Р Е Ш Е Н И Е Т156

гр.Ш.***, 23 ноември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1226 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

В молбата си до съда, ищеца "Т.***-Ш.***" АД гр.Ш.*** излага, че ответника Е.Р.Р. с ЕГН: ********** *** бил задължен към дружеството за цена на консумирана топлоенергия за периода мeсец юни 2002г.-месец юни 2006г. в размер на 647,64 лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 390,64лв. за периода от 04.08.2002г. до 11.02.2009г. и 50 лева деловодни разноски по ч.гр.д. по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и законната лихва върху главницата от 11.02.2009г. до окончателно заплащане на вземането, както и деловодните разноски в настоящото производство. Ищеца сочи, че топлинната енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№503/2009г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Заповедта по цитираното дело е била обезсилена, като определението е обжалвано и потвърдено от Окръжен съд. Ищеца се е възползвал от правната възможност да премине от установителен иск към осъдителен, с допълнителна молба от 02.07.2009г.

Ответникът, намира иска за неоснователен, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 и 111 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете.

Като съобрази обстоятелствената част на исковата молба и петитума и направеното изменение по реда на чл.214 от ГПК, съдът намира, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове чл.124 ал.2 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

По гр.д. 503/2008г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата в размер на 647,64 лв. главница за консумирана топлоенергия за периода мeсец юни 2002г.-месец юни 2006г. и мораторна лихва върху нея в размер на 390,64лв. за периода от 04.08.2002г. до 11.02.2009г. и 50 лева деловодни разноски по ч.гр.д. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си. От представената от ищеца справка и фактури се установява, че процесното задължение е за консумирана и начислявана в периода месец юни 2004г.- месец юни 2006г. топлинна енергия, такса “мощност” и битова топла вода. От представените от ищеца фактури, две касаят ирелевантни по делото периоди. От назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че за процесния период, посочен в исковата молба на ответника е била начислявана такса “мощност” и задължението за посочения период възлиза на обща стойност 647,64 лв., а лихвите за забава са на стойност 390,64лв. От представеното писмо от “Топлоснабдяване” АД изх.№025 от 11.03.2009г., е видно, че дружеството извършвало разпределение на консумираната топлоенергия на процесната сграда от сезон 2001г. като от месец май 2006г. до октомври 2006г. към абонатната станция не е подавана топлоенергия от Т.***.

От представените по делото доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която притежава апартамент ответника, са били ползватели на топлинна енергия още преди 2004г. Съобразно действащия към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ/отм./-чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и от неоспореното обстоятелство, че ответника е бил собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ответника се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ. Съгласно чл.106а от същия нормативен акт, продажбата на енергия за битови нужди се извършва чрез публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. От представените по делото протоколи от общи събрания на етажната собственост и договори за топлинно счетоводство, е видно, че топлинния счетоводител е осъществявал законосъобразно задълженията си за отчитане на консумираната от ЕС топлоенергия. От представената от топлинния счетоводител справка, и от назначената по делото съдебно техническа експертиза се установява, че начислените суми за процесния период са за отопление на сградна инсталация и такса мощност. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са налице валидни облигационни отношения през процесния период за жилището на ищеца, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия за сградата. След 01.04.2002 г., съобразно чл.153, ал.6 от ЗЕ, се дължи такса мощност и за отоплението на общите части на сградата, а съгласно §1, т.4 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия – „цена мощност” е тази компонента от цената на топлинната енергия или от цената за пренос на топлинна енергия, чрез която се покриват постоянните /независещи от количеството произведена и/или пренесена топлинна енергия/ разходи на енергийното предприятие и възвращаемост на капитала, определени за един кубически метър отопляем обем по проект или за 1 киловат топлинна мощност. Установения размер на задължението за горепосочения период е 647,64 лв.

Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за главницата и за лихвата е основателно, в частта касателно месеците от юни 2002 до януари 2004г., включително относно главницата, за която е погасено с пет годишен давностен срок и за месеците от 04.08.2002г. до 11.02.2006г. относно лихвата за забава, за който период вземането е погасено от три годишния давностен срок по чл.111 б.”в” от ЗЗД. Съобразно приложените справки за мораторна лихва към исковата молба и експертизата, установения размер към датата посочена в исковата молба на депозиране на заявлението-11.02.2009г. на главницата е 466,62лв. и за лихвата е 28,85лв. Предявените главен и акцесорен иск са частично основателни и следва да бъдат уважени до така установения размер. Следва да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на държавна такса по заповедното производство в размер на 50 лв. Същото е приключило с обезсилен съдебен акт и не се е развило в исково производство по реда на чл.422 от ГПК и липсва правно основание за задължаване на ответника да заплати разноските на заявителя по ч.гр.д.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да си присъдят разноски в размер на 118,40 лв., като от списъка на разноските, представен в съдебно заседание не следва да се сумират 50лв., заплатени като държавна такса по ч.гр.д. Страните следва да заплатят дължимата държавна такса в пълният й размер предвид приключилото заповедно производство по ч.гр.д. в размер на по 50 лв. за всеки иск или 100 лв. общо, съобразно уважената, съответно отхвърлена част от иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда Е.Р.Р. с ЕГН: ********** *** да заплати на "Т.*** - Ш.***" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Ш.***, ул."С.***" , представлявано изпълнителния директор И. К. И.***, сумата от 466,62лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ главница -цена на такса “мощност”, консумирана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите части на сграда етажна собственост, намираща се в гр.Ш.***, ул.П. Г.*** за периода месец февруари 2004г.- месец юни 2006г. и мораторна лихва върху нея в размер на 28,85лв. за периода от 11.02.2006г. до 11.02.2009г., както и законната лихва върху главницата от 11.02.2009г. до окончателното заплащане на вземането.

Отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен-погасен по давност и иска за присъждане на разноски в размер на 50/петдесет лева/ лв., присъдени по гр.д.№503/2009г. по описа на ШРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.Р.Р. с ЕГН: ********** *** да заплати на "Т.***-Ш.***" ЕАД гр.Ш.*** сумата от 118,40 лева /сто и осемнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Е.Р.Р. с ЕГН: ********** *** да заплати в полза на РС-гр.Ш.*** държавна такса в размер на 50 лв./петдесет лева/.

ОСЪЖДА "Т.*** - Ш.***" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Ш.***, ул."С.***" да заплати в полза на РС-гр.Ш.*** държавна такса в размер на 50 лв./петдесет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: