Р Е Ш Е Н И Е Т113

гр.Ш.***, 16 октомври 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1231 по описа за 2009г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

В молбата си до съда, ищеца "Т.-Ш.***" АД гр.Ш.*** излага, че ответника Г.Д.К. с ЕГН: ********** *** бил задължен към дружеството за цена на консумирана топлоенергия за периода мeсец 04.2003г.-месец септември 2005г., включително, в размер на 460,17 лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 276,19лв. за периода от 03.03.2003г. до 27.01.2009г. и 25 лева деловодни разноски по ч.гр.д., по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и законната лихва върху главницата от 27.01.2009г. до окончателно заплащане на вземането и деловодните разноски в настоящото производство. Ищеца сочи, че топлинната енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 362/2009г.В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника възразил и не оттеглил възражението си, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед, както и моли да му бъдат присъдени направените по ч.гр.д. и по настоящото дело разноски.

Ответникът намира иска за неоснователен, прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 и чл.111 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът намира, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

По ч.гр.д. 362/2009г.на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 460,17 лв. главница за периода мeсец април 2003г.-месец септември 2005г. и мораторна лихва върху нея в размер на 276,19лв. за периода от 03.03.2003г. до 27.01.2009г. и 25 лева деловодни разноски. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което кредиторът е предявил настоящите искове, с цел установяване на вземането си.

От представените по делото доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която е притежавал апартамент ответника, са били ползватели на топлинна енергия още преди 2004г. Съобразно действащия към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ/отм./-чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и от неоспореното обстоятелство, че ответника е бил собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ответника се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ. Съгласно чл.106а от същия нормативен акт, продажбата на енергия за битови нужди се извършва чрез публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. С оглед на представените доказателства се установява надлежно прекратяване на възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ ред. Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено, че между страните са били налице валидни облигационни отношения за жилището на ответника, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия.

От представената от ищеца справка се установява, че процесното задължение е за консумирана и начислявана в периода месец април 2003г. до месец септември 2005г., включително, топлинна енергия. От назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че задължението на ответника е за консумирана топлинна енергия за посочения период по проверка в счетоводството на дружеството-ищец, направена от вещото лице. От представеното писмо от “Т.-2000 ***”ООД изх.№Т-19 от 17.03.2009г., е видно, че дружеството извършвало разпределение на консумираната топлоенергия на процесната сграда от сезон 2000-2001г. до месец март 2004г., включително. На абонатите на посочените адреси от месец април 2004г., фирмата не е правила разпределение на топлоенергия отчетена в абонатната станция. Въпреки посоченото в писмото, видно от приложените справки по отношение на абоната Г.К., ищцовото дружество е продължило да начислява цена за консумирана топлоенергия, по данни на “Т.-2000 ***”ООД, въпреки че такива са липсвали. Следователно исковата претенция след месец април 2004г. е неоснователна.

Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за главницата и за лихвата е основателно, в частта касателно месеците от април 2003 до 03.02.2004г. относно главницата, за която е погасено с пет годишен давностен срок и за месеците от 03.03.2003г. до 03.02.2006г. относно лихвата за забава, за който период вземането е погасено от три годишния давностен срок по чл.111 б.”в” от ЗЗД. Отделно от изложеното, претенцията за лихва за забава с посочения начален период -03.03.2003г. е неоснователна, понеже не е настъпил падежа на първото задължение за месец април 2003г., който е от първо число на следващия месец, а именно от месец май 2003г.

Непогасени по давност и с приложени доказателства за отчетено разпределение на топлинна енергия остават претенциите за незаплатена цена за месеците февруари и март 2004г. Видно от приложените Месечни отчети за събрани показания от индивидуалните разпределители, за тези месеци на абоната-ответник не са констатирани нови показания на електронните прибори на радиаторите/стр.28 т.18 и стр.31 т.18/ Такива има само за предходните месеци. По делото са приложени справки за тези два месеца от ищцовото дружество, от което е видно, че са начислени суми за мощност и за отопление, отново по данни на “Т.-2000 ***”ООД. С оглед на така представените и приобщени по делото писмени доказателства, съдът не може да установи, че действително ответника е консумирал топлинна енергия в посочения размер за претендирания период.

В тежест на ищеца е по настоящото дело да установи по безсъмнен начин, факта от който произтича вземането му спрямо конкретния длъжник и че присъдената топлоенергия е действително изразходвана от ответника, което той не стори с надлежни доказателствени средства. Ето защо предявения иск следва да се отхвърли изцяло.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника не следва да се присъдят деловодни разноски, понеже липсва направено такова искане с отговора или в съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Т. - Ш.***" ЕАД гр.Ш.*** срещу Г.Д.К. с ЕГН: ********** ***, иск с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на цена на консумирана топлоенергия за имот, намиращ се в гр.Ш.*** на ул.”Н. р.***” №6, вх.1, ап.18 за сумата от 460,17 лв. главница за периода мeсец 04.2003г.-месец септември 2005г. и мораторна лихва върху нея в размер на 276,19лв. за периода от 03.03.2003г. до 27.01.2009г.; 25 лева деловодни разноски по ч.гр.д.№ 362/2009г. и законната лихва върху главницата от 27.01.2009г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: