранителната дейност. От една страна заповедта не е достатъчно обективна и ясна, за да се направи преценка за самото деяние. Това е не само във връзка с факта, че работодателят е посочил един много разтеглив период от време, макар че съдът приема, че в настоящия случай по-конкретно посочване на това действие не е възможно, а също и не е било необходимо, тъй като в посочения период която и да е дата да е било извършено деянието, с оглед факта, че нарушението е било открито на 30.01.2009 г. са били спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ. Но и че акта на нарушение е описан като бездействие, с което е описано, че е допуснато разпиляване на имущество на дружеството. Това бездействие не е описано като някое от примерно описаните бездействия по чл.187 от КТ – в т. от 1 до 9 (напр.т.1, 3, 5, 7 и т.н.), а се субсумира в текста на чл.187, т.10 от КТ. Действително този текст има за цел да санкционира всяко едно поведение, което може да ощети работодателя при изпълнение на неговата дейност, но в настоящия случай липсата на по-добра регламентация на служебните задължения на охранителното звено и по-специално на неговия началник, липсата на конкретизация по отношение на фактическите характеристики на деянието на ищцата, както и липсата на конкретен коментар в заповедта защо за това деяние се налага най-тежкото дисциплинарно наказание оставя съмнение за престараване на работодателя при упражняване на неговите законно признати права. Освен това в заповедта не се сочи кои конкретни разпоредби от вътрешните правила установени от работодателя са нарушени. Ако съдът приемеше, че има наистина извършено нарушение пак би останало съмнение за това, доколко тежко е нарушението, което явно е извършено неумишлено, а по-скоро непредпазливо, при условията на професионална непредпазливост, за да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание.

Съдът обаче намира, че не е налице каквото и да е дисциплинарно нарушение от страна на ищцата. От една страна ищцата по длъжностна характеристика (л.19) е имала задължение да следи за недопускане на кражби, злоупотреби и разхищения на материали, машини и сграден фонд, от друга обаче се установява, че работодателят е издал Заповед №29/25.01.2007 г. (л.21), по силата на която задължителната проверка по отношение на МПС-та които напускат територията на дружеството не се отнася за собственика, Изпълнителния директор и всички Управители на ООД-та. Както се установява от данните по делото и не беше оспорено от ответната страна частите изнесени от двора на дружеството са открити в двора на “Мадара – ресори” ООД и са били превозени от най-вероятно от Управителя на дъщерното дружество. Същевременно твърденията на ответното дружество, че посочената заповед е нелегитимна, тъй като не е издадена от Изпълнителния директор, а от лице временно изпълнявало длъжността са неоснователни. Не се установи и тази заповед да е била отменяна и като такава същата е действала към момента на нарушението. Тези обстоятелства не могат да доведат до обоснованото заключение, че е налице вина у ищцата за извършване на деянието и че същата е бездействала при упражняване на своите служебни задължения.

С оглед изложеното дотук съдът намира, че не е спазена процедурата въведена в КТ при хипотезата на чл.330, ал.1, т.6 във вр. с чл.187, т.10 от КТ. Поради това исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ се явяват основателни.

Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за присъждане на обезщетение, който се явява евентуален по отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, се явява основателен и доказан. Съгласно приетата по делото допълнителна ССЕ е установено, че като обезщетение по чл.225 от КТ се дължи сума в размер на 3525,60 лв.

Следва да се присъдят и претендираните суми в размер на 880,10 лв., представляващи начислени суми за м. февруари – 4 дни, заедно с обезщетение за неползван годишен отпуск, без законовите удръжки върху тези суми в размер на 72 лв., както и суми удържани от работодателя – 72 лв. за работно облекло и 587.60 лв. едно брутно трудово възнаграждение.

С оглед на всичко изложено дотук съдът счете, че следва да бъдат уважени и всички предявени обективно съединени искове, като уволнението на ищцата бъде признато за незаконно и бъде отменено. Същата бъде възстановена на предишната си работа. А ответникът бъде осъден да заплати обезщетение по смисъла на чл.225 от КТ за времето, за което същия е останал без работа, но не повече от 6 месеца, общо 3525,60 лв., както и сумата от 880.10 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС – 321,02 лв., от които 50 лева по назначената експертиза, 40 лева по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, 40 лева по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, 141.02 лв. по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ и 50 лв. по иска за задържани от ответника суми – 880.10 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в производството разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА уволнението на М.Е.Б., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес гр. Ш*, адв. И. К. от ШАК, извършено със Заповед №12/03.02.2009 г. на Изпълнителния директор на “Мадара” АД, гр. Шумен, ЕИК-837067008, гр. Шумен, кв. Индустриален, бул. “Мадара” №1, представлявано от Е. С. М. и В. С. С. на основание чл.330, ал.2, т. 6 от КТ, НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА М.Е.Б., ЕГН-********** на предишната заемана от нея длъжност "Началник служба Охрана" в “Мадара” АД, гр. Шумен.

ОСЪЖДА “Мадара” АД, гр. Шумен, да заплати на М.Е.Б., ЕГН-**********сумата от 3525,60 лв. (три хиляди двеста петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.04.2009 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА “Мадара” АД, гр. Шумен, да заплати на М.Е.Б., ЕГН-**********сумата от 880,10 лв. (осемстотин и осемдесет лева и десет стотинки), представляващи начислени суми за м. февруари – 4 дни, заедно с обезщетение за неползван годишен отпуск, без законовите удръжки върху тези суми в размер на 72 лв., както и суми удържани от работодателя – 72 лв. за работно облекло и 587.60 лв. едно брутно трудово възнаграждение., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.04.2009 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА “Мадара” АД, гр. Шумен да заплати на М.Е.Б., ЕГН-********** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА “Мадара” АД, гр. Шумен да заплати по сметка на Районен съд - гр. Шумен, сумата от 321,02 лв. (триста двадесет и един лева и две стотинки), представляваща направени по делото разноски.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените суми за възнаграждения и обезщетения за работа.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: