Р Е Ш Е Н И Е

№ Т 00- 125,

град Шумен, 29.10.2009г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия : Зара И.

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия , гр.д. №1230 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “***” ЕАД гр. ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ИКИ, ЕГН ********** – Изпълнителен директор срещу А.Ж.А., ЕГН-**********,***, в която е посочено, че на осн. чл .410 от ГПК е поискал издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника за задълженията му към него за сума в размер на 332,78 лева - , главница за консумирана топлоенергия за периода м. 07.2003г. до 03.2007г. , както и за дължимата се към главницата законна лихва в размер на 172,57 лв. за периода от 01.09.2003г. до 02.02.2009г. включително и 25.00 лв. деловодни разноски, като въз основа на молбата е образувано ч.търг. дело №435/2009г. на ШРС. Срещу издадената по горното дело Заповед за изпълнение длъжникът възразил писмено в законоустановения срок и въз основа на това възражение предявяват настоящия иск. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде установено , че ответникът дължи посочените по-горе суми , както и да му бъдат присъдени , извършените деловодни разноски по настоящото дело .

Ответникът депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК , с който оспорва изцяло предявеният иск .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “***” ЕАД гр. *** , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д. №435/2009г. на ШРС , по което е издадена Заповед №237/09.02.2009г. , по силата на която е разпоредено длъжникът А.Ж.А., да заплати на заявителя сумата от 332,78 лева – главница за периода от 07.2003г. до 03.2007г. , за консумирана топлоенергия в имот , находящ се в гр.*** , с 172,57 лева – законна лихва от 01.09.2003г. до 02.02.2009г. и лихва от 06.02.2009г. , до изплащане на вземането , както и сумата от 50 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

Първото възражение на ответника касае обстоятелството , че в справка , представена от “топлинният счетоводител” – “Топлоинжинеринг” ЕООД е отразено , че сумите за топлоенергия са начислявани на лицето С П Ж . Допълва , че в процесният период не е живял в жилището за което са присъдени сумите и не е изразходвал топлоенергия . От заключението на назначената СТЕ се установява , че действително в ответното дружество , за недвижимият имот за който е присъдена сума за изразходвана топлоенергия , находящ се в гр.*** е открита и се води “партида” на името на СП Ж .От друга страна от Удостоверение изх.№3312/2009г. , издадено от СП гр.Шумен се установява по несъмнен начин , че през 1995г. ответникът е придобил ½ ид.ч. от имота , по силата на извършено от С П Ж , дарение , т.е. през процесният период същият е бил съсобственик . Съгласно разпоредбите на чл.106а , ал.4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм. ) и чл.153 ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е титулярът на вещното право на ползване или собственикът на топлоснабдяваният имот , следователно такъв е и ответникът , в качеството на съсобственик . Твърденията му относно обстоятелството , че не ползва имота , респективно не изразходва топлоенергия , могат да обосноват единствено облигационна претенция спрямо другия съсобственик , но не и да го освободят от задължение спрямо третото лице . В допълнение е необходимо да се посочи , че при промяна на собствеността , задължение на новият собственик е да подаде тази информация до ищеца , за да бъде съответно променена или допълнена “партидата” с неговото име . Поради горното и липсата на доказателства , че ответникът е предприел посочените действия , съдът намира , че той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да претендира , че е освободен от задължението да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия .

Следващото възражение на ответника е , че през процесния период не е съществувал валидно сключен договор между етажните собственици и “топлинния счетоводител” , т.к. същият е съставен на 30.09.2002г. и има действие за една година , считано от посочената дата . Съдът не възприема за основателно посоченото становище , т.к. видно от раздел ІV на договора , страните са приели , че ако в едноседмичен срок от изтичането му , никоя от двете страни “не го разтрогне” , той автоматично се подновява . Посочената формулировка изразява общата воля на страните за продължаване на действието на договора , след изтичане на срока за който е сключен , при липса на противопоставяне . Предвид посоченото и т.к. не са представени доказателства в тази насока , съдът намира , че през процесния период е между етажните собственици и “топлинният агент” е съществувало облигационно отношение , по силата на което последният е имал право и задължение да отчита изразходваната топлоенергия . Отново с валидността на анализирания договор е свързано следващото възражение на ответника , той заявява , че не е участвал в ОС на ЕС при което е взето решение за сключване на договор с “Топлоинжинеринг” . От приложения като доказателство Протокол от 30.09.2002г. от ОС на ЕС в жилищен блок №9 , входове ІІІ , ІV и V , на ул.”Дедеагач” , се потвърждават твърденията му , но същите не водят до правния извод релевиран от него , т.к. съгласно разпоредбата на чл. 7а. Ал.1 от ПУРНЕС (отм.) , действаща към процесния момент в общото събрание съсобствениците имат заедно един глас , като правото на глас се упражнява от съсобственика, който присъствува на събранието. Видно от протокола от проведеното ОС в него е участвала СП Ж, която е съсобственик на имота , т.е. надлежно е упражнено правото на глас и на другия съсобственик .

Частично основателно се явява възражението на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца . Съдът като съобрази , че течението на погасителната давност е прекъснато на основание чл.116 ал.1 б.”б” от ГПК , с депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК , и по отношение на присъдената главница за консумирана топлоенергия следва да се приложи давността по чл.110 ЗЗД , намира , че задължението е погасено за периода 07.03г. до 01.2004г. ,представляваща сума в размер на 47,89 лева , или дължимият остатък е в размер на 284,89 лева , а по отношение на присъдената мораторна лихва периода за който задължението за заплащането и е погасено по давност съобразно чл.111 ал.1 б.”в” ЗЗД е месец 07.2003г. до 01.2006г. , което е сума от 147,51 лева , съответно дължимият остатък е в размер на 26,06 лева .

От посочените непогасени по давност вземания от 284,89 лева – главница за периода от 02.2004г до 03.2007г. и сума от 25,06 лева – лихва за периода от 02.06г. до 02.02.2009г. , според съда ответникът дължи половината размер . Горният извод е мотивиран от посоченото по-горе обстоятелство , че той е собственик на ½ ид.ч. от имота . За задълженията за заплащане на консумативите , което представлява тежест върху имота , съсобствениците не отговарят солидарно (с изключение за имот , който е СИО и разходите са за задоволяване на нуждите на семейството , какъвто не е настоящият случай ) , напротив , всеки отговаря до размера на дела си , следователно задължението на ищеца е за 142,44 лева – главница и 12,53 лева – законна лихва за посочените периоди .

В обобщение , като взе предвид заключението на назначената по делото СТЕ , прието от съда като доказателство по делото и изложените по –горе съображения , съдът намира , че искът се явява основателен за сумата от 179,97 лева , от която 142,44 лева – главница за периода 02.2004г до 03.2007г. , 12,53 лева – законна лихва от 02.06г. до 02.02.2009г. и 25 лева – разноски , като следва да се уточни , че по ч.гр.д.№435/2009г. на ШРС са присъдени 50 лева разноски , но претенцията на ищеца в настоящото производство е за сума в размер на 25 лева . в останалата част , до пълния предявен размер от 530 ,35 лева , от които 332,78 лева – главница , за периода 02.2004г до 03.2007г. , 172,57 лева – законна лихва от 02.06г. до 02.02.2009г. и 25 лева – разноски , искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 67,86 лева , съразмерно на уважената част от иска .

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 112,31 лева – съразмерно на отхвърлената част от иска .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор , че А.Ж.А., ЕГН-**********,***, му дължи сумата 179,97 (сто седемдесет и девет лева и деветдесет и седем ст.) лева , от която 142,44 лева – главница за периода 02.2004г до 03.2007г. за изразходвана топленергия в имот , находящ се в гр.*** , 12,53 лева – законна лихва от 02.06г. до 02.02.2009г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 06.02.2009г. и 25 лева – разноски , за които има издадена Заповед №237/09.02.2009г. , по ч.търг.д. №435/2009г. по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК , за разликата от 179,97 лева , до пълния предявен размер от 530,35 (петстотин и тридесет лева и тридесет и пет ст.) , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА А.Ж.А., ЕГН-********** да заплати на Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. *** , сумата 67,86 (шестдесет и седем лева и осемдесет и шест ст.)лева- деловодни разноски , съразмерно на уважената част от иска .

ОСЪЖДА Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. *** да заплати на А.Ж.А., ЕГН-********** сумата 112,31 (сто и дванадесет лева и тридесет и една ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от иска .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: