Р Е
Ш Е Н
И Е
№_518
03.09.2009
г.; гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на тридесет и първи август 2009 година
В публично заседание в
следния състав:
***
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1201/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и 86 от ЗЗД.
В ШРС е депозирана искова
молба от пълномощник на Т.А.Г., ЕГН : **********; А.Д.Г., ЕГН : **********,***
и Т.Н.Д., ЕГН : **********,***, срещу Прокуратура на Република България – гр.
София, бул. Витоша № 2, с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ.
Ищците сочат, че срещу тях
било водено Дознание № 300/06г. по описа на ОДП – Шумен, за престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 2 и 5 във вр. с чл. 209 от НК. ШРП внесла в ШРС обвинителен акт
срещу тях, като била постановена присъда, по НОХД № 1353/06г., с която били
признати за невинни. С решение на ШОС № 217/08.11.07г. по ВНОХД № 463/07г., тя
била потвърдена. Обвинението в престъпление довело до продължило повече от година
притеснение и стрес, от възможността да им бъде наложено тежко наказание, а и
бил накърнен авторитетът им, тъй като станало известно на техни близки и
познати. Поради това претендират
осъждане на ответника, да им заплати сумата от 30000 лева, представляваща –
10000 лева неимуществени вреди, в едно със законната лихва, считано от влизане
на решението в сила /08.11.07г./, до окончателното плащане, както и разноските
в производството.
В срока за отговор на ИМ,
ответника, редовно уведомен, не подава отговор. Такъв постъпва от прокурор при
ШРП и предвид разпоредбите на чл. 10 от ЗОДОВ и т. 5, изр. 2 от ТР № 3/04г. на
ВКС, ОСГК, настоящият състав го приема, за редовен. В същият се взема
становище, по основателността на иска.
В съдебно заседание,
страните, редовно призовани, ищеца поддържа исковете така както са предявени, а
ответника не изпраща представител. Този на ШРП, счита исковете за неоснователни
и иска отхвърлянето им.
Страните не представят
списък на разноските, съобразно чл. 80 ГПК.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
частично основателна, по следните
съображения :
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се доказва от приложеното
НОХД № 1353/06г. на ШРС, съдържащо ВНОХД № 463/07г. на ШОС и Дознание № 400/06г.
на РПУ - Шумен, че ищците са били привлечени като обвиняеми за престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, като с присъда № 1024/03.07.07г., по НОХД № 1353/06г. на ШРС, са признати
за невиновни, по повдигнатите им обвинения и оправдани, а в последствие, с Решение
№ 217/08.11.07г., по споменатото ВНОХД, присъдата е потвърдена. Разпитаните по
делото двама свидетели, на чиито показания, съобразно разпоредбата на чл. 172
от ГПК, съдът намира основание да не даде вяра, предвид явната им
заинтересованост, в полза на ищците, предвид родствената връзка на единият –
баща, и дългогодишното приятелство на втория, с тримата ищци, сочат, че повдигнатото
обвинение разстроило изключително много, както самите ищци, така и семействата
им. Тримата били неспокойни и изнервени, затворени и неконтактни, като
отбягвали разговори и контакти с най-близкото си обкръжение, роднини и приятели.
Ищецът Д. страдал от хронично заболяване, и по време на воденото наказателно
производство състоянието му се влошило, а ищецът Г., еднократно повишил
кръвното си налягане. Последният споделял желание за самоубийство, пред св.
Методиев. Въпреки посочената заинтересованост и на двамата свидетели
показанията им установяват разстройство на психиката на ищците, след повдигане
на обвинението, без да можаха да посочат негови външни проявни форми.
Не се събраха доказателства за уронен авторитет на
ищците, поради повдигнатото обвинение, станало известно на “редица техни близки
и познати”, както се твърди в ИМ, напротив, свидетелите установиха, че дори
родителите и най-близките им приятели, не са знаели, за какво е обвинението,
нито каквото и да било за воденото наказателно производство.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните правни изводи :
За ангажиране обективната отговорност, за вреди от дейност
на правозащитни органи, е необходимо да са на лице следните предпоставки –
деяние – противоправно действие или бездействие, вреда, наличие на причинна
връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от повдигнато
обвинение, за което лицето е оправдано. Приетото за установено от фактическа
страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска установен, по
основание. Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата на
определянето размера, на обезщетението, за неимуществени вреди, съдът намира,
искания размер от по 10000 лева, за всеки ищец, не съответен, както на вътрешните
им преживявания, така и на краткият период, през които са се проявявали – 21.08.06г.
– 08.11.07г., съответно повдигане на обвинение, влязло в сила окончателно
решение, с което е потвърдена оправдателна присъда от 03.07.07г.. Обезщетението
в тази му част определя на сумата от по 2000 лева, за всеки от ищците,
намирайки този размер съответен на негативни преживявания, които могат да бъдат
предизвикани от повдигане на несправедливо обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
от една до осем години. Следва да се отбележи, че по отношение на ищците при
водене на наказателното производство не е вземана мярка за неотклонение.
Изложеното налага
уважаване на предявените искове в размер на 2000 лева, всеки, като на основание
чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД следва да се присъди и законната
лихва, считано от датата на увреждането – 08.11.07г., до окончателното
изплащане на сумата.
В останалата част, до пълният предявен размер от по 10000
лева, същите следва да бъдат отхвърлени
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да
заплати на ищците сумата от 166 лева – разноски съразмерно уважената част от
исковете.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република
България – гр. София, бул. Витоша № 2, да заплати на Т.А.Г., ЕГН : **********; А.Д.Г.,
ЕГН : **********,*** и Т.Н.Д., ЕГН : **********,***, обезщетение за вреди от
дейност на правозащитен орган, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, в
размер на 2000 лева(две хиляд лева) – неимуществени вреди, на
всеки от тях, в едно със законната лихва, върху главниците от по 2000 лева,
считано от 08.11.2007г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете, в останалата им част, до пълният предявен
размер, от 10000 лева, за всеки, като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България – гр. София, бул.
Витоша № 2, да заплати на Т.А.Г., ЕГН : **********; А.Д.Г., ЕГН : **********,***
и Т.Н.Д., ЕГН : **********,***, сумата от 166 лева(сто
шестдесет и шест лева) –разноски в производството
на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Шуменски Окръжен Съд, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
Страните нямат право да обжалват решението, в частта за
разноските, на основание чл. 80 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: