Председател: К. К.

***

като разгледа докладваното от съдията ГД № 1365/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 79 от ЗЗД.

В ШРС е депозирана искова молба от Т.И.С., ЕГН : **********,*** срещу А.Д.Г., ЕГН : **********,***, без посочено правно основание, и обща цена от 2596,95 лева.

Ищеца сочи, че с ответника имал сключени договори за заем, общо шест броя с посочени в тях падежи. Дадените в заем суми, не били заплатени, поради което и иска осъждане на ответника да и заплати сумата от 2596,95 лева, представляваща левова равностойност на дадените в заем 1560 щатски долара, по курс на БНБ, към 08.04.09г., в едно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба, до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищеца, чрез представителя си поддържат исковете така както са предявени. Ответника, явява се лично и заявява, че е взел в заем 1000 долара, които ще върне, при възможност, а останалите документи подписал под заплаха.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, че между тях е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 1000 щ.д.. От наличните по делото неоспорени писмени доказателства, е видно че между страните са сключени общо шест договора за заем, съответно от 04.10.04г., за 80 щ.д.; 08.12.04г. за 80 щ.д.; 04.02.05г. за 80 щ.д.; 30.01.03г. за 1000 щ.д.; 23.05.04г. за 160 щ.д. и от 11.08.04г. за 160 щ.д.. Всичките съдържат уговорен срок за връщане на получените суми, изтекъл преди подаване на ИМ, обстоятелство сочещо изискуемост на вземанията, по всеки отделен договор.

Не се посочиха съответно събраха доказателства, за твърдяното от ответника заплашване.

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи : За уважаване на предявеният иск, следва да са налице следните предпоставки – съществуване на валидно заемно правоотношение между страните, по което кредиторът –ищец е предоставил в заем определена сума пари; неизпълнение /връщане/, в определеният срок на получените вещи от същият вид, количество и качество. В конкретният случай посочените са на лице, което прави иска установен по основание. Касателно размера му обаче, за претендираният от 2569,95 лева, следва да се отбележи, че централният курс, определян от БНБ, към датата на ИМ е бил 1,47822 лева, за 1 щ.д., което сочи основателност на иска по размер, само за сумата от 2306,02 лева, в която част следва да се уважи, а в останалата му, до пълният предявен размер, за сумата от 290,93 лева, следва да се отхвърли, като неоснователен.

При така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 496,47 лева – разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от исковете.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН : **********,***, да заплати на Т.И.С., ЕГН : **********,***, сумата 2306,02 лева – левова равностойност на предоставени в заем 1560 щатски долара, по курс на БНБ, към 08.04.09г., по договори за заем от 04.10.04г., за 80 щ.д.; 08.12.04г. за 80 щ.д.; 04.02.05г. за 80 щ.д.; 30.01.03г. за 1000 щ.д.; 23.05.04г. за 160 щ.д. и от 11.08.04г. за 160 щ.д., на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, в едно със законната лихва върху главницата от 2306,02 лева, считано от 08.04.09г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.И.С., ЕГН : **********,***, срещу А.Д.Г., ЕГН : **********,***, искове, до пълният предявен размер от 2596,95 лева, за сумата от 290,93 лева общо, като неоснователни.

ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН : **********,***, да заплати на Т.И.С., ЕГН : **********,***, сумата от 496,47 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ШОС.

Ответникът няма право да обжалва решението, в частта му за разноските, на основание чл. 80 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :