Председател: Йордан Д.

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №1204/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск, включващ обективно съединени претенции с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от “***” АД, гр. ***, ЕИК-127029529, представлявано от Изпълнителния директор И И И, ЕГН-********** против “***” ЕООД, гр. ***, БУЛСТАТ-127505469, представлявано от Управителя А Д А, ЕГН-********** по обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД. Излага, че с Договори за наем от 02.01.2002 г. и от 01.07.2004 г. ищцовото дружество предоставило на ответника под наем офис от 13.00 кв. м. с месечен наем от 72 лв. и офис №2 – 30.00 кв. м. с месечен наем от 156.00 лв. намиращи се на втори етаж в сграда на пл. “***. Месечният наем бил 228 лв., не по-късно от 10 число на съответния месец. Излага, че наемателят системно не изпълнявал задълженията си по договора. За това с уведомление изх. №6/29.01.2008 г. наемателят е бил поканен да заплати задължението си, но въпреки това не е последвало плащане на наема и консумативите. На 12.03.2009 г. на ответното дружество била връчена покана, включваща уведомление за прекратяване на договора за наем на основание чл.4, ал.1, т.3 от същия. Към момента имало множество незаплатени задължения. Ищеца моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 6100.75 лв., от които 4199.65 лв., представляващи наем за периода от септември 2007 г. до 17.03.2009 г. отразени във фактури №№488, 497, 438, 504, 519, 593, 637, 980, 1017, 823, 860, 868, консумативи в размер на 989.10 лв., както и неустойка в размер на 912 лв., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите в производството суми, както и разноските по делото.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че иска е неоснователен. Не оспорва, че между страните е имало сключен договор за наем, но твърди, че с изтичане на една година след сключването на договора му била поискана по-висока наемна цена и поради това той прекратил договора и напуснал обекта. Твърди, че представените по делото фактури не са подписани от лице, което може да представлява дружеството ответник.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

В открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца поддържа така депозираната искова молба. Ответника не изпраща представител и не заема становище.

Съдът намира иска за основателен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Между страните на 02.01.2002 г. бил сключен договор за наем на собствено на ищеца помещение, представляващо помещение с площ от 13 кв. м., намиращо се на втори етаж в сграда в гр. Шумен, пл. “***, по силата на който ищеца в качеството си на наемодател го отдавал на ответника в качеството му на наемател. По-късно на 01.07.2004 г. между страните бил сключен друг договор за наем, но за друго помещение от 30 кв. м. намиращ се в същата сграда и на същия етаж. Договорените суми за наемни плащания били съответно 72 лв. и 156 лв. месечно. И в двата договора има клауза по силата на която се определя, че договора се сключва за срок от година, но ако ползването на имота продължи след изтичането му се счита продължен за неопределено време. С оглед на представеното по делото заключение по депозираната ССЕ се установява, че става въпрос за незаплатен наем за периода от август 2007 г. до март 2009 г. с обща стойност от 4332 лв., отразени във фактури на ищцовото дружество №488/29.09.2007 г., №497/29.10.2007 г., №438/28.11.2007 г., №504/28.12.2007 г., №519/29.01.2008 г., №593/30.06.2008 г., №637/26.09.2008 г., №980/29.12.2008 г. и №1017/12.03.2009 г. За посочения период незаплатените от ответника консумативи са в размер на 995.10 лв., отразени във фактури №823/29.12.2008 г., №860/26.02.2009 г. и №868/17.03.2009 г. По задължението за неустойка се дължи сумата от 912 лв. В мотивите на ССЕ е посочено изрично, че сумата от 4106.84 лв. представляваща издадени и неразплатени фактури до 31.12.2008 г. е потвърдена от ответника съгласно писмо за потвърждаване на салдата и задължения съгласно Закона за счетоводството.

Съдът намира, че от страна на ищцовото дружество се доказа, че между страните е имало валидни наемни правоотношения по отношение на посочените по-горе две помещения. Съобразно клаузите на договора след изтичане на година от сключването на договорите за наем съответно 02.01.2002 г. и 01.07.2004 г. договорите са станали безсрочни. Съдът приема това, тъй като ответната страна не доказа, че е престанала д ползва наемните помещения една година след сключването на договорите, въпреки, че в писмения отговор е направено подобно твърдение. Това от една страна, поради обстоятелството, че в счетоводството на ищцовото дружество е налице документ, който признава задълженията на ответника за посочените договори за наем. По този начин съдът прави обоснованото предположение ,че след изтичане на посочения годишен срок в договорите наемните помещения са били ползвани и поради това договорите са продължени за неопределен срок. Съобразно клаузите на договорите -§V, чл.14, ал.1 пък прекратяването би следвало да стане със взаимно съгласие между страните изразено в писмена форма. Доказателства в тази насока не бяха представени. Остава само голото твърдение, че ответното дружество самоволно е напуснало процесните помещения и то явно след 31.12.2008 г., което от своя страна не представлява правно валидно съобразно изразената от страните в договора воля, прекратяване на договорното отношение между тях. Доколкото такова няма следва да се приеме, че договора продължава все още да е в сила и задълженията на страните по тези договори стоят. Съгласно §ІV, чл.4 от Договорите наемателят дължи неустойка в размер на четири месечни вноски при последователно неплащане на две наемни вноски.

С оглед на изложеното съдът приема, че искът да бъде осъден да заплати суми за наем за периода от август 2007 г. до март 2009 г. за наем на помещения от 16 кв.м. и 30 кв.м. намиращи се на втори етаж в сграда в гр. *** за основателен в претендирания размер от 4199,65 лв., отразени във фактури №488/29.09.2007 г., №497/29.10.2007 г., №438/28.11.2007 г., №504/28.12.2007 г., №519/29.01.2008 г., №593/30.06.2008 г., №637/26.09.2008 г., №980/29.12.2008 г. и №1017/12.03.2009 г. Основателна е и претенцията за заплащане на консумативи за посочения период в размер на 989,10 лв. Основателен е и искът с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 912 лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати и направените в производството разноски от страна на ищцовото дружество в общ размер на 942,99 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “***” ЕООД, гр. ***1, БУЛСТАТ-127505469, представлявано от Управителя А Д А, ЕГН-********** да заплати на “***” АД, гр. ***, ЕИК-127029529, представлявано от Изпълнителния директор ИИ И, ЕГН-********** сумата от 6100.75 лв. (шест хиляди и сто лева и седемдесет и пет стотинки), от които 4199,65 лв. (четири хиляди сто деветдесет девет лева и шестдесет и пет стотинки) представляващи дължими, но незаплатени наемни вноски наемни вноски за наем на помещения от 16 кв.м. и 30 кв.м. намиращи се на втори етаж в сграда в гр. ***, по договори от за наем съответно 02.01.2002 г. и 01.07.2004 г. за периода от август 2007 г. до март 2009 г., отразени във фактури №488/29.09.2007 г., №497/29.10.2007 г., №438/28.11.2007 г., №504/28.12.2007 г., №519/29.01.2008 г., №593/30.06.2008 г., №637/26.09.2008 г., №980/29.12.2008 г. и №1017/12.03.2009 г., 989.10 лв. (деветстотин осемдесет и девет лева и десет стотинки), представляващи потребени, но незаплатени консумативи – ел. енергия и вода по отношение на посочените помещения за посочения период, отразени във фактури №823/29.12.2008 г., №860/26.02.2009 г. и №868/17.03.2009 г., както и сумата от 912 (деветстотин и дванадесет) лева, представляващи неустойка съгласно §ІV, чл.4 от посочените договори.

ОСЪЖДА ЕТ “***” ЕООД, гр. *** да заплати “***” АД, гр. *** сумата от 942,99 лв. (деветстотин четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: