Р Е Ш Е Н И Е Т157

Гр.Ш.***, 24.11. 2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1246 по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.2 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба, “П.***”ЕООД-гр.К.***, с Булстат №127033207, представлявано от управителя Г. К. П.*** срещу “Д-Т-И Е.***”ЕООД-гр.Д.***, сочи, че във връзка с облигационни отношения между търговците, ответникът е останал задължен по три фактури за общата сума от 6680лв. С оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 511/2009г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед. Нередовностите в исковата молба, са били отстранени по реда на чл.214 ал.1 от ГПК в указан от съда срок с допълнителна молба, като се конкретизира петитума на иска и с определение на съда от открито съдебно заседание се е преминало от осъдителен към установителен иск и била конкретизира претенцията, в частта й, която е недопустима, доколкото не е подавано заявление и не е издавана заповед за мораторна лихва, която не се поддържа, а само се претендира дължимата законна лихва от датата на депозиране на заявлението- 12.02.2009г.

Ответникът в указания срок не представя отговор и доказателства. Редовно призован, видно от върнатия отрязък на призовката, същата е била връчена на служител на търговеца по адрес на управление, не се явява и не взема становище по предявения иск.

Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2 от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването ми в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства- фактури, съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда, искът е вероятно основателен. Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за това. Предвид изложеното, съдът намира главния иск за заплащане на сумата от 6680,91 лева за основателен, поради което и сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда-12.02.2009г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските в размер на 895,61 лева. По настоящото дело няма искане да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи присъдените по заповедното производство разноски, поради което съдът не дължи произнасяне с решението.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “П.***”ЕООД-гр.К.***, с Булстат №127033207, представлявано от управителя Г. К. П.*** със седалище и адрес на управление- гр.К.***, ул."Р.***" №7, че “Д-Т-И Е.***”ЕООД-гр.Д.***, със седалище и адрес на управление:гр.Д.***, ул.”Д.***”, представлявано от управителя Д. П. Д., с ЕИК 124642886 дължи на търговското дружество сумата от 6680лв. /шест хиляди шестотин и осемдесет лева/ главница, на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от 12.02.2009г. до окончателното заплащане на вземането, присъдени по гр.д.№511/2009г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА “Д-Т-И Е.***”ЕООД-гр.Д.***, да заплати на “П.***”ЕООД-гр.К.***, с Булстат №127033207, сумата 895,61лева /осемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, представляваща направените по делото разноски.

Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на осн.чл.240 ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: